Начало Социални грижи Социални услуги и потребители Хора с намалена трудоспособност Трудоспособност при бременни

Трудоспособност при бременни

Трудоспособност при бременни - изображение

Начина на трудоустрояване на бременните жени се извършва по смисъла на Наредбата за трудоустрояване. Тя е ратифицирана през 2001 година в Държавен вестник, бр.111. Според Чл.8 бременните работнички биват трудоустроени от лекаря, провеждал наблюдение на бременността:

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 111 от 2001 г.) Бременните  служителки и служителките-кърмачки се трудоустрояват от лекаря, който осъществява наблюдението на бременната.

Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 111 от 2001 г.) Местата за трудоустрояване на бременните служителки и на служителките-кърмачки се определят от комисията по чл. 2, като в състава й се включват и лекар - представител на РИОКОЗ и лекар акушер-гинеколог. Комисията определя ежегодно, но не по-късно от края на януари, подходящи места за трудоустрояване на бременни работнички или служителки и на работнички или служителки-кърмачки.

 Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 111 от 2001 г.) Трудоустроените на друга работа бременни работнички или служителки и работнички или служителки-кърмачки запазват работата, която са изпълнявали преди трудоустрояването им.

 Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 111 от 2001 г.) Когато трудоустроената бременна служителка или трудоустроената служителка - кърмачка, получава на новата си работа по-ниско трудово възнаграждение от трудовото възнаграждение за предишната си работа, тя има право на парично обезщетение в размери, определящи се в Кодекса за задължително обществено осигуряване.

 Жените подлежат на специална законова закрила на труда.

 Основания да се въведе тази закрила за работещите жени са анатомо-физиологичните и биологичните особености, които са свързани с детеродната им способност.

Правна уредба и международни актове, в полза на трудещите се жени:

Конвенция №3 на МОТ за закрила на майчинството (1919 г.); Конвенция №199 относно закрилата на майчинството (2000 г.), чл. 25, ал. 2 от ВДПЧ, чл. 8 ЕСХ – специална Защита на трудещите се жени преди и след раждането.

Вътрешна уредба. чл.47 ал.2 Конституцията – жената майка се ползва от особена закрила на държавата; Глава ХV раздел 2 КТ; ІІІ раздел 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските; Наредба №7 за вредните и тежки работи, забранени за извършване от жени; Наредба №11 за стаите за лична хигиена на жените и за почивка на бременните жени.

Действа и разделение – специална закрила за жените като цяло и специална закрила на различни категории жени.

Специална закрила на всички жени. Основанието е заложено в анатомо-физиологичните особености на жената. Закрилата се изразява в:

- установяване на забрана за извършването на тежка и вредна работа – чл.307 ал.1 КТ. Тези задължения се изброяват изчерпат в Наредба №7 за вредните и тежки работи, забранени за извършване от жени. Нарушаването на тази забрана води до недействителност поради противоречие със закона.

- въвеждане на по-ниски пределни норми на физическо натоварване.

- въвеждане на изискване за обзавеждане на лични стаи за хигиена – чл.308 КТ и Наредба №11 за стаите за лична хигиена на жените и за почивка на бременните жени. Задължението е за работодатели, при които работят повече от 20 жени. – стаите имат умивалници, тоалетни, съблекални, сешоар, сапун, салфетки и др. Работодателят трябва да отдели финансови средства за обзавеждането им

Специална закрила на трудоспособността на бременните жени.

1. Специалните правила се прилагат от медицинското установяване на бременността до раждането (или съответно до аборта).

- забрана за извършването на тежка и вредна работа от бременни – чл.307 КТ, като съществува списък с посочените работи в Наредба №7 раздел 3.

