Права на здравнонеосигурените пациенти

Правата на здравнонеосигурените пациенти е предмет на множество дискусии в България. Те са обект на немалко проучвания в областта на публичните бюджети и правителствени политики от различни сфери. Проучванията обикновено се финансират от Институт „Отворено общество“.
Официалните данни относно профила на здравнонеосигурените пациенти в България и видовете стратегии за действие с тях липсват. Това поражда проблеми при събирането на просрочените задължения, повторното привличане на отпадналите пациенти от здравноосигурителната система и осигуряването на помощ за пациентите, нямащи шансове да възстановят правата поради нисък доход.
При стартирането на наблюдение през 2007 на тази приоритетна група първоначално прогнозите за икономически растеж са оптимистични, а основно фокусът е насочен към българските пациенти зад граница.
През 2009 здравната вноска се увеличава от 6 на 8%, като успоредно с това данни на НЗОК сочат, че за този период броят на здравнонеосигурените остава приблизително еднакъв (около един милион души, което е прецедент за другите европейски страни).
Според данни на Националния осигурителен институт в групата на здравнонеосигурените лица се обособяват следните групи, които включват:
- земеделските производители с нисък доход;
- самоосигуряващите се лица;
- студентите в чужбина и у нас;
- служителите, които се наемат на работа без трудови договори, което определя и неизплащането на здравни осигуровки;
- продължително отсъстващите от страната българи;
- лишените от свобода, чиито здравноосигурителни вноски се изплащат от националния бюджет, но поради възникнали задължения за отминали периоди имат нередовен здравноосигурителен статус;
От друга страна предпоставки, предразполагащи за наличието на групи, които са застрашени да бъдат здравнонеосигурени са:
1. Фирми, имащи известна нестабилност в икономическото състояние, което за съжаление генерира висока безработица.
2. Фирми, които не спазват задълженията си към социалното и здравното осигуряване от страна на работодателите и ведомствата (такива са основно неплащането на работни заплати и осигуровки).
3. Неподаването на декларации в НОИ за пращащите осигуровки.
4. Ограничаване на възможността да се осигурят неосигурените на друго основание членове на семействата.
5. Съществуване на непълноти и пропуски в системата на НАП/НОИ и НЗОК и липса на идентификационни документи, удостоверяващи здравноосигурителния статус.
6. Затрудняваща последователност за внасянето на осигуровки всеки месец от лицата, получаващи неритмични и сезонни доходи.
7. Усложняване в бюрократичните процедури при изясняването на евентуални задължения на работодатели и служители.
8. Ниска осигурителна култура сред българите.
9. Наличие на много живеещи в чужбина сънародници, непознаващи своите задължения по Закона за здравното осигуряване.
10. Слабост в системата за здравото и социално осигуряване по отношение на хората с неритмични доходи.
Агенцията за социално подпомагане чрез териториалните си подразделения осигурява суми за здравно осигуряване за хората в неравностойно социално положение, нямащи здравноосигурителни права. Според Чл.40, Ал.3, т. 5 и т.9 от Закона за здравното осигуряване за сметка на националния бюджет чрез дирекциите "Социално подпомагане" се осигурява помощ на хората, които:
- отговарят на условията за получаването на месечните социални помощи и целевите помощи за отопление в съгласие със Закона за социално подпомагане, ако не са осигурени по друго основание
- настанените в специализираните институции;
- родители, осиновители, полагащи грижи за инвалидизирани лица;
Право да се възползват от целеви помощи за заплащането на болнична или лекарска помощ за диагностика и лечение в лечебните заведения (ПМС №17 от 31.01.2007 г.) имат българите, отговарящи на определени условия:
- здравнонеосигурени са според реда и условията на Закона за здравното осигуряване;
- не притежават доходи;
- не притежават вземания, влогове, дялово участие в ценни книжа;
- не притежават движима и недвижима собственост, източник на доходи;
- не притежават договори за предоставянето на собственост срещу задължение за издръжка и гледане;
- не са прехвърляли жилищни или вилни имоти или идеални части от тях срещу заплащане през последните пет години;
- не са пътували зад граница на собствени разноски за последните 12 месеца, с изключение на случаите за лечение на заболяване;
Според постановление (ПМС №17 от 31.01.2007 г.) могат да се очертаят няколко групи лица с прекратени здравноосигурителни права:
- лица, които не отговарят на конкретните условията, не са обекти на социално подпомагане
и не се осигуряват за сметка на републиканския бюджет по реда на Чл. 40, Ал. 2, т. 5 и т. 9 от Закона за здравното осигуряване;
- лица, които от няколко месеца са в системата за здравно подпомагане, но тъй като не са превеждали сумите си за осигуряване за минали периоди нямат право да получат безплатна медицинска помощ;
- лицата, които въпреки че притежават определени доходи не внасят здравноосигурителните си вноски;
Предоставянето на акушерска помощ за здравнонеосигурените пациентки се извършва в съгласие с наредбата на Министерството на здравеопазването (Наредба №26 от 14.06.2007г).
Обхватът на медицинските услуги, обвързани с предоставянето на акушерска помощ на неосигурените жени, включва услуги, посочени в клиничната пътека № 141 "Раждане, независимо от срока на бременността, преглеждането на плода и начини на родоразширение".
Всички лица, които са здравнонеосигурени и се числят към групите на безработните и затруднените финансово на практика са лишени от достъп до всички нива на извънболнична лекарска помощ, като изключение прави единствено спешната помощ.
Изграждането на система за социална защита на лицата в неравностойно социално положение трябва да изхожда от разпоредбите на Конституцията, утвърждаваща здравното осигуряване като основно право , а не задължение на българските граждани.
Въпросите за здравното осигуряване на социално слабите пациенти е държавно задължение и именно държавата следва да намери адекватното му решение и то не във вид на социално подпомагане, а като здравно осигуряване за покриването на рискове от заболявания.
Нужно е цялостно преразглеждане на системата за здравно осигуряване на лицата, съобразено с конституционните разпоредби.
Още по темата:
ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА
СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ
КатегорияАнкети- Възможно ли е да има различен стандарт на здравната грижа в България според социалния статус и платежоспособността на пациентите?
- С непрекъснати здравноосигурителни права ли сте в момента?
- Полезна дискусия на здравна тема ще се проведе в Добрич
- По-голямата част от българите не знаят правата си на пациенти
- ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ Отразена деноминацията от 05.07.1999 г. Обн. ДВ. бр.70 от 19 Юни 1998г., изм. ДВ. бр.93 от 11 Август 1998г., изм. ДВ. бр.153 от 23 Декември 1998г., изм. ДВ. бр.62 от 9 Юли 1999г., изм. ДВ. бр.65 от 20 Юли 1999г., изм. ДВ. б
- Наредба № 27 от 28 ноември 2008 г. за признаване на организациите за защита правата на пациентите за представителни организации
- Декларация за правата на пациента, приета на 34-ата Световна медицинска асамблея в Лисабон през 1981 година
- Ролята на Уилям Ослър за развитието на медицината от края на 19-ти век
- 19 горди гей знаменитости (1 част)
- Какво е "детеизъм" и трябва ли децата да бъдат зачитани за човешки същества?
- Семейна здравна книжка от 40те години на 20 век, България
- Керамична кукла, използвана в Англия за демонстрация на лечение на полиомиелит от 1930г.
- Бебето се бави – какво да направя? Кратко указание за мъже от д-р Мариела Даскалова
- Иван Тодоров: WNESSTV е телевизия, която зарежда с оптимизъм и ни помага да живеем здравословно
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА