Термини и определения, касаещи безопасността на трудовия процес

Здравословни и безопасни условия на труд – това е формулата, около която се обединяват държави, институции, работодатели и работещи. Целта е всеки да работи в среда, която да пази здравето и живота му. Задача на държавните органи и институции е да създават и прилагат адекватна нормативна база, работодатели и различни организации да осигуряват необходимите условия и да предвиждат рисковете, а работниците и служителите да спазват нужните правила и да формират у себе си култура и поведения, които да спомагат за избягването и намаляването на опасностите по време на работа.

Рискове като трудови злополуки, професионални заболявания, проблеми от социален и психологически характер, свързани с работното място, могат да се избегнат единствено чрез спазването на здравословни и безопасни условия на труд.

Това е всеобхватна област, където често не си даваме сметка, че всяко действие или бездействие, спестяване откъм материали и ресурси може да окаже влияние върху здравето на работещите. Защото върху него въздействат както машини, съоръжения, употребявани суровини и материали, така и осветление, запрашеност, отопление, шум и др.

Как се разглеждат здравословните и безопасни условия на труд в българското законодателство

По отношение на здравословните и безопасни условия на труд българското законодателство е ориентирано към европейския модел. Въведени са директиви, които изцяло следват европейските опит и изисквания.

Законът за здравословни и безопасни условия на труд основно регламентира правата и задълженията на работодателите, работещите и държавата за осигуряване на безопасни и здравословни среда и условия на труд. Базисните принципи, които са залегнали в закона, са за:

• превенция на професионалните рискове;
• защита на здравето и безопасността;
• премахване на рисковете и причините за професионалната заболеваемост и трудовия травматизъм;
• информиране, обучение, консултации;
• балансирано участие.

Въпросът за здравословните и безопасни условия на труд е засегнат в много от нормативните актове в нашето законодателство (законови и подзаконови). Например в Кодекса на труда, в Кодекса за социално осигуряване, в споменатия вече закон, в Конституцията и др. Важна подробност е, че нормативните актове в българското законодателство имат йерархична подредба, която има значение в случаите, когато има противоречия в два нормативни акта. Тогава важи този, който е по-високо в йерархията. А нейната подредба е следната:

• основни нормативни актове на Европейския съюз;
• Конституцията на Република България;
• законите, включително и кодексите със статут на закон;
• постановление на Министерски съвет;
• правилник;
• наредба;
• инструкция.

Основни термини, които се използват при организацията на здравословни и безопасни условия на труд

Основните термини и определения, с които се оперира в сферата на здравословните и безопасни условия на труд, са част от родната, европейската и световната терминология.

• Здравословни и безопасни условия на труд – това са условия, които не провокират трудови злополуки и професионални заболявания и създават благоприятна среда за физическото, социалното и психическото състояние на работещите.
• Превенция – всички мерки, които се взимат или планират на всички етапи на работа за предотвратяване, ограничаване или премахване на професионалните рискове.
• Работодател – всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, организационно и икономическо обособено образувание (предприятие, организация, учреждение, кооперация, заведение, стопанство, дружество, домакинство и др.), за което чрез трудово правоотношение работят работници или служители, включително наети за надомна работа и работа от разстояние, изпратени за изпълнение на работа в предприятие ползвател.
• Работещ – всяко лице, което е наето за работа от работодател или лице, което работи за себе си. Включват се обучаващите се и стажантите, докато са на обучение, стаж и практика.
• Представител на работещите по безопасност и здраве при работа – работник или служител, който е избран да представлява работещите пред работодателя или пред органите на държавата по въпроси, свързани с безопасността и здравето при работа.
• Предприятие – придприятие, организация, учреждение, заведение, кооперация, обект или други подобни, където се полага наемен труд.
• Вредни фактори за безопасността и здравето – физически (механични, електрически, акустични, оптически, йонизиращи, лъчеви, вибрационни и др.), биологически, химически, организационни, психологически и други въздействия, които оказват отрицателно или застрашаващо влияние върху здравето и безопасността на работещите.
• Професионален риск – вероятността да възникнат неблагоприятни последици за безопасността и здравето на работещите при конкретно въздействие на вредни фактори по време на работа, както и степента на тези последици.
• Здравен риск – вероятност от появата на неблагоприятни изменения в здравословното състояние при конкретно въздействие на вредни за здравето фактори, както и степента на тези изменения.
• Средство за колективна защита – проектно, технологично, конструктивно, организационно или друго техническо решение, което изолира пространството, в което би могло или се проявява опасността от местонахождението на работещите или други хора, които може да бъдат увредени.
• Лично предпазно средство – всяко приспособление или екипировка, което е проектирано да се носи или използва от работещия с цел да го предпазва от една или повече опасности, които заплашват неговите безопасност и здраве при работа. Включват се и всички допълнения, принадлежности или работно облекло, създадени за същата цел.
• Защитно приспособление – елемент, предпазно устройство, оборудване, което е съставна част от работно оборудване и изпълнява защитна функция при използването му, при повреда, неправилно действие или отказ. Може да бъде и отделно произведено оборудване.
• Минимални изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд – това са най-малките допустими изисквания за осигуряване на безопасността при работа на работещите и за опазване на тяхното здраве. Позволено е работодателят да изпълни по-високи изисквания, но не и да реализира по-ниски от минималните.
• Безопасност на труда – състояние на трудовите условия, при което влиянието на опасните и вредните фактори при производството върху работещите се изключва или се минимизира до приемливи здравно-хигиенни норми.
• Трудова злополука – всяко изненадващо увреждане на здравето, случило се по време, във връзка или по повод извършваната работа. Също така при всяка работа, извършена в интерес на предприятието. При злополуката е налице временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.
• Професионална болест – заболяване, настъпило предимно или изключително под действието на вреден производствен фактор и е вписано в Списъка на професионалните болести.
• Експозиция – когато човешкия организъм се излага на въздействието на химични или биологични агенти или на физични фактори.
• Анализиране на рисковете – определяне на елементите, носещи риск в трудовия процес.
• Оценка на риска – процес на вземане на решение за степента на допустимост на един риск.
• Работно място – зона на трудова дейност на един или повече работещи, която се характеризира с еднакви условия на труд, еднотипност на оборудването и на приложенията на профилактичните мероприятия.
• Работно оборудване – машина, инструмент, апарат, устройство, инсталация, съоръжение или уредба, които се използват в работния процес.
• Работна среда – физични, биологични, химични, социални, организационни и социално-психологични фактори, които са около работещия и неговото работно място.
• Опасна зона – всяка зона в и около работното оборудване и на работното място, в която има реална опасност за здравето и живота на работещите.