Права на здравнонеосигурените пациенти

Правата на здравнонеосигурените пациенти е предмет на множество дискусии в България. Те са обект на немалко проучвания в областта на публичните бюджети и правителствени политики от различни сфери. Проучванията обикновено се финансират от Институт „Отворено общество“.

Официалните данни относно профила на здравнонеосигурените пациенти в България и видовете стратегии за действие с тях липсват. Това поражда проблеми при събирането на просрочените задължения, повторното привличане на отпадналите пациенти от здравноосигурителната система и осигуряването на помощ за пациентите, нямащи шансове да възстановят правата поради нисък доход.

При стартирането на наблюдение през 2007 на тази приоритетна група първоначално прогнозите за икономически растеж са оптимистични, а основно фокусът е насочен към българските пациенти зад граница.

През 2009 здравната вноска се увеличава от 6 на 8%, като успоредно с това данни на НЗОК сочат, че за този период броят на здравнонеосигурените остава приблизително еднакъв (около един милион души, което е прецедент за другите европейски страни).

Според данни на Националния осигурителен институт в групата на здравнонеосигурените лица се обособяват следните групи, които включват:

- земеделските производители с нисък доход;

- самоосигуряващите се лица;

- студентите в чужбина и у нас;

- служителите, които се наемат на работа без трудови договори, което определя и неизплащането на здравни осигуровки;

- продължително отсъстващите от страната българи;

- лишените от свобода, чиито здравноосигурителни вноски се изплащат от националния бюджет, но поради възникнали задължения за отминали периоди имат нередовен здравноосигурителен статус;

От друга страна предпоставки, предразполагащи за наличието на групи, които са застрашени да бъдат здравнонеосигурени са:

1. Фирми, имащи известна нестабилност в икономическото състояние, което за съжаление генерира висока безработица.

2. Фирми, които не спазват задълженията си към социалното и здравното осигуряване от страна на работодателите и ведомствата (такива са основно неплащането на работни заплати и осигуровки).

3. Неподаването на декларации в НОИ за пращащите осигуровки.

4. Ограничаване на възможността да се осигурят неосигурените на друго основание членове на семействата.

5. Съществуване на непълноти и пропуски в системата на НАП/НОИ и НЗОК и липса на идентификационни документи, удостоверяващи здравноосигурителния статус.

6. Затрудняваща последователност за внасянето на осигуровки всеки месец от лицата, получаващи неритмични и сезонни доходи.

7. Усложняване в бюрократичните процедури при изясняването на евентуални задължения на работодатели и служители.

8. Ниска осигурителна култура сред българите.

9. Наличие на много живеещи в чужбина сънародници, непознаващи своите задължения по Закона за здравното осигуряване.

10. Слабост в системата за здравото и социално осигуряване по отношение на хората с неритмични доходи.

Агенцията за социално подпомагане чрез териториалните си подразделения осигурява суми за здравно осигуряване за хората в неравностойно социално положение, нямащи здравноосигурителни права. Според Чл.40, Ал.3, т. 5 и т.9 от Закона за здравното осигуряване за сметка на националния бюджет чрез дирекциите "Социално подпомагане" се осигурява помощ на хората, които:

- отговарят на условията за получаването на месечните социални помощи и целевите помощи за отопление в съгласие със Закона за социално подпомагане, ако не са осигурени по друго основание

- настанените в специализираните институции;

- родители, осиновители, полагащи грижи за инвалидизирани лица;

Право да се възползват от целеви помощи за заплащането на болнична или лекарска помощ за диагностика и лечение в лечебните заведения (ПМС №17 от 31.01.2007 г.) имат българите, отговарящи на определени условия:

- здравнонеосигурени са според реда и условията на Закона за здравното осигуряване;

- не притежават доходи;

- не притежават вземания, влогове, дялово участие в ценни книжа;

- не притежават движима и недвижима собственост, източник на доходи;

- не притежават договори за предоставянето на собственост срещу задължение за издръжка и гледане;

- не са прехвърляли жилищни или вилни имоти или идеални части от тях срещу заплащане през последните пет години;

- не са пътували зад граница на собствени разноски за последните 12 месеца, с изключение на случаите за лечение на заболяване;

Според постановление (ПМС №17 от 31.01.2007 г.) могат да се очертаят няколко групи лица с прекратени здравноосигурителни права:

- лица, които не отговарят на конкретните условията, не са обекти на социално подпомагане

и не се осигуряват за сметка на републиканския бюджет по реда на Чл. 40, Ал. 2, т. 5 и т. 9 от Закона за здравното осигуряване;

- лица, които от няколко месеца са в системата за здравно подпомагане, но тъй като не са превеждали сумите си за осигуряване за минали периоди нямат право да получат безплатна медицинска помощ;

- лицата, които въпреки че притежават определени доходи не внасят здравноосигурителните си вноски;

Предоставянето на акушерска помощ за здравнонеосигурените пациентки се извършва в съгласие с наредбата на Министерството на здравеопазването (Наредба №26 от 14.06.2007г).

Обхватът на медицинските услуги, обвързани с предоставянето на акушерска помощ на неосигурените жени, включва услуги, посочени в клиничната пътека № 141 "Раждане, независимо от срока на бременността, преглеждането на плода и начини на родоразширение".

Всички лица, които са здравнонеосигурени и се числят към групите на безработните и затруднените финансово на практика са лишени от достъп до всички нива на извънболнична лекарска помощ, като изключение прави единствено спешната помощ.

Изграждането на система за социална защита на лицата в неравностойно социално положение трябва да изхожда от разпоредбите на Конституцията, утвърждаваща здравното осигуряване като основно право , а не задължение на българските граждани.

Въпросите за здравното осигуряване на социално слабите пациенти е държавно задължение и именно държавата следва да намери адекватното му решение и то не във вид на социално подпомагане, а като здравно осигуряване за покриването на рискове от заболявания.

Нужно е цялостно преразглеждане на системата за здравно осигуряване на лицата, съобразено с конституционните разпоредби.