Социално осигуряване

Обществено осигуряване или още социално осигуряване определяме като система, при която населението придобива определен доход или услуги, които са резултат от принос към дадени фондове или застрахователни схеми. Осигуряването по правило обезпечава различни видове риск като напредваща възраст, инвалидизация, здравеопазване, безработица.

В съвременното общество на този етап съществуват здравно и социално осигуряване, които се черпят сигурност от Здравноосигурителни и Пенсионноосигурителни системи.

Здравното осигуряване, което е тясно свързано с общественото осигуряване поема осигурителни рискове като различни заболявания и трудови злополуки.

В Република България системата за социална сигурност обхваща:

- общественото осигуряване според текстовете на Кодекса за социално осигуряване, предвиждащ финансови компенсации за загубата на доходи или издръжка при краткосрочното обществено осигуряване чрез обезщетения ( каквито „болничен“ от Националния осигурителен институт) се гарантира от държавното обществено осигуряване при всички лица. При допълнителното (дългосрочното) социално осигуряване, загубата на доход се компенсира от получаването на пенсии. Здравно осигуряване се подсигурява благодарение на текстовете на едноименния закон. То определя и размера на разходите, които ще се заплащат при осъществяването на лечение.

Българското задължителното обществено осигуряване се провежда чрез закон, които гарантира правата на две монополни структури с държавна издръжка. Те са Национален осигурителен институт (НОИ) и Национална здравноосигурителна каса (НЗОК).

Общественоосигурителни модели

Политикоикономически модели на общественото осигуряване биват два. Първият е либерален, а вторият – държавен. Формирането на втория се детерминира от появата на схващането за социална държава. На лице са и смесени модели. Те са своеобразна модификация на двата основни модели, като при тях се включва и трети вид, които може да бъде корпорация, частен фонд или друг вид субект.

Социална сигурност

Чрез конвенция № 102 на Международната организация на труда за социална сигурност четиридесетото Народно събрание приема закон, имащ отношение към социалната сигурност. Тя според текста, залегнал в конвенцията определя полагането на усилия в лицето на държавата за покриване на неблагоприятни последствия от появата на осигурителни събития, определящи се като "социални рискове" според текста на конвенцията. Тези усилия се съсредоточават в провеждане на различен тип политика, която да доведе до търсения резултат по изискване на конвенцията, а именно - социална сигурност, която се адресира към потребителите на осигурителното право.

Конвенцията, осигурява покриването на девет от основните категории обезщетения:

- за медицинско обгрижване;

- при боледуване;

- при безработица;

- при старост;

- при трудови злополуки;

- семейни обезщетения;

- при бременност и раждане;

- при инвалидност и

при смърт;

Българското обществено осигуряване способства покритието на:

- общо заболяване;

- трудова злополука;

- професионално заболяване;

- майчинство;

- безработица;

- старост и смърт

Принцип на осигуряване в България

- наложителност и общо участие в осигуряването;

- колективност между осигуреното население;

- равнопоставеност между осигуреното население;

- активен диалог при управление на системата за социално осигуряване;

- фондово организиране на осигурителният капитал.