В Южна Корея приеха закон срещу тормоза на работното място

От 16 юли 2019-а в Южна Корея започна да действа закон, насочен срещу тормоза на работното място. Подобна регулация по отношение на поведението в работна среда се въвежда за първи път в страната.

До това се стигна, защото според скорошно проучване на правителството две трети от всички работещи са тормозени на работното си място, а 80% са били свидетели на тормоза. Това се среща толкова често, че корейците дори са измислили специална дума, която описва злоупотреби, извършени от хората с власт - "gabjil".

Един от най-известните случаи на "gabjil" е отпреди пет години. През 2014 г. наследницата на компанията „Korean Air“ предизвика размирици и забави полета на самолет, защото екипът не й поднесъл по правилния начин кашуто.

Гигантските семейни конгломерати в Южна Корея допълнително усложняват ситуацията, когато става дума за права на работното място и правят служителите особено уязвими.

С влезлия в сила закон работодатели, които са понижили в длъжност или уволнили хора, които са се оплакали от тормоз на работното място, ще бъдат осъждани на три години затвор и ще трябва да платят глоба от 22 000 евро.

Правителството на страната дори оповести насоки, съдържащи информация какъв тип поведение на работното място не бива да се допуска. Сред тях са принуждаването да се присъства на вечеря или да се пие, разпространяването на лична информация, обиди и унижение пред всички останали хора във фирмата и дори разпространението на клюки.

Проблемът със случаите на насилие на работното място е налице във всички сектори. Системата за социална защита е недостатъчна и когато към това се добави нарастващата безработица, става ясно защо подложените на тормоз и насилия работещи, се страхуват да говорят.

Според социолога от Сеулския университет Майкъл Хърт безпрекословното и абсолютно уважение към йерархията в Южна Корея е резултат от присъствието на японските колонизатори. По-късно той бива възприет от авторитарните лидери на страната.

„Gabjil“ е начинът да се докажеш, но и да потвърдиш социалния си статус и да демонстрираш, че ти си над другите благодарение именно на него“, казва социологът.