Весела Одажиева: Няма политическа воля да се промени оценката на хората с увреждания

Поставеният на обществено обсъждане Закон за личната помощ продължава да бъде тема на коментар от представителите на различните организации на хората с увреждания у нас. В деня, в който законът беше публикуван за обсъждане, министър Деница Сачева подчерта, че промените се правят, за да може той да стане по-приложим и да бъдат отстранени откритите до момента слабости.

Според Сдружението „Общност Мостове“ най-притеснителното е, че регламентът отново е обвързан с ТЕЛК решение.

„От самото началото и сега отново ни притеснява, че Законът за личната помощ стъпва върху решенията на ТЕЛК. Това е основният проблем, защото ограничавайки го само до хора, нуждаещи се от чужда помощ, се нарушава принципът на самия закон, който важи единствено за мъжете, жените и децата с най-тежки увреждания“, категорична е Весела Одажиева от „Мостове“. И допълва, че извън обхвата му остават всички, които искат да се развиват, да работят и да водят независим живот. Подкрепата е отново на парче и не върши работа на нуждаещите се.

От сдружението многократно заявяваха своята позиция, според която личната помощ трябва да се определи според индивидуалните потребности и да не е обвързана процентно с решението на експертите от ТЕЛК. Проблемът, подчертава Весела Одажиева, е, че в наредбата за медицинската експертиза няма ясно определени критерии за чуждата помощ. „На практика оценката от ТЕЛК, единствената, която определя и е врата към всички видове помощ, не е адекватна. Тя е само медицинска. И докато методът за оценяване не се промени, и двата закона – за личната помощ и за социалните услуги – остават частично формализирани“.

Тя за пореден път насочи вниманието и към цялостния модел, който определя степента на увреждането. „Твърде остарял е. Между другото и препоръките на ООН са той да бъде променен. Не може да се гледа единствено медицинската, трябва да бъде отчетена и социалната страна на увреждането. Много е важно и още нещо, не бива да се оценява единствено какво не могат хората с увреждания, нужно е да се наблегне на това какво могат“.

Весела Одажиева смята, че с оценките на ТЕЛК за степента на инвалидност и неработоспособност на хората се втълпява единствено, че не могат. Така пред тях се затварят всички врати, включително и на възможността да работят. Да не говорим за самочувствието им или за моделирането, особено когато става дума за деца, на които от ранна възраст се внушава, че не могат, че са увредени. Всичко това оформя личности, които не вярват в собствените си сили и възможности и ги кара да се чувстват различни. А когато това продължава десетилетия, обществото свиква с тезата, че хората с увреждания не могат. Затова и стигмата по отношение тях е толкова силна.

Социалният министър аргументира промените и с факта, че от началото на 2021 г. право на лична помощ ще имат 670 000 души. Това ще създаде, каза Деница Сачева, финансов и кадрови ресурс. Финансов, тъй като не съществува механизъм за него, а кадрови, защото няма как да бъдат намерени 670 000 лични асистенти.

„Това е меко казано несериозно, защото е ясно, че не всички имат нужда от лична помощ“, коментира аргументите на социалното ведомство Весела Одажиева.

За развитието и силата на едно общество е тест, как то се отнася към най-уязвимите си членове. Ние не издържахме този тест и се провалихме. Питам Весела Одажиева от „Мостове“ дали е съгласна с това.

„Да, провалихме се. Провалихме се, защото има проблеми на всяко ниво в държавата. Например никой не иска да седне и да направи елементарни и прости сметки какво би струвало на държавата да се промени изцяло отношението към хората с увреждания. Те да бъдат изведени от изолацията, да допринасят за обществото, да се чувстват удовлетворени и силни като личности, които са полезни. На централно ниво няма кой да вземе подобно решение, за да се пристъпи към промени“, казва тя и допълва още картината на българското нямане. Липсата на данни за хората с увреждания, независимо от немалкото изсипани пари за регистри и системи и от факта, че продължава да се инвестира в тази област. „Министерството не използва дори наличните данни както трябва, за да се планират политики. За какво всъщност говорим? Законодателството се закърпва, кръпка до кръпка е, но това не води до нищо добро“.

Общественото обсъждане продължава до 6 ноември 2020 г. След края му и обичайните административни процедури промените ще влязат в сила. Ще бъдат изсипани милиони. Въпросът е какъв ще е резултатът. Не по-различен от всичко постигнато до момента. Хора, които получават подкрепа, но продължават да бъдат изолирани и още по-тежкото, затворени в собствения си свят. Някак свикнахме в последните години, че за да бъде решен един проблем, единственото, което трябва да се направи, е да бъдат изсипани пари. Само че така проблемът се задълбочава, защото парите са само част от решението му.

Има ли надежда, питам Весела Одажиева. „Ако не вярваме, че я има, щяхме да спрем да се борим. А ние от „Мостове“ продължаваме, както виждате. Вярвам, че ще дойде време, когато не само обществото ще промени нагласите, отношението и разбирането си за хората с увреждания, но и когато те ще променят отношението към самите себе си. Надявам се, че в близко бъдеще ще има разумни политици, които да разберат, че промяната, за която говорихме, рано или късно трябва да се случи. Дано се случи по-рано, защото иначе се губят десетилетия и нови поколения, които ще живеят със същите проблеми като нас.“