Глобални тенденции в младежката заетост
Международната организация на труда представи развитието в глобален план на младежката заетост през вече отминалата 2017 г. и последните тенденции по отношение на политиките на пазара на труда.
Сериозен акцент в доклада са нестабилността и структурните проблеми, които влияят върху младите хора в света. Изследвани са характеристиките на пазара на труда в бъдеще и връзката между новите цифрови технологии, автоматизацията на работния процес и възможностите за работа.
Проучени са още и начините, по които младите мъже и жени си представят своето професионално развитие.
Докладът е категоричен, че световната икономика все още е в процес на възстановяване, а младежката безработица продължава да бъде висока. Присъствието на младите като работната сила е спаднало рязко през последните 20 години. Голяма част от тях остават извън пазара на труда при това по причини, различни от липсата на образование.
Статистиката показва, че за периода от 1997 до 2017 г. младото население се е увеличило със 139 милиона души, но броят на работещите от него е намалял с 35 милиона. Отчита се намаляване на дела на младежите в световната работна сила от 21,7% на 15,5%. Логичният извод е, че активността се е влошила през последните 20 години и от 55% сега тя е 45,7%.
През 2017 г. броят на безработните млади хора в света е около 70,9 милиона. Най-висока е безработицата в арабските страни – 30%. Оказва се още, че 76,7% работят в сивата икономика, докато при възрастните процентът е 57,9.
Изследването посочва и това, че през изминалата година 16,7 на сто от младите работници в развиващите се и нововъзникващи страни живеят под прага на крайната бедност, което означава, че на ден човек разполага с 1,90 долара или по-малко.
Преходът от училището до работното място е много по-дълъг за младежите с най-ниско образование. 2,6 пъти по-дълго търсят работа тези с начално образование. 1,6 пъти по-продължителен е процесът за завършилите основно, а 1,7 за тези със средно. Много по-кратък е периодът за висшистите. В доклада е отбелязано, че независимо от нивото на образование предварителното проучване на възможностите съкращава значително срока на преходния период.
Прогнози за бъдещето
25,6 милиона млади работници на възраст между 15 и 29 години ще излязат на трудовия пазар до 2030 г. и ще трябва да си намерят работа. 77% от тях ще живеят в Африка, Азия и района на Тихия океан.
Цифровите технологии и автоматизацията на работния процес са новите предизвикателства. Въздействието им е неравномерно както в отделните страни и в икономическите сектори, така и сред младите и по-възрастните работници. Тенденциите са свързани с необходимостта от бърза адаптация и скоростно и непрекъснато променящите се работни места. Анализът е категоричен, че младите са по-спокойни и по-бързо се приспособяват.
В следващите години ще се увеличи търсенето на специалисти по информационни технологии, математици, инженери и желаещи да се посветят на науката. Секторите, които са идентифицирани като потенциален източник на заетост за младите са: финансови услуги, здравни и социални дейности, търговия, кетъринг, транспорт, комуникации и информационни технологии.
За сметка на това работните места в производствената сфера намаляват в повечето страни. Те продължават да бъдат важни и значими предимно в Тихоокеанския район и Азия.
Постоянните иновации ще изискват специалисти, които освен професионални притежават и други умения, например, разрешаването на сложни проблеми, адаптивност, желание за нови знания и непрекъснато учене, независимо от нивото на образование.
Изследването е категорично, че младите хора ценят сигурността на работното място и очакват да я получат по време на професионалната си реализация.
За да има възможности за работа на младите през следващите години, са необходими стратегии, политики и глобални партньорства. Именно те ще гарантират по-доброто бъдеще. Това включва съчетаването на макроикономическата със секторните политики, нуждата от активни програми за пазара на труда, реално вслушване в гласа на младите и съгласуване на техните изисквания със стратегията за възможностите пред тях. От огромно значение ще бъдат още и силните социални партньорства между правителствата, предприятията, работническите организации, констатират в заключение специалистите от специализираната агенция на ООН, изготвили доклада.
По статията работи: Гергана Караилиева
Източник: www.ilo.org
СТАТИЯТА е свързана към
- Трудова ангажираност
- Видове трудова заетост
- Дирекция "Бюро по труда", град Пловдив
- Категории труд в България
- Дирекция "Бюро по труда", град Стара Загора
- Дирекция "Бюро по труда", град Асеновград
- Дирекция "Бюро по труда", град Хасково
- Дирекция "Бюро по труда", град Димитровград
- "Бюро по труда", Варна Владислав Варненчик
- Дирекция "Бюро по труда", град Пазарджик
- Дирекция "Бюро по труда", град Лом
- Дирекция "Бюро по труда", град Кюстендил
Коментари към Глобални тенденции в младежката заетост