ЕК предложи минималните заплати и колективното договаряне да бъдат регламентирани в директива

Предложението за адекватни минимални заплати е знак, че и в тежките времена на криза достойнството на труда трябва да е неприкосновено. Думите са на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, изречени преди дни, когато ЕК отправи предложението за приемане на Директива на ЕС за адекватните минимални заплати и колективното договаряне.

Предложението се прави, защото не са малко хората, които работят, без да получават достойно заплащане за труда, който полагат. Подобна нормативна уредба не означава, че ще бъдат пренебрегнати традициите в отделните страни и ще бъде накърнена свободата на социалните партньори, казват от комисията и уверяват, че те ще бъдат спазени.

Аргументите за предложението са, че директивата ще гарантира защита на работещите в държавите от Евросъюза и ще им позволи достоен живот, независимо от това къде работят. Адекватното заплащане ще намали неравенството в заплащането, но и разликата му между жените и мъжете, ще увеличи и стимулите за работа.

Минимална работна заплата (МРЗ) съществува във всички държави от ЕС и въпреки това, в голяма част от тях тя е или неадекватна, или има проблеми със защитата й. Според членовете на Еврокомисията предложеното от тях е в състояние да промени подобни несъвършенства. В него се предвиждат минимални стандарти, което не отнема независимостта и свободата на договаряне на социалните партньори.

От ЕК подчертават, че държавите нямат задължението да въведат законоустановени минимални заплати или да определят общото им равнище. Всъщност целта е да бъде насърчено колективното договаряне. Оказва се, че там където процентно то е най-високо, то много по-малки са нивата на нископлатените хора и на неравенствата в заплащането.

Според заместник-председателя на Комисията по въпросите на икономиката Валдис Домбровскис трябва да се гарантира, че и нископлатените работници ще се възползват от възстановяването на икономиките. Хората трябва да получават достойно заплащане, независимо къде работят. Ролята на социалните партньори в договарянето на заплатите е ключова, а нашето предложение е за местата, където това е невъзможно, разяснява Валдис Домбровскис.

Еврокомисарят Никола Шмит, чийто ресор да работните места и социалните права, изрази становище, че минималните заплати трябва да достигнат останалите, които са нараснали през последните години. Не бива да пренебрегваме и факта, че 10% от работниците в ЕС живеят в крайна бедност, заяви още еврокомисар Шмит.

Наредбата е съобразена и зачита националната компетентност и традициите на всяка една от държавите.

Един от българските синдикати приветства идеята за нормативен документ, чието прилагане ще има положителен ефект върху пазара на труда в страната. КНСБ обаче изрази недоумението си за смяната на първоначалното определение на минималните заплати, лансирано от Урсула фон дер Лайен, „справелдливи“ с настоящото – „адекватни“. В позицията си КНСБ определя и положителните страни, но и пропуските.

Ролята, отредена на социалните партньори в насърчаването и усъвършенстването на колективното договаряне и постигането на покритие от 70%, както и мониторинг на процеса, са след положителните страни, отчетени от синдиката. Слабостите са свързани с липсата на конкретен механизъм, който ще гарантира адекватността на минималната заплата по отношение на обвързването й с минимален праг (не по-малка от 60% от медианната и 50% от средната заплата). Липсата на текстове, чрез които държавите могат да санкционират антисиндикална дейност, както и факта, че казусът за ограничаване достъпа до обществени поръчки и концесионни договори на работодатели, които не спазват колективните договори и минималните нива на заплащане, също е решен наполовина, са другите слабости, посочени от КНСБ.

Синдикалистите подчертават, че по темата предстоят дискусии и на национално, и на европейско ниво. КНСБ ще създаде Национален план за действие, чрез който проблемите могат да бъдат решени, но и като част от подкрепата на кампанията на Европейската конфедерация на профсъюзите за усъвършенстването и допълването на Директивата, предложена от ЕК.

И ако синдикатите приемат идеята, то реакцията на работодателите е по-различна.

Българската стопанска камара (БСК) изпрати писмо до премиера и до социалния министър, в което заявява, че е категорично против минималната заплата и колективното договаряне в Евросъюза да бъдат регламентирани чрез директива. Такова е становището и на най-представителната организация на бизнеса и работодателите в Европа – BusinessEurope, в която БСК членува.

От Камарата призовават да бъде подкрепена позиция, според която трябва да бъдат зачитани изцяло националната компетентност на държавните органи и автономността на социалните партньори, когато става дума за определяне на заплати.

Ако бъде приета европейска директива, това ще свали гарантираната защита на автономията на социални партньори в различните страни, когато става дума за определяне на заплати. Ако подобен документ бъде приет, то съдът на ЕС ще притежава компетентност по изцяло национални и браншови колективни договори, а така се накърнява основната характеристика на социалния диалог в Европа – независимото договаряне между работници и работодатели.

Не на последно място, в писмото на БСК се отбелязва още, че вместо да подпомогне икономиката в тази изключително тежка ситуация, директивата ще отслаби възможностите за запазване на заетостта в най-засегнатите отрасли и сред най-уязвимите социални групи.

В края на текста работодателите посочват, че механизмите, по които се определя минимална заплата, не бива да бъдат политизирани, нито използвани като инструмент за социално подпомагане.