Болничен лист за временна неработоспособност - правила и условия за издаване

Временната неработоспособност се установява чрез медицинска експертиза, която се извършва от лекуващ лекар, от стоматолог или друг лекар по дентална медицина, от Лекарска консултативна комисия (ЛКК), от Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) и от Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК).

Другите професионални становища, които се извършват за освидетелстване на хора с намалена работоспособност, са експертиза на трайно намалена работоспособност на лица в трудоспособна възраст, експертиза на вида и степента на увреждане на деца до 16-годишна възраст, експертиза за потвърждаване или отхвърляне на професионалния характер на заболяванията, експертиза на вида и степента на увреждане на хора, които са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО, експертиза на трайно намалена работоспособност на хора, имащи право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но упражняващи трудова дейност и без определени вид и степен на увреждане.

Кога сме в състояние на временна неработоспособност

При временната неработоспособност човек не е в състояние или има някаква пречка да работи. Това състояние се доказва чрез болничен лист, който се издава за периода от първия ден на настъпване на временната неработоспособност до възстановяването на човека или до установяване на трайно намалена работоспособност от ТЕЛК.

Отпуск поради временна неработоспособност могат да получат хората, които извършват трудова дейност и са осигурени по Кодекса за социално осигуряване (КСО). Трябва да се прави разлика между здравноосигурени лица (имат свободен достъп до медицинска помощ чрез пакет от здравни дейности, който се предоставя от НЗОК, и се осигуряват по Закона за здравното осигуряване) и осигурените по КСО. Вторите плащат вноски заедно с работодателя и се осигуряват за общо заболяване и майчинство, за старост и смърт, за инвалидност поради общо заболяване, за безработица и за трудова злополука и професионална болест.

Налице е временна неработоспособност в случаи на:

• общо заболяване;
• професионална болест;
• санаторно-курортно лечение;
• злополука;
• лечение в чужбина;
• карантина;
• налагащ се медицински преглед или изследване;
• налагащо се придружаване на болен член на семейството за медицински преглед;
• отстраняване от работа по предписание на здравните органи;
• гледане на болен член на семейството или когато е карантиниран;
• бременност и раждане;
• лечение или изследване в същото или в друго населено място, в страната или в чужбина;
• гледане на здраво дете, което е върнато от детско заведение заради карантина в заведението.

Ползването на друг законоустановен отпуск и неработните дни не прекъсват временната неработоспособност.

>>> Трудоустрояване - дефиниция, условия, парични обезщетения

Издаване на болничен лист при други обстоятелства

Болничен лист може да се издаде и в изброените по-долу случаи, но за тях не се изплаща парично обезщетение.

• Умишлено увреждане на здравето, за да се получи отпуск или обезщетение.
• Нарушаване на режима, определен от здравните органи.
• Настъпване на временна неработоспособност вследствие употреба на алкохол, на силно упойващо средство без лечебна цел или заради прояви, извършвани под влиянието на такива средства.
• Временна неработоспособност, настъпила след хулигански и други противообществени прояви.
• Поради неспазване на правила за безопасна работа, установено по съответния ред.
• Своевременно неявяване без уважителни причини на контролен преглед.

Когато страдащите от хроничен алкохолизъм и наркомании работоспособни осигурени лица постъпят за лечение в лечебни заведения, те имат право на болничен лист за целия си престой. Той се издава по общия ред. Също така на неработоспособните хронични алкохолици се издава болничен лист по реда и правилата за общо заболяване.

Кога не се издава болничен лист за временна неработоспособност

Случаите, в които не се издава болничен лист за временна неработоспособност, са следните:

• На неосигурени по КСО. Изключение се прави, когато временната неработоспособност е настъпила преди да бъдат прекратени срочни трудови и служебни правоотношения, договори за управление и контрол на търговски дружества, договори за военна служба. В тези случаи парично обезщетение се изплаща за не повече от 30 календарни дни след прекъсването на отношенията или договорите. Ако неработоспособността е настъпила вследствие трудова злополука или професионална болест, обезщетението се получава до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.
• Ако лекарят установи при преглед, че осигуреният е работоспособен. Медицинският специалист може да издаде само служебна бележка с часа и датата на посещаване и напускане на лечебното заведение, ако бъде поискана такава.
• В случаи на кръводаряване. Ако настъпи временна неработоспособност вследствие даряването на кръв, може да се издаде болничен.
• Не се издава болничен лист за гледане на хронично болен. Изключение са ситуациите, когато възникне ново заболяване, което утежнява състоянието и е необходимо да се полагат грижи за болния, когато се изостри хроничното заболяване или когато е настъпил терминален стадий.
• Не се полага болничен за гледане на човек с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, на когото е определена чужда помощ. Прави се изключение за деца до 16-годишна възраст с даден вид и степен на увреждане.
• Не се издава болничен лист за заболяване, за което ТЕЛК/НЕЛК е определила 50% и над 50% трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. Може да се вземе болничен, когато има обективни данни за обостряне на заболяването или когато са направени интервенции, свързани с лечението на хронично заболяване.
• Не се полага болничен лист за лабораторни изследвания и за лечебни процедури (рентгенова терапия, физиотерапия и др.) на работоспособни осигурени лица. Те се извършват в извънработно време или по време на работа с разрешението на работодотеля. Може да се издаде болничен, когато цялото работно време на лицето е ангажирано с отиване и връщане до и от лечебното заведение и с провеждането на процедурите и изследванията.

