ЕКП: Жените в ЕС продължават да получават по-ниско заплащане от мъжете

Жените в ЕС продължават да получават с 860 евро по-малко от мъжете за работа, изискваща същото образование и умения. Изводът е на Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП), откъдето напомнят за обещанието на Еврокомисията да публикува Директива за прозрачност на заплащането на половете.

Примерите, които онагледяват ситуацията, са предоставени от филиала на ЕКП IndustriAll Europe и показват, че независимо от законодателството в Европейския съюз за равно заплащане, което между другото е факт повече от 45 години, предразсъдъците по отношение стойността на женския труд продължават да доминират и са изключително устойчиви. От ЕКП са категорични, че именно предразсъдъците са в основата на ниското заплащане за милиони работещи, включително и на чистачи и болногледачи, които са на първа линия в борбата с COVID-19.

Примерите на IndustriAll Europe за разликата в заплатите на мъжете и жените

Сравнението на заплатите в производството показва, че жените, произвеждащи бяла техника, получават значително по-ниски заплати от мъжете, произвеждащи автомобили, независимо от факта, че и двете работни места изискват еднакви компетенции.

В Германия дамите получават средно 865 евро по-малко месечно. Когато става дума за работещи на пълно работно време с постоянен договор и в средно голяма компания и за представители от двата пола, които имат едни и същи умения за решаване на проблеми, образование, полагат еднакви физически усилия, имат една и съща отговорност за стоки и оборудване и са изложени на идентични рискове, се очаква да няма разлика в заплащането. Реалността обаче е съвсем друга. Оказва се, че брутната месечна заплата на мъжа е 4381 евро, а на жената – 3516 евро. Германките на тези позиции получават с 865 евро по-малко или по-ниско заплащане от 19,7%.

Подобна е ситуацията и в Румъния, където мъжът получава нетна месечна заплата от 750 евро, а жената от 506 евро. Разликата е 244 евро или 32,5% по-ниско заплащане.

ЕКП и IndustriAll Europe за пореден път апелират да станат факт обвързващите мерки за прозрачност на заплащането на мъжете и жените, които обеща председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен. Ако това стане синдикатите и работниците ще имат достъп до информация за критериите, по които се определят нивата на заплащане. Това от своя страна ще позволи договарянето на равни стойности. Така, казват от Европейската конфедерация, Евросъюзът ще последва примера на Нова Зеландия, която прие промени в Закона за равното заплащане в страната през ноември 2020 г. Според измененията заплатите на жените се определят според това, което получават мъжете за същата работа.

Заместник-генералният секретар на Конфедерацията Естер Линч заяви, че кризата COVID-19 е разкрила дълбоко вкорененото пристрастие към заплащането при професии, доминирани от жени, като болногледачките и чистачките, признати за съществени, независимо че са сред най-ниско платените. „ЕК трябва да изпълни обещанието си за директивата за прозрачност на заплащането, за да гарантира, че най-накрая мъжете и жените ще получават еднакво заплащане за труд с еднаква стойност“, коментира Естер Линч.

От своя страна заместник-генералният секретар на IndustriAll Europe e категорична, че е неприемливо жените да получават по-малко от мъжете. „Дължим и на мъжете, и на жените признаване на пълната стойност на труда им“, убедена е Джудит Киртън – Дарлинг.

Директивата на ЕКП

През ноември 2020 г. Конфедерацията на европейските профсъюзи публикува своя директива за прозрачност на заплащането. Това е знак на протест, провокиран от забавянето на законодателството на Еврокомисията., чиято директива трябваше да излезе на същата дата, когато се отбелязва Европейският ден на равното заплащане.

От ЕКП припомниха, че председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен обеща през първите сто дни на мандата й задължителните мерки за прозрачност на заплащането да бъдат факт. 339 дни след встъпването й в длъжност, жените продължават да чакат предложението на ЕК за преодоляване на разликите в заплащането на ЕС, заявиха от Конфедерацията и подчертаха, че с идеята да подпомогнат процеса са възложили на експерти по трудово право да изготвят законодателство, което може да вдъхнови членовете на Европейската комисия и ускори действията им.

Сред мерките, включени в проекта на ЕКП, са:

• Забрана на поверителните клаузи за заплащането в договорите, за да могат работниците да го обсъждат
• Публикуване на информация за оценка на работата, за да се установи равно заплащане за труд с еднаква стойност
• Работодателите да изготвят одити за заплащането и годишни планове за достигане на равни заплати
• Синдикатите да водят преговори с работодателите, за да се справят с разликите в заплащането

„Изборът на първата жена председател на ЕК и обещанието й за прозрачност на заплащането донесоха надежда за положителна промяна за жените, чиято работа се подценява твърде дълго. За съжаление въпросът се изплъзва от дневния ред на Комисията. И за да помогнат на Урсула фон дер Лайен да изпълни обещанието си, синдикатите подготвиха проект на директивата за прозрачност на заплащането на жените и мъжете, който ЕК може да използва свободно“, коментира тогава Естер Линч. Заместник-генералният секретар на Европейските синдикати призова за пореден път председателката на Еврокомисията да се ангажира с обещания закон, за да не трябва жените в Европа да чакат до следващия век, за да получат равно заплащане. От ЕКП установяват, че ако не бъдат предприети действия, то жените ще получават колкото мъжете през 2104 г.

Данните на ЕКП показват как се променя разликата в заплащането между 2010 г. и 2018 г. Общо за ЕС за 2010-а тя е 15,8, а осем години по-късно е намаляла до 14,8.

Страните, в които разликата намалява са Белгия (от 10,1 до 6), Чехия (от 21.6 до 20,1), Дания (17,1 – 14,5), Германия (22,3 – 20,9), Естония (22,7 – 22,7), Гърция (15 – 12,5), Испания (16,2 – 14), Франция (15,6 – 15,5), Италия (5,3 – 5), Кипър (16,8 – 13,7), Латвия (15,5 – 14,1), Унгария (17,6 – 11,2), Нидерландия (17,8 – 14,8), Австрия (24 – 19,6), Румъния (8,8 – 3), Словакия (19,6 – 19,4), Финландия (20,3 – 16,3) и Швеция (15,4 – 12,2).
Държавите, в които разликата се е увеличила за този осемгодишен период са България (13 – 13,5),Ирландия (13,9 – 14,4), Хърватия (5,7 – 10,5), Литва (11,9 – 14), Малта (7,2 – 11,7), Полша (4,5 – 8,8), Португалия (12,8 – 16,2) и Словения (0,9 – 8,7).

Според прогнозните данни най-скоро може да бъде премахната разликата в заплащането в Румъния, където се очаква това да стане през 2022 г.