Минималната работна заплата да бъде замразена през 2021-а поискаха представителите на бизнеса

Представителите на бизнеса поискаха предстоящото през 2021 г. увеличение на минималната работна заплата с 40 лв. да не бъде осъществено. Основният им аргумент е свързан с икономическата криза, породена от COVID-19.

Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) заяви, че работодателите не са против хората да получават повече, но ситуацията в момента е такава, че логичният избор е замразяване на минималната работна заплата. Икономическият спад е факт, а прогнозите са, че няма как и през 2021-а да се очаква пълно възстановяване. При криза и ръст на безработицата логичното и разумно действие е да няма увеличение на заплати и административни прагове, защото така по-лесно ще бъдат наемани безработни и хора с ниска квалификация, смята Васил Велев. Той допълва аргументите си и със спада на производителността.

Председателят на Българската стопанска камара от своя страна е убеден, че кризата предстои тепърва. Радосвет Радев смята, че свитото потребление е започнало да променя много от секторите при това в негативен план. Мнението на Радосвет Радев е, че правителството реално не е предложило сериозни мерки, а само една, която е палиативна и е в подкрепа на заетостта. Според него схемата за грантовете за малкия и среден бизнес не работи добре.

От КНСБ не приемат идеята, защото смятат, че трябва да бъде водена дискусия за увеличението на заплатите в страната, а не за замразяването им. Според икономическия съветник на КТ „Подкрепа“ Ваня Григорова кризата и безработицата не могат да бъдат аргументи за искането на АИКБ при условие, че минималната заплата е изключително ниска и дори не се доближава до производителността на труда у нас. Според нея за пореден път бизнесът иска тежестта да бъде поета от работещите.

Синдикатите многократно призовават за реални действия от страна на държавата, насочени към бизнеса в условията на рецесия.

За сравнение, до момента пандемията от COVID-19 доведе до загубата на 715 000 работни места във Франция и спад на Брутния вътрешен продукт с 18,9%.

Националният институт за статистика и икономически изследвания смята, че понижението на БВП за цялата година ще бъде 9%. Усилията са насочени към възможността работната заплата да остане стабилна и без промяна през втората част на годината и да не се позволи сериозно увеличение на безработицата.

Кризата принуди правителството да преразгледа сериозно бюджета си 2020-а. Извънредните мерки предвиждат 462 милиарда евро. Държавният дълг достига до 120,9% от БВП, но според икономистите това не би трябвало да се приема като негатив, особено в случай на криза като сегашния.

Продължават да се водят сериозни дискусии за начините, по които дългът ще бъде връщан, но основната задача на управляващите е свързана с няколко важни акцента. На първо място да не бъде допуснат тотален срив на икономиката, закриване на бизнес и унищожаване на сектори.

На следващо място е въпросът с безработицата и нейното ограничаване, както и недопускането на социалното разслоение и обедняването на хората. Затова усилията са насочени към стимулиране на бизнеса, отлагане плащането на данъците, пряко финансиране за запазване на работните места.