Структура и функции на Националната агенция за приходите

Националната агенция за приходите (НАП) е специализиран държавен орган към министъра на финансите. Нейната задача е да администрира данъци и осигурителни вноски, публични и частни държавни вземания и да упражнява надзор над хазартната дейност. Функциите на Агенцията са свързани с обслужването на граждани и фирми относно техните осигурителни и данъчни задължения. Също така НАП е натоварена и с принудителното събиране на просрочени задължения към бюджета, с вземания, издадени от други държавни органи, неплатени доброволно в срок, както и с представителство на държавата в дела за търговска несъстоятелност.

История на НАП

Предисторията на Националната агенция за приходите започва през 1991 г., когато данъчната администрация се обособява като вече самостоятелна структура. След две години - през 1993 г. - са обнародвани два закона - Законът за данъчната администрация и този за данъчното производство. Същата година се осъществява и реорганизация в числеността, обхвата и броя на данъчните служби и бюра. През 1994 г. са приети Законът за акцизите и Законът за данъка върху добавената стойност. Сформират се специализирани данъчни служби за администрирането на двата налога, създават се и специализирани служби "Ревизии".

През август 1997 г. се закриват специализираните данъчни служби. От 2000 г. е в сила Данъчният процесуален кодекс, който въвежда функционалната структура на данъчната администрация. Същата година започва проект за изграждане на Национална агенция за приходите, която да обедини функциите на данъчната администрация и дейностите по събиране на осигурителни вноски на Националния осигурителен институт (НОИ).

След стартирането на проекта през 2002 г. парламентът приема Закон за Националната агенция за приходите и се сформира Централно управление, което да носи отговорност за по-нататъшното реализиране на проекта. През 2004 г. Управителният съвет на НАП приема Стратегически план до 2008 г., в който са описани визията, принципите, мисията, целите и ценностите, от които ще се ръководи структурата. На следващата година приключва централизацията на дейностите по администриране на републикански данъци на равнище териториални дирекции и предоставяне на управлението на местните данъци и такси на общините.

От 2006 г. започва ефективно да действа Национална агенция за приходите с влизането в сила на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, приет предходната година. Кодексът указва какви са правомощията на НАП относно администрирането на приходите от републиканските данъци (данък върху доходите, ДДС, патентни и корпоративни данъци) и от задължителните осигурителни вноски (здравни, вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване, за пенсии и др.). Администрирането на акцизите се прехвърля на Агенция "Митници".

От началото на 2010 г. в НАП се влива Агенцията за държавни вземания. Така към дейността на структурата се прибавя и събирането на всички публични и частни държавни вземания. Приходната агенция започва да представлява държавата в производствата по несъстоятелност. Териториалните дирекции на НАП са намалени от 29 на 6, но се запазват 28-те офиса за обслужване на гражданите и фирмите в областните градове. В услуга на гражданите Агенцията предоставя много от услугите си електронно чрез предоставянето на персонален идентификационен код.

Структура на НАП

Националната агенция за приходите е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в столицата. Общото ръководство и контролът върху дейността й се упражнява от министъра на финансите или от определен от него заместник-министър.

Самата Агенция се състои от централно управление и териториални дирекции, а органите й на управление са Управителен съвет и изпълнителен директор. Централното управление има за задача да подпомага дейността на изпълнителния директор по отношение на планирането, ръководенето, контрола и организирането на цялостната дейност на НАП, в това число и при изпълнението на предоставените му правомощия по Закона за Националната агенция за приходите. Териториалните дирекции установяват публичните вземания за данъци, за задължителни осигурителни вноски и други, които им са възложени със закон. Също така те обезпечават и събират публичните вземания.

В Управителния съвет влизат министъра на финансите, който е и негов председател, управителят на НЗОК, управителят на НОИ, изпълнителният директор на НАП и заместник-министър на финансите, който се определя от министъра.

Изпълнителният директор на приходната агенция се назначава от Министерския съвет и се предлага от министъра на финансите. Заместник изпълнителните директори се предлагат от изпълнителния и се назначават от финансовия министър. На тези постове могат да застават хора, които са дееспособни български граждани, отговарящи на изискванията по чл. 19, ал. 6 от Закона за администрацията, както и на следните условия:

• Да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер.
• Да не са лишавани от правото да заемат определена длъжност.
• Да имат висше образование с образователно-квалификационна степен "магистър".
• Да имат минимум 10 години стаж по специалността в областта на финансите, икономиката, социалното осигуряване и/или правото.
• Да не участват в управителен или контролен орган на юридическо лице, изключение се прави, ако в закон е предвидено друго.
• Да не са били членове на управителен или контролен орган на дружество, което е прекратено поради несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на обявяване на несъстоятелността в случай, че са останали неудовлетворени кредитори.
• Да не заемат друга платена длъжност, изключение се прави, ако в закон е предвидено друго.

Под прякото ръководство на изпълнителния директор са главният секретар, служителят по сигурността на информацията (в централното управление), ръководителите на Дирекция "Сигурност", Дирекция "Вътрешен одит", Дирекция "Превенция на финансовата и информационната система".

