Клас "прослужено време" – реликва от социалистическото минало или начин да се стимулират служителите

Напоследък в страната ни особено популярна стана темата за допълнителното работно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите. Част от личните мнения на управляващите подкрепят идеята този вид надбавка да се премахне, а други – напротив. Действително, точно тази надбавка, наричана в недалечното (социалистическо) минало клас „прослужено време”, е обсъждана нееднократно и от работодатели, и от синдикати. И към днешна дата решение няма…Вероятно всяка от двете страни може да изкаже своите доводи – честно е трудовото възнаграждение да се определя спрямо професионалните качества на работника, без да се има предвид стажа; Така младите служители имат шанс да получават заплати, равни на колегите им с повече опит. Синдикатите пък са на мнение, че отпадането на допълнителните проценти към трудовото възнаграждение би причинило финансови щети на стотици хиляди работещи българи.

В тази статия, аз няма да взема страна. Просто ще ви разкажа каква е била ситуацията в миналото и каква е тя към днешна дата.

Ситуацията преди 01.07.2007 г.

По това време в страната ни е в сила Наредбата за допълнителните и други парични възнаграждения /НДДТВ/. Дефиницията за "прослуженото време" е  описана в чл. 3 ал.2 като "допълнително месечно възнаграждение за продължителна работа". Добавката се сумира като процент върху основната трудова заплата, определена чрез индивидуалния трудов договор, който служителят е сключил. И тогава минималният размер е 0,6 % за всяка натрупана година трудов стаж, а правото да се получава надбавката възниква при трудов стаж, не по-малък от три години.

Ситуацията след 01.07.2007 г.

В действие е Наредбата за структурата  и организацията на работната заплата /НСОРЗ/. В  чл. 12, ал.1 от административният акт е написано, че: "За придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор."

Ако трябва да сравним отменената надбавка съгласно НДДТВ, дефиницията на това допълнително възнаграждение, е доразвита. Въведен е и т.нар. "професионален опит" (не само наличието на натрупан трудов стаж по заложеното в Кодекса на труда), и придобитият опит във времето на професионалната практика. Нека разгледаме и някои други съществени детайли.

 Допълнителната надбавка за стаж може да се разгледа като постоянно ежемесечно възнаграждение, което се сумира отделно от основното трудово възнаграждение;

За придобития стаж и опит на служителите се плаща ежемесечно допълнително възнаграждение в процент, начислен върху основното трудово възнаграждение, определено в трудовия договор на работниците.

Добре е да се има предвид и фактът, че според закона като придобит трудов стаж и опит се счита стажът, признат съгласно написаното в Кодекса на труда за периода, за който служителят е полагал и продължава да полага труд във фирмата, в т.ч. на различни работни позиции и длъжности.

В Кодекса на труда има и още един любопитен текст, заложен в чл. 123 и 123а от КТ. Той касае промяната на работодателя при сливането на предприятия, вливането на едно предприятие към друго и т.н. Съгласно него при сумирането на допълнителното възнаграждение като стаж и опит се счита и периодът, за който служителят е полагал труд в предприятието преди промяната на работодателя.

Допълнително възнаграждение за стаж се натрупва за такъв, придобит по една и съща или сходна професия.

При определянето на сумата, предвидена за допълнителното възнаграждение за стаж и опит работодателят счита и стажа на служителите си, натрупан на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия.

Условията, съгласно които са зачетени сходните трудови длъжности се дефинират съгласно колективен трудов договор на браншово равнище или посредством вътрешните правила за определянето на трудовото възнаграждение във фирмата. Документите, които могат да послужат за докажат сходство в длъжностите, са трудова книжка, професионална характеристика, длъжностна характеристика, карти за оценка на работното място.

Минималният процент за стаж е 0.6 за всяка година натрупан стаж.

Този процент се определя от Министерския съвет. За целта се провеждат консултации с представителните организации на работниците и служителите, както и на работодателите на национално ниво.

В случая това е Постановление № 147 на Министерски съвет от 29.06.2007 г. То определя минималното допълнително възнаграждение за стаж и опит. То е 0,6 % за всяка година натрупан стаж и опит.

Добре е да се има предвид, че колективният трудов договор на браншово равнище дефинира какъв да минималният размер на надбавката, а конкретният процент - в колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за работната заплата в предприятието и в индивидуалния трудов договор на служителя (съгласно ал. 7 на чл. 12 от наредбата).  

Допълнителното работно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите трябва да се изплаща в рамките на определената месечна продължителност на работното време.

Според чл. 12 (8) Допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се заплаща за действително отработено време в рамките на съответната месечна продължителност на работното време само по основното трудово правоотношение, а при непълно работно време - по всеки отделен трудов договор, до допълването им до съответната месечна продължителност на работното време.

Нека дадем няколко примера

Български гражданин полага труд по основен трудов договор 4 часа, според който му се начислява допълнително възнаграждение. Освен това, той работи и на втори трудов договор отново на 4 часа, за който също има право на допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален. Така лицето има право да получава надбавка както за основното, така и за допълнително трудово правоотношение.

Ако български гражданин работи на основен трудов договор за 8 часа и по втори трудов договор за 2 часа при различен работодател. В този случай не следва да се начисли  ДТВ за стаж и опит по втория  договор, защото основният е на 8 часа (т.е. на пълно работно време).

Ако българин работи на основен трудов договор на 4 часа по втори трудов договор за 8  часа при друг работодател – надбавката за стаж и опит по втория договор трябва да бъде начислена върху работната заплата за 4 часа (т.е до допълването до 8 часа месечна продължителност на работното време).

Правото на допълнително възнаграждение за стаж влиза в сила 1 година придобит стаж и опит.

Размерът на допълнителното трудово възнаграждение за стаж и опит се променя за период, не по-малък от една година, натрупан трудов стаж и професионален опит.

Право на допълнително възнаграждение за стаж по втори трудов договор, когато лицето, работещо по първия трудов договор е в неплатен отпуск.

Според писмо изх. № 94-ДД-494 от 26.02.2007 г. на МТСП, когато по време на неплатения отпуск служителят полага труд по втори трудов договор, стажът следва да се зачита при втория работодател.

Това значи, че допълнителното работно възнаграждение за стаж следва да се начислява при втория работодател. Този стаж не се вписва в трудовата книжка на българския гражданин, тъй като при сключването на допълнителен трудов договор в нея е описано възникването на основното трудово правоотношение и тя не е приключена.

Към днешна дата клас "прослужено време" все още е в сила. Навярно тази законова "реликва" от миналото ще действа и в бъдеще.

По статията работи: Виктория Милова

Снимка: pixabay.com

Източник: accountingnews.bg