Кога здравните осигуровки се внасят от осигурителите?

Когато осигурителят внася здравноосигурителните вноски за своите служители, те нямат ангажимент да подават декларации за задължителното си здравно осигуряване. Такива са ситуациите, при които служителите са:

- наети по "трудов договор" (в този случай те не са обвързани със задължението да внасят дължимите си здравноосигурителни вноски, както и да подават декларации, свързани със задължителното здравно осигуряване - това е отговорност на работодателя);

- наети по "граждански договор" (в тези случаи лицата нямат задължението да внасят и декларират дължимите здравноосигурителни вноски, ако не са осигурени на друго основание, а получените възнаграждения по договора от един или повече възложители за календарния месец се равнява или надвишава минималната заплата за страната, след приспадането на разходите по Закона за облагане доходите на физическите лица, а това е отговорност на възложителя на договора);

В случаите, когато самоосигуряващите се лица съгласно КСО получават финансово възнаграждение по "граждански договор", трябва да декларират и внасят здравноосигурителни вноски върху тези доходи единствено при определянето на окончателния размер на осигурителния доход.

Добре е да се има предвид, че определен кръг от българи се осигуряват за сметка на държавния бюджет, когато  не са осигурени на други основания. Сред тези лица например са: българите до 18 години, както и учащите до завършване на средно образование, но не по-късно от 22 години; студентите, обучаващи се в редовна форма на обучение във висшите училища до 26 години, както и докторантите на редовно обучение по държавна поръчка; лицата, ползващи обезщетения за безработица; хората, отговарящи на условията за получаването на месечна социална подкрепа и целева помощ за отопление съгласно Закона за социално подпомагане.

Дори и да нямат задължението да внасят дължимите си здравноосигурителни вноски, както и да подават декларации, касаещи задължителното здравно осигуряване, заинтересованите лица биха могли да получат повече информация относно това дали осигуряващото лице съвестно изпълнява законовите си задължения. Това може да стане с т.нар. ПИК, който може да се получи от НАП. Освен това, здравноосигурителният статус може да провери и чрез е-услугата ("Здравен статус") на НАП.

Добре е да се има предвид, че здравноосигурителната вноска е за сметка на лицето, ако то е в неплатен отпуск по негово желание (например в случаите чл. 160, ал. 1, чл. 170, ал. 2, чл. 171 от Кодекса на труда), както и когато не подлежи на осигуряване на друго основание. Лицата нямат задължение да внасят тези вноски по сметка на териториалната дирекция на НАП по постоянен адрес, както и за подаването на декларациите, свързани със здравното им осигуряване. Това задължение е на работодателя.

Източник: nap.bg

Снимка: KConnect

По статията работи: Виктория Милова