Кой издава болничен лист

Право да издават болничен лист имат:

• Лекуващите лекари.
• Лекари по дентална медицина – имат право да издават болничен само за заболявания от тяхната специалност.
• Лекари от центрове за спешна медицинска помощ – могат да дадат болничен за домашно лечение до 3 календарни дни.
• От лечебни заведения – заведения, които обслужват лицето по месторабота, имат право да издават болничен лист.
• Лекарска консултативна комисия – комисията издава болничен лист, когато са използвани всички дни, на които има право осигурения; когато след болнично лечение пациентът има нужда от домашно лечение (листът включва дните на болнично лечение, денят на изписване и не повече от 30 дни за домашно лечение); за дневен и домашен стационар.

>>>Парични обезщетения при временна неработоспособност

За какъв времеви период може да се издаде болничен лист

Лекуващият лекар/лекарят по дентална медицина могат еднолично да издадат болничен лист за временна неработоспособност до 14 дни (непрекъснати дни) за едно или повече заболявания. Осигурените по КСО лица имат право на болничен до 40 дни в рамките на една година с прекъсвания. В тези 40 дни се включват и дните, за които се издава болничен лист за гледане на болен член на семейството.
Когато е изразходван гореспоменатият отпуск, пациентът се насочва към ЛКК.

В случаите, когато временната неработоспособност е повече от 6 месеца без прекъсване или 1 година с прекъсване в две предходни години и в годината на боледуването, болничен се разрешава след контролен преглед на всеки два месеца от ТЕЛК. Условието е да има обективни признаци за възстановяване на работоспособността в следващите 6 месеца. За болести и състояния като туберкулоза, хепатит, травматични увреждания, инфаркт на миокарда, следоперативни състояния и др. е възможно удължаване на отпуска за временна неработоспособност и след новите 6 месеца. Необходимо е мотивирано решение на ТЕЛК. Не е позволено ползването на болничен непрекъснато за повече от 18 месеца.

Всеки, на когото е издаден болничен лист за временна неработоспособност, е длъжен да го предостави на работодателя до 2 дни от издаването му или да го извести в същия срок.

Хората, които работят при повече от един работодател или осигурител, трябва да представят на всеки един от тях отделен болничен лист.

Ако осигурен пациент не желае да му се издаде болничен лист, въпреки че лекуващият лекар или ЛКК са установили временна неработоспособност, медицинските специалисти задължително издават такъв и го изпращат служебно до работодателя (осигурителя). При желание пациентът да ползва платен годишен отпуск за времето, вписано в болничния, той трябва да подаде молба до работодателя.

>>>Процедури по установяване на трудови злополуки и за признаване на професионална болест

Издаване на болничен лист с по-късна дата и за минало време

Не е разрешено издаването на болничен лист за временна неработоспособност, в който датата на започване на отпуска е по-късна от датата на издаването му, както и за минало време без предварителен преглед. Но и двата случая имат изключения.

• Допуска се издаване на болничен лист, когато временната неработоспособност е установена след свършване на работното време или в деня, в който пациентът е бил на работа, независимо от отработените часове. При тази ситуация отпускът започва от следващия календарен ден, без значение, че той може да е неработен за човека.
• Когато болничният лист е продължение, отпускът за временна неработоспособност започва от деня, в който пациентът е трябвало да бъде на работа според предишния болничен лист.
• Изключението за издаване на болничен лист за минало време без предварителен преглед е, когато са възникнали тежки остри заболявания или се е обострило хронично заболяване. Тогава се отпускат до 2 дни, след като се докаже, че лицето е боледувало, било е в състояние на временна неработоспособност и не е било възможно извършването на преглед. Ако пациентът поради заболяването не носи отговорност за действията си, периодът е 10 дни.
• В случаи, когато е направен преглед и временната неработоспособност е била установена своевременно, но болничен лист не е издаден, е позволено той да се издаде за минало време, ако се прецени въз основа на обосноваваща документация от лечебното заведение и въз основа на личната амбулаторна карта, че пациентът през това време е бил временно неработоспособен. Тогава се издава болничен за до 14 дни непрекъснати от лекуващия лекар, до половин година от ЛКК и за повече от 6 месеца – от ТЕЛК.

Прекъсване на отпуск поради временна неработоспособност

Не може да се прекъсне болничен, ако няма разрешение от лекуващия лекар или от ЛКК. Пациент не може да се върне по-рано на работа по свое усмотрение, преди да е изтекъл болничният лист. Това може да стане, след като лекуващият лекар или комисията установят, че осигуреният е възстановил работоспособността си и прекратят отпуска. Издаденият болничен лист и данните в него, подадени в електронния регистър, се анулират и се издава нов лист.

Когато болен наруши режима, вписан в болничния лист, това не се счита за самостоятелно основание за прекратяване на болничния. Режимите, които могат да бъдат наложени на болния и да бъдат посочени в болничния лист, са домашен, болничен, на легло, санаторно-курортен, стаен, амбулаторен, свободен, с право да отиде в друго населено място в страната, с право да бъде само в района на населеното място, където пребивава.

Осигурените по КСО имат право на парично обезщетение за периода, през който са в болничен поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат минимум 6 месеца осигурителен стаж за този риск и са над 18-годишна възраст. Условието за половин година осигурителен стаж не важи за тези, които не са навършили пълнолетие. Също така да са внесени осигурителни вноски върху получена, начислена или неполучена заплата.