- трудоустрояване по чл.309 КТ. Необходимо е присъствието на две предпоставки – бременност и извършване на неподходяща работа. Формите на трудоустрояването са или преместване на друга работа, или облекчаване на условията. Има гаранции за упражняване правото на трудоустрояване – специално работно място – чл. 315 КТ, важащо до изпълнението на предписанието. Право на обезщетение се получава в случаите, за които и след трудоустрояването получава по-ниско възнаграждение – чл. 309 КТ и 48 КСО

- въведена е относителна забрана за командироване – чл.310 КТ. Това е така поради факта, че с командироването се изменя и пребиваването (жената няма да има възможност да посети своя гинеколог и т.н.).

- относно работното време се въвежда изрична забрана да се полага нощен (чл.140 ал.4 т.2) и извънреден труд (чл.147 ал.1 т.2).

- посочва се и задължение на работодателите да бъде обзаведена стая, осигуряваща почивка и лична хигиена на бременните жени. Стаята за почивка е отделна от стаята за лична хигиена.

- отпуск за бременност и раждане – чл.136. Размерът му е 315 дни за всяко дете, като от тях 45 дни се ползват преди раждането. В нашето законодателство не съществуват изисквания за наличие на предварителен трудов стаж, за разлика от други държави.

- чл. 333 ал.1 т.1 въвежда относителна забрана за уволнение на бременни. Относителна е поради факта, че касае определени основания (едностранно прекратяване) и може да се преодолее с предварителното разрешение от Инспекцията по труда. От момента на стартиране на отпуска за бременност и раждане до неговото приключване забраната за уволнение на жената е абсолютна.

2. За майки с малки деца. Основание да се въведе специалната закрила е стремежът да се опази женският организъм поради кърменето и да се предостави социалната възможност жената да се грижи за своето дете.

- забрана за тежка и вредна работа – чл.307 КТ. Тази забрана се отнася само за жените, които сами кърмят детето си (не и за тези, които го хранят изкуствено). Забраната се прилага, докато трае периода на кърмене. Обикновената продължителност е 8 месеца, освен ако здравните органи не предвидят по-дълъг срок.

- трудоустрояване. То е същото, като при бременните жени.

- забрана за командироване – чл.310 ал.2 КТ. Тази забрана обаче е относителна. Командироването е разрешено с писмено съгласие на работничката.

- относно работното време е въведена абсолютна забрана за майките с деца до 3 години да полагат нощен и извънреден труд. За майките с деца от 3 до 6 год. и за майките, които се грижат за деца с различни увреждания тези забрани са относителни (т.е. разграничението се прави въз основа на възрастта и здравословното състояние на детето).

- относно отпуските – чл.163-166 КТ те са субективно право на работничката, като трябва да се има предвид, че платените и неплатените се зачитат за трудов стаж. Чл.168 относно допълнителния платен годишен отпуск – при измененията от март 2001 това право от субективен характер се изменя в правна възможност. Отпуските се ползват с предимство през лятото.

- право на надомна работа – чл.312 КТ (която се извършва в дома на работничката). Ако работодателят не може да й предостави такава работа, работничката има право да работи надомно за друг работодател, като основният е длъжен да й предостави за този период неплатен отпуск.

- относно уволнението съществува относителна забрана за уволнение до навършване на 3 год. възраст на детето по силата на чл.333 ал.1 т.1; 333 ал.5 КТ.

- Относителна забрана за нощния и извънредния труд – чл. 140, а. 4 , т. 3 според Кодекса на труда.

3. Работнички, чиито мъже отбиват редовна военна служба. Основание за въвеждане за специална закрила е, че жената няма други доходи. Ето защо законодателят въвежда относителна забрана на такива жени чрез чл.333 ал.1 т.1 КТ.

 

 

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияСоциални грижиЗаведенияСнимкиЗдравни съветиЛайфстайлИсторияНовиниКлинични пътекиЛюбопитноАлтернативна медицинаСпортНаучни публикацииЗдравни проблемиМедицински изследванияЛеченияПроизводителиСпециалистиНормативни актовеХранене при...ИнтервютаБотаника