Начало Социални грижи Репродуктивност Осиновяване Адаптация на осиновените деца

Адаптация на осиновените деца

Адаптация на осиновените деца - изображение

 Поведението на хората е обусловено социално. Чрез живота си в обществото се изграждаме като личности и придобиваме характерни за обществената адаптация черти. Адаптирането се осъществява чрез утвърдени модели, които са възпитани и възприети от родителите на отделния човек. Те от своя страна, изграждайки личността на своите деца трябва да осигурят комплекс от фактори, сред които е здравословната адаптация на детето в семейството. Приспособяването, за да бъде факт трябва да е постигнато чувство на топлота, приемственост и обич между дете и родители.

Именно това е изключително трудно да бъде постигнато, когато семейството е осиновило дете, а самото осиновяване се е случило преди кратък времеви период. Адаптацията на първоначално институционализираните деца, които в последствие са били осиновени от своите небиологични родители е бавен, многостъпален и често пъти особено стресиращ процес за всички страни в нарасналото вече семейство. Това се случва поради факта, че детето се сблъсква с различни от порядките в институцията практики.

Безпроблемната адаптация на осиновеното дете в семейството е рядко явление. Съществуват много пречки, които не могат да бъдат сложени под общ знаменател и са специфични за конкретните случаи. Най-общо основните причини за проблемите с адаптацията могат да бъдат обединени по следният начин:

1. Проблемът е свързан с неподготвеността на майката-осиновителка да се почувства майка по същество. Това е така, защото често организма на осиновителката не е физически, хормонално, емоционално и психологически подготвен за това да има дете (въпреки най-естественото и хуманно желание, което има). Тя няма как да е научена да разпознава и откликва на нуждите на бебето, като така индиректно прави адаптацията на детето по-трудна.

2. Друг проблем в адаптацията сред осиновените се поражда още в институцията за деца лишени от родителска грижа. Сврързан е с липсата на постоянна и неотменна обгрижваща фигура, която лишава детето от важни възможности за нормално психологическо развитие. Емоционалното обгрижване и непрекъснатата връзка със значим за бебето възрастен. В последствие за детето е трудно да се привърже, а в последствие да осъществи връзка е почти невъзможно. Колкото повече са фигурите, които се грижат за детето, толкова повече намалява неговата способност да се привърже, а чувствата му се притъпяват. Често такива бебета не се развиват добре и във физиологична насока.

3. Въпреки непрекъснатостта на връзката, която осиновяването по принцип осигурява осиновените деца нерядко преживяват себе си като нежелани (не могат да повярват, че осиновителите им винаги ще са до тях, проявяват поведенчески и емоционални проблеми).

4. За съжаление според доста изследвания няма значение дали детето е осиновено веднага след раждането си или в последствие. При него почти винаги се появяват проблеми в развитието. Те са свързани най-вече със страх от това да не бъдат изоставени, дори след осиновяването си. Това пречи много на адаптацията на осиновените деца на различни етапи от развитието им.

5. Клинични психолози, занимаващи се с осиновени деца забелязват аналогични или доста общи проблеми. Част от симптомите могат да бъдат наблюдавани и при деца, поставени в кувьоз веднага след раждането си или такива, които са били отделени от майките си за дълъг период от време.

6. Интелектуалното знание за осиновяването на детето го обърква и разстройва, което е предпоставка за трудната адаптация. Тайната разрушава доверието между осиновителите и детето на по-късен етап, като по този начин би нарушила вече завършената адаптация.

7. Често пъти проблемите на децата свързани с адаптацията, непосредствено след осиновяването им е следствие от факта, че колкото и да са малки по възраст подсъзнателно са наясно с осиновяването си.

8. Детето трябва да осъзнава, че е осиновено (това е реално преживяване и важна част от неговият живот), защото в него се сблъскват конфликтни чувства.

9. Травмата от изоставянето е първото чувство, с което бебето се е сблъскало след раждането си. Независимо от степента на желание на биологичната майка да се грижи за него, или причините за оставянето му то преживява раздялата си с нея като изоставяне.

Детето е взето от непознати хора - осиновителите му. Дори когато майката-осиновителка е установила контакт с биологичната такава, бебето разпознава в лицето на осиновителката си жена, която по една или друга причина го е отделила от майка му, с която то е прекарало 9 месеца от живота си. Детето страда от неспособността да бъде разбрана и компенсирана болката му от загубата на биологичната си майка.

10. Не са малко случаите, в които децата са оставени в институция на възраст, в която те вече имат съзнателни спомени за родителите си и са изградили духовна връзка с тях. Такива деца се чувстват отхвърлени. По този начин, след като бъдат осиновени от друго, небиологично за тях семейство негативните емоции се прехвърлят върху тях незаслужено. Това е силно изразено, особено ако биологичните родители оставили детето си за отглеждане са на високо социално равнище и стандарт на живот.

11. Въпросът " Защо скрихте от мен, че съм осиновен?" също е предпоставка, създаваща проблеми на адаптацията на децата в семейството. Този въпрос има още по-унищожителен резултат върху детското приспособяване, защото обикновено е задаван в по-зряла възраст.

Механизми на осъществяване на адаптацията при осиновените деца.

Всеки адаптативен процес по правило е насочен към възстановяването и поддържането на нормалната вътрешна среда на организма. В зависимост от индивидуалните особености на характера на детето могат да бъдат обособени следните три групи деца:

- самостоятелни деца с безпроблемна адаптация

- афективно нерешителни и плахи

- зависими от майките си с трудена и сложена адаптация.

Според времетраенето на периода на адаптиране децата могат да се класифицират, както следва:

- лека степен на адаптация при децата 

 Тя се осъществява за около 10-15 дни, това са по-решителните деца с вече изградени стереотипи и опит при самообслужване. Това им създава самочувствие.

- средна степен на адаптация при децата 

Негативните емоции при тях утихват за около 30 дни. Характерни са нарушенията на апетита и съня, отказ от игри, бурен и неутешим плач и изразяват силно протеста си.

- Тежка степен на адаптация при децата 

Продължителността на периода е около 2 месеца, характерно е емоционалното разстройство с кризи, отразяващи се на общото състояние, намаляване на телесната маса, честите заболявания и неадекватно поведение, затрудняващи приспособителния процес.

- "неадаптивни деца" 

Това са децата, страдащи от чести и тежки заболявания и така те не успяват да изградят адаптативни рефлекси, но това могат и да бъдат и деца, при които механизмите за адаптация са изтощени или обременени. Неадаптивността е недостатък, непозволяващ личността да се включи и да приеме определена социална роля в обществото. Причините за това са различни - психологически, социални,педагогически и др.

Постепенната социализация е път към безпроблемното приспособяване към новата устойчива семейна среда, а която попадат новоосиновените деца. Така се изграждат определени стереотипи и всяка промяна, свързана с различните изисквания води до промени в поведението. В този смисъл препоръчително е постепенното привикване към новото семейство. Това трябва да става с целенасочена и професионална помощ и отделяне на нужното внимание.

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЛайфстайлСоциални грижиЛюбопитноЗдравни съветиАнкетиСнимкиНовиниСпециалистиПсихологияСпортОрганизацииОбразованиеХранене при...ЗаведенияАлтернативна медицинаТестовеРецептиИсторияЛеченияНормативни актовеИнтервютаБотаникаКлинични пътекиПроизводителиМедицински изследвания