Начало Социални грижи Трудова ангажираност Обезщетения Права и задължения на лицата, ползващи болнични за временна нетрудоспособност

Права и задължения на лицата, ползващи болнични за временна нетрудоспособност

Права и задължения на лицата, ползващи болнични за временна нетрудоспособност - изображение

Медицинската експертиза на работоспособността включва в своето съдържание експертиза на временната неработоспособност,  експертиза на трайно намалената работоспособност и  експертиза на намалените възможности за социална адаптация на децата до 16 години. Според Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността се съдържат общи правила за издаване на болнични листове.

За различните типове експертиза се ангажират медицински лица, работещи в различни структури. Експертизата на временната неработоспособност се извършва от лекуващите лекари и стоматолози, лекарските консултативни комисии (ЛКК), териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и от Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК). Експертизата на трайно намалената работоспособност се осъществява от ТЕЛК и НЕЛК. Експертизата на степента на намалените възможности за социална адаптация на децата до 16-годишна възраст се извършва от ТЕЛК с участието на специалисти по детски болести, социални работници и от НЕЛК.

Основните типове нетрудоспособност се констатират по различни начини. Например временна нетрудоспособност се констатира в случаите, при които осигурените лица не могат или са възпрепятствани да се трудят поради: общо заболяване, инцидент, професионално заболяване, лечение в чужбина, санаторно-курортно лечение, належащи лекарски прегледи или изследвания, карантина, отстраняване от работа според предписанието на здравните органи, гледането на болен или на карантиниран член от семейството, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински прегледи, изследвания или лечение в същото или в друго населено място, в страната или в чужбина, бременност и раждане, отглеждане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението.

Според заложеното в съдържание на Медицинската експертиза на работоспособността основните права и задължения на лицата, ползващи болнични за временна нетрудоспособност са свързани със спазването на определени правила. При точното и съвестното им изпълнение от страна на осигуреното лице и органите на медицинската експертиза се осигурява нормалното функциониране на работния процес, с който е ангажирано трудоспособното лице, на което се е наложило ползването на болничен.

Заболялото лице има определени задължения, с които се съобразява при ползването на болничен за временна нетрудоспособност. Според Наредбата за медицинската експертиза при неспазване на тези определени задължения лицето няма право да получи болничен за временна нетрудоспособност и следва да понесе своята отговорност. Сред тях са:

1. При получаване на болничен лист осигуреното лице е задължено да представи болничния лист или да уведоми своя работодател до два работни дни от неговото издаване.
2. В случай че общопрактикуващият лекар или ЛКК констатира нетрудоспособност, но осигуреното лице не желае да му бъде издаден болничен лист, последният трябва да се издаде и служебно да бъде изпратен на работодателя, при когото работи осигуреният. Ако осигуреното лице иска да се възползва от платен годишен отпуск, обхващащ времето, заложено в болничния лист, то трябва да подаде молба до своя работодател. Болничният лист се пази в местоработата, като към него трябва да се прикрепи и ксерокопие от молбата на осигурения.
3. Осигуреното лице няма право да получи болничен лист за минало време без извършен предварителен преглед. Изключение може да бъде допуснато ако до два дена в случаите, касаещи хроничните болести, когато при преглед се докаже, че е било болно, но не е имало възможност да отиде на преглед. За хората, които поради естеството на своето заболяване не са в състояние да носят отговорността за своите действията си,  срокът е 10 дена. При издаването на болничен лист денят на провеждане на преглед се включва в посочените два, съответно 10 дена.
4. Лицата, които са неосигурени по Кодекса за социално осигуряване (КСО) нямат право да получат болничен лист.
5. Лицата нямат право да получат болничен лист, когато по време на прегледа се установи, че осигуреното лице е трудоспособно. За тези случаи в служебната бележка, ако такава бъде изискана, се отбелязват датата, часът на явяване и на напускането на лечебното заведение.
3. Лицата нямат право на болничен при кръводаряване, освен когато вследствие на кръводаряване настъпи временна нетрудоспособност.
4. Лицата нямат право на болничен  за гледане на хронично болен, освен когато се прибави ново заболяване, утежняващо състоянието и налагащо гледането на болния, при обективизирано изостряне на заболяването или в терминалния стадий.
5. Лицата нямат право на болничен за гледане на лице с трайно намалена работоспособност, на което вече е определена чужда помощ.
6. Лицата нямат право на болничен за заболяване, за което ТЕЛК (НЕЛК) е определила даден процент трайно намалена трудоспособност.
7. Осигуреното лице не може по свое желание и без разрешение от лекуващия лекар или ЛКК, които са издали болничния лист, да се върне на работа преди изтичането на разрешения отпуск. Осигурителите не следва да допускат по никакъв начин на работа осигурени, намиращи се в отпуск поради временна нетрудоспособност.

