Термини и определения, касаещи безопасността на трудовия процес

Правото на здравословни и безопасни условия на труд на служителите в различните предприятия и институции се отразява в текстовете на Конституцията. На това условие се подчиняват и държавните действия при разработването и приемането на различните нормативни актове. В продължение на повече от 100 години в България се осъществяват действия за разрешаване на проблемите свързани с "охрана на труда". След приемането на България в Европейския съюз концепцията по проблемите на "охрана на труда" се променя основно. Политиката на компенсации за лоши трудови условия преминава към европейския модел за "благосъстояние при работа", здравословен и безопасен труд в предприятието.

В българското законодателство се въвеждат европейски директиви, имащи за цел създаване на модели и ресурси,осигуряващи здравето и безопасността при работа.

Водещите идеи на държавната политика са:

- профилактика на рисковете, възникващи по време на производството;

- оценяване и предотвратяване на рисковете и намаляването им в допустими граници;

- цялостна отговорност на работодателите;

- социален диалог на всички нива;

Законът за здравословни и безопасни условия на труд се явява като основен регулатор, реализиращ тези идеи.

В процесите на обучение по здравословни и безопасни условия на труд често се търсят отговори на въпросите по организацията на системата за безопасност на труда. Това налага използването на всички основни понятия, залегнали в закона. Такива основно са:

Безопасност на трудовия процес – състояние трудовите условия, при които се изключва въздействието на опасните и вредните фактори при производството върху работещите или нивото им се свежда до приемливите здравно – хигиенни норми.

Трудова хигиена – структура, осигуряваща и поддържка на оптимално високо равнище на физическото, умственото и социалното благосъстояние на хората, упражняващи всички видове професии.

Вредните фактори за здравето и безопасността - могат да са физически (в това число са и механичните, акустичните, електрическите, оптичните, лъчевите, йонизиращите, вибрационните), химични, биологични, психологични, организационни и други фактори, влияещи негативно.

Трудови злополуки – към тях се числят всички видове травматични увреждания, водещи до временна нетрудоспособност, инвалидизиране или смърт на работещите, случили се по време или по повод на извършвания от него труд, както и при всяко друго действие, извършено в интерес на предприятието причинило по една или друга причина неработоспособност или смърт.

Злополуката е трудова според текста на този правилник ако е станала:

- във време на каквато и да е работа, извършена по нареждане на ръководителите на предприятието или фирмата;

- във време на почивките, прекарани в организацията, фирмата или предприятието;

- когато работникът спасява дадено обществено имущество или човешки живот;

- когато работникът отива или се връща от работното си място в границата на 1 час.

Професионално заболяване -болест, която е настъпила предимно или изключително под действие на вредни производствени фактори на работната среда или трудовия процес и се включва в Списъка на професионалните заболявания.

Здравословните и безопасни трудови условия - са тези условия на труд, които не водят по никакъв начин до професионално заболяване и злополука при работа и създава предпоставка за пълно физическо, психическо и социално благополучие на трудещите се лица.

Работодател – той може да е физическо или юридическо лице или негово подразделение, самостоятелно наемащо работна сила по трудово правоотношение, което носи и възлага цялата отговорност за предприятието, кооперацията или организацията (фирмата).

Експозиция – подлагането на човешкия организъм под въздействието на различни физични, химични или биологични агенти.

Риск – вероятност от появата на вероятни вреди при реалното въздействие на дадени условия на експозиция и тежест от конкретната вреда.

Анализиране на рисковете – определяне на рисковите елементи.

Елементи на риск – влияние на вредите , следствие от възникването и експозицията им.

Оценяване на риска – процес на вземане на решение, за това доколко допустим е рискът.

Професионални рискове – вероятност да възникнат неблагоприятни последствия за здравето и безопасността на работещите лица при конкретното действие на вредните фактори при осъществяването работния процес и степента на последствията.

Здравни рискове – вероятност да възникнат неблагоприятни изменения в здравния статус при конкретното въздействие на вредни фактори за здравето и съответстващата степен на тези изменения.

Минимални изисквания, за да се осигурят здравословни и безопасни условия на труда – най-малки допустими изисквания за опазването здравето на работещите и осигуряването на безопасността им при работа.

Оборудване за работа – всички машини, апарати, инструменти, инсталация, устройства, уредби или съоръжения, използващи се при осъществяване на работния процес.

Работно място – зона осъществяването на трудовата дейност на един или повече изпълнители, характеризираща се с еднаквост на трудовите условия по всички формиращи теми, еднотипност на оборудването свързано с производствения процес и еднотипност на приложенията на профилактичните мероприятия.

Работна среда – химични, физични, организационни, биологични, социално – психологически и социални фактори, които заобикалят хората и техните работни места.

Зона на опасност – всяка зона около и на мястото на работното оборудване, в която има реална опасност за живота и здравето на трудещите се.

След като бъдат усвоени тези термини и определения, касаещи безопасността на трудовия процес се дава възможност за точно и добре издържано тълкуване на мероприятията, правилата и свързаните с тях проблеми. Тези понятия се въвеждат със Закона за здравословни и безопасни условия на труд и са неразривна част от европейската терминология, касаеща въпросите свързани с безопасността на трудовите условия.