Централното управление е разделено на обща и специализирана администрация. Общата администрация се състои от следните дирекции: "Управление на човешките ресурси", "Правна", "Бюджет и финанси", "Логистика", "Информационни системи и моделиране на бизнес процесите", "Координация на проекти и международни дейности", "Комуникация и контрол", "Анализи и прогнози", "Стратегическо планиране и управление на промяната".

Специализираната администрация е изградена от дирекции "Контрол на изпълнението", "Обслужване", "Управление на риска", "Контрол", "Допълнително задължително пенсионно осигуряване", "Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане", "Информационен център", "Интрастат", "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", "Събиране", "Централно звено за връзка", "Държавни вземания", "Фискален контрол", и "Данъчно-осигурителна методология".

Функции и правомощия на НАП

Едни от основните отговорности на НАП са да извършва ревизии и проверки. Има право да проверява търговски, счетоводни или други книжа, носители на информация и документи, отчетността на подлежащи на контрол обекти. Установява притежавани имущества, книжа, материални ценности и парични средства, вземания и изисква писмени обяснения, възлага експертизи. Функциите и правомощията, които има Националната агенция за приходите, са:

• Да обслужва данъкоплатците, осигурените, самоосигуряващите се и осигурителите. Предоставя им нужната информация, дава им разяснения по правата и задълженията им, осигурява отпечатването и безплатното разпространение на данъчни и друг вид декларации, на формуляри и други документи, които са необходими или се издават съгласно друг закон. Те се публикуват на страницата на приходната агенция в интернет.
• Да установява публичните вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски по размер и основание.
• Да обезпечава и принудително събира публичните вземания.
• Да събира доброволните плащания на публичните вземания за задължителни осигурителни вноски и данъци.
• Да установява административни нарушения и налага административни наказания по данъчните закони и онези, които регламентират задължителните осигурителни вноски.
• Да разглежда жалби срещу издадени от органи на НАП актове, срещу откази за издаване на актове, срещу действия или откази от действия на органи или служители на приходната агенция.
• Да води регистър на хората, които подлежат на регистрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, и на лицата, които са назначени по трудово правоотношение. Да създава и поддържа бази данни за тях, които са нужни за осъществяването на дейността и нуждите на задължителното социално осигуряване, на общините и на Министерството на финансите.
• Да анализира приходите и приходната практика.
• Да установява и събира частни държавни вземания, определени със закон.
• Да представлява държавата в производството по стабилизация на търговец и в производството по несъстоятелност в случаите, когато държавата е кредитор с публични или определени със закон частни държавни вземания.
• Да организира, ръководи и стопанисва местата на публични разпродажби и актуализира в интернет информация за продаваните вещи и права.
• Да приема, съхранява, продава и управлява имущества, които са придобити от държавата в производство по несъстоятелност.
• Да приема, съхранява, продава и управлява всички конфискувани, отнети или изоставени в държавна полза имущества. Изключение са случаите, предвидени в закон.
• Да осъществява обмен на информация с Европейската комисия (ЕК) и други институции при прилагането на чл. 256 от Договора за създаване на Европейската общност. Да реализира обезпечаването и принудителното събиране на вземания по решения на ЕК, Съвета на ЕС, съда на Европейските общности и на Европейската централна банка, с които се налагат парични задължения, подлежащи на изпълнение именно по споменатия член.
• Да осигурява и разпределя материално-техническата база за реализиране на дейността си.
• Да изпълнява решения за конфискация или отнемане на имущество и решения за налагане на финансови санкции, постановени от държава членка на ЕС, и признати и подлежащи на изпълнение в нашата страна.
• Да осъществява и други дейности, които са й възложени със закон.

НАП не събира такси за издаване и заверка на удостоверения и документи.

Приходната агенция има задължението да събира следните частни държавни вземания:

• По Закона за уреждане на необслужваните кредити, които са договорени до 31 декември 1990 г.
• По параграф 46 от предходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закон за банките.
• По гаранционни споразумения и временни финансови помощи, вземанията на държавата към кредитополучатели или бенефициенти по активирани държавни гаранции, от държавни инвестиционни заеми и други кредити.
• От задължения към закритите Държавен фонд за реконструкция и развитие и Държавен фонд "Енергийни ресурси".
• На Държавен фонд "Земеделие", за чиито вземания има издаден изпълнителен лист по реда на чл. 27, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители.
• На изпълнителните агенции по предприсъединителните финансови инструменти, управляващите органи на оперативни програми и държавните органи, които администрират средства от европейски фондове за недължимо платените и надплатените суми. Също така и на неправомерно получените или усвоени средства по проекти, финансирани от преприсъединителните финансови инструменти, Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС, инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, в това число от свързаното с тях национално съфинансиране.
• Дължимият за държавата дивидент или част от печалбата на държавни предприятия и търговски дружества с участие на държавата в капитала.
• Други частни държавни вземания, които са определени със закон да бъдат събирани от НАП.

Приходната агенция има право да отправя искане до съответния окръжен съд за откриване на производство по несъстоятелност за тези частни държавни вземания.