Заболялото лице има определени права, с които се съобразява при ползването на болничен за временна нетрудоспособност.
Според Кодекса за социално осигуряване лицата, които имат право на болничен и парично обезщетение за временна нетрудоспособност са осигурени за общи заболявания и майчинство. Условието е да имат осигурителен стаж за  най-малко 6 месеца за тези два типа риск. Това условие не важи за ненавършилите 18 години  за придобиването на право на финансова компенсация за временна нетрудоспособност или трудоустрояване поради трудов инцидент и професионално заболяване.

Правото да получат болничен за временна нетрудоспособност е заложено в Чл.11 от Медицинската експертиза на работоспособността. Според него лицето има право да получи болничен дори в следните случаи:

1. Когато е увредило своето здраве умишлено, за да получи платен отпуск или компенсация
2. Нарушило е посочения от здравните органи режим
3. Осигурило си е временна нетрудоспособност поради употребата на алкохол, силни упойващи средства без лечебни цели или поради прояви, проявени под въздействие на такива средства;
4.Лицето е в състояние на временна нетрудоспособност поради определени противообществени и хулигански прояви, установени по надлежния ред
5. Лицето е в състояние на временна нетрудоспособност поради неспазването на заложените правила за безопасност на труда, установени по определения ред.
6. Лицето не е посетило своевременно и без причина контролен преглед
7. Трудоспособните осигурени, които страдат от алкохолизъм и наркомании и приети за лечение, имат също право на болничен лист.
8. На нетрудоспособните лица с хроничен алкохолизъм се издават болнични съгласно правилата за общо заболяване.

Основните права на лекуващите лекари и лекарите по дентална медицина и ЛКК според  Медицинската експертиза на работоспособността са:

Чл. 20. Лекуващите лекари/лекарите по дентална медицина и ЛКК са длъжни:
1. да уведомяват осигурените за деня, в който трябва да се явят на преглед;
2. да дават указания на осигурените за реда, начина и сроковете за обжалване на техните решения;
3. да осведомяват осигурените по всички въпроси, възникнали във връзка с уреждане на временната или трайната им неработоспособност.

Според Чл. 15. от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността според състоянието на болния в болничния лист се посочва един от следните четири основни режими: болничен, санаторно-курортен, домашен, който включва престой на легло за постоянно или за определени часове от деня, стаен или амбулаторен престой. Последният режим се нарича свободен. Той включва престой единствено в района на населеното място, където лицето прекарва отпуск по болест. Другата възможност, описана в Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността предвижда правото на лицето да отиде до друго населено място в границите на България.

След определянето на типа домашен режим общопрактикуващият лекар или ЛКК, които са издали болничния лист са задължени да бъдат уведомени от лицето за личните му възможности да проведе своето лечение в друго населено място при по-добри грижи,  без това да създава опасност за влошаване на неговото общо състояние по време на пътуването. В случаите , в които лицето получи разрешение да ползва домашния си отпуск в друго населено място, това обстоятелство следва да бъде описано в болничния лист.
Когато болничният лист, имащ вече определен домашен режим, а нуждите и възможността за гледане на болното лице в друго населено място се установяват след неговото издаване, могат да се извършат промени в болничния лист. Те стават в съгласие с условията Ал. 2 от Наредбата и следва да се извършват преди болното лице да замине за другото населено място, преди болничният лист да се представи пред работодателя. Ако той вече е представен на работодателя, издалият болничния лист изпраща писмо до него. В него трябва да се съдържа уточнение на промените в режима и датата, от която те започват да се прилагат.

Още по темата:

4.0, 6 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияСоциални грижиНовиниНормативни актовеТестовеЗдравни съвети