Трудова медицина в България

Трудовата медицина в България осъществява извършването на дейности свързани с документацията и задълженията на различните юридически лица, за да бъдат изрядни пред Министерството на труда и социалната политика и техния централен контролиращ орган — Инспекцията по труда.

По смисъла на Българския закон службата по трудова медицина не е вид лечебно заведение и не извършва никакви дейности свързани с диагностициране или лечение и няма право да се занимава с лечебна или диагностична дейност.

Във всички държави по света, организацията на дейностите по осигуряване на Здравословни и безопасни условия на труд е различна. Някои държави са с централизиран държавен контрол, други имат саморегулиращи се механизми и структури, подчиняващи се на рамкови закони, независими одити и системи за качество свързващи се с безопасността. Те се осъществяват от частни консултанти.

България се съобразява с различни международни и европейски норми като променя много от нещата при контрола, законодателството и се съобразява с организацията на дейността по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Преди събитията от 1996 година контролирането на т.нар. социалистически предприятия на държавата е било възложено на сегашното Министерство на труда и социалната политика (тогава известно като Министерство на социалните грижи) и Министерство на здравеопазването (тогава известно като Министерство на народното здраве). Техни органи, осъществяващи контрол на дейностите са били "Инспекция по труда" и "ХЕИ". Проверки са се извършвали съвместно от инженери и лекари.

С новите законодателни промени контролът е преминал към Главната инспекция по труда.

Лекарите, работещи по "Хигиена на труда" се преквалифицират, покривайки изискванията на новата специалност Трудова медицина.

Естеството на тази медицинска специалност има превантивна насоченост и цели да отговаря за международните регулации за специалността като изисква от медиците задълбочени знания по:

1. Клинични умения.

2. Законодателство.

3. Околна среда и здравеопазване.

4. Преценка относно трудоспособността и интеграцията на хората с различни увреждания.

5. Токсикология

6. контрол, разпознаване и оценка на риска.

7. Подготовка по спешна медицина и адекватно поведение при различни бедствия и аварии.

8. Здраве и работоспособност на индивидите.

9. Обществено здраве, здравен мониторинг и профилактика на заболяванията.

10. Управление на програми, проекти и администрация свързана с трудовата медицина.

След законодателните промени и контрола върху т.нар. „Служби по трудова медицина“ се възлага на РИОКОЗ (Регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве). Той се концентрира в следенето на документите по регистрацията и адекватното водене на архив и документация от службите по трудова медицина и спазването на упоменатите законови задължения. За съжаление на този етап не съществува адекватен контрол на качеството на нелоялната конкуренция, дейностите и повърхностното изпълнение на задълженията.

Въпреки факта че хората, имащи специалност по Трудова медицина са малко на брой регистрираните служби по трудова медицина за страната са около 400. Немалка част от тях работят в структурите на Националния център за опазване на общественото здраве, Регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве, Националния осигурителен институт.