Социална сигурност при здравното осигуряване

Според утвърдените европейски регламенти за социална сигурност при здравното осигуряване всички българи, които имат непрекъснати здравноосигурителни права в съгласие с националното законодателство, имат правото да се възползват от лекарска помощ в европейските държави-членки на ЕС, Европейското икономическо пространство (ЕИП) и Конфедерация Швейцария, без значение дали се касае за краткосрочен или дългосрочен престой. Това е валидно за всички европейски граждани, т.е. за да се възползват безплатно от предоставящите се здравни услуги на територията на някоя европейска държава, лицата трябва да притежават здравноосигурителни права в компетентна за тях държава. Определяне на компетентна за социалното и здравното осигуряване държава за гражданите се осъществява в съгласие с разпоредбите на Регламента на Съвета (ЕИО) 1408/71 и Регламента на Съвета (ЕО) № 883/2004.

Българи, пребиваващи в някоя европейска държава, ЕИП и Швейцария имат право да получават лекарска помощ от чужди лечебни заведения или медици за сметка на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), само след представянето на утвърдения документ - Европейска здравноосигурителна карта (ЕЗОК) или Удостоверение за временно заместване на ЕЗОК.

Български граждани, командировани от своите български работодатели да осъществяват своята трудова дейност в друга държава-членка, за срок до две години имат право да се регистрират към местната здравноосигурителна система със съответния европейски формуляр. Така командированите граждани и придружаващите ги членове от семействата им, се регистрират към чуждата здравна система за срока на командировката.

Студентите са задължени да предоставят пред чуждестранните компетентни органи валидна българска ЕЗОК. Ако българските студенти започнат легална работа в държава от ЕС, ЕИП или Швейцария, те трябва да се осигуряват в държавата, в която се трудят. В тези случаи компетентната държава относно здравното им осигуряване се явява другата държава. Така при евентуално завръщане в България за кратък престой, той би се използва при възникване на необходимост от спешна и неотложна медицинска помощ в страната, и то след предоставяне на валидната чуждестранна ЕЗОК. При окончателно завръщане в България всички български студенти, работили в европейска държава-членка, трябва да предоставят и европейските формуляри за удостоверяването на здравноосигурителните им периоди. Според утвърдената от Националната агенция за приходите (НАП) последователност, същите имат право да отстранят възникнали задължения за периодите на работа в другата държава, за да са в състояние да възстановят своите български здравноосигурителни права.

Българи, упражнявали трудовата си заетост на територията на друга европейска държава-членка, следва да предоставят определените европейски формуляри пред НАП, при своето окончателно си завръщане в България, с цел установяване на състоянието на тяхното социално и здравно осигуряване на територията на другата държава-членка и евентуално коригиране на здравният им статус и възстановяване на здравноосигурителните им права в България.

Българските пенсионери и членовете на придружаващите ги семейства, променящи местоживеенето си от една държава-членка в друга европейска държава. Посредством определен европейски формуляр лицата имат право да се регистрират към здравноосигурителните системи на определената държава-членка и да ползват здравноосигурителните си права за сметка на НЗОК при дългосрочния им престой в чужбина.

Без разпоредбите на Европейския съюз за координирането на социалната сигурност няма как се осигури достатъчна защита при упражняването на правата на свободното движение и престой в рамките на ЕС.

На практика, когато българите пребивават в някоя европейска държава, могат да се сблъскат с проблеми от различно естество, касаещи правата на социална и здравна сигурност.

Някои от тях могат да бъдат следните:

1. Кой би платил сметката при болничен престой при инцидент или заболявания

по време на престой в чужбина?

2. Какво би се случило с пенсионните права на нашите сънародници, ако са работили в различни европейски държави?

3. Възможно ли е лицата да продължат да получават компенсации за безработица, когато си търсят работа в други държави-членки?

4. Коя държава-членка би трябвало да покрива семейните компенсации, ако децата на дадено лице живеят постоянно в държава-членка, различна от държавата, в която работи лицето?

5. Къде се внасят сумите за социална сигурност, на какъв език трябва да се внесат исканията за обезщетенията и какви крайни срокове трябва да бъдат спазвани спазвам?

Националните законодателства, отговорни за социалната и здравната сигурност не са в състояние да отговорят на конкретните въпроси. Това е поради факта, че лицата поели риск да се осигуряват двойно или въобще да не се осигуряват, или да изгубят придобитите си права на компенсации за социална сигурност, без да имат шанс да натрупат нови. Ето защо за ефективната защита на правата, гарантиращи се от законово установените схеми за социална и здравна сигурност, са необходими европейски разпоредби, приложими в границите на целия евросъюз.

Разпоредбите на ЕС, касаещи координацията на социалната осигуреност не заменят утвърдените национални системи за социална сигурност с една-единствена европейска система. От политическа гледна точка това хармонизиране е невъзможно, поради факта, че системите за социална сигурност на европейските държави са плод на дългогодишна традиция, вкоренена в националната култура и предпочитанията.

Вместо хармонизиране системите за социална и здравна сигурност на ЕС по-скоро предвиждат тяхната координация една спрямо друга. Всяка държава-членка притежава свободата да реши кой подлежи на осигуряване в съгласие с нейното законодателство относно обезщетенията, които се отпускат, как се изчисляват те и какви вноски да бъдат внасяни.

С други думи лицата, упражнили правото си да се движат в границите на Европа, не могат да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение от лицата, които винаги са пребивавали и работили само в една държава-членка. В някои държави-членки достъпът до социална сигурност се основава на пребиваването, докато в други са осигурени само лицата, които упражняват професионална дейност (и членовете на техните семейства). За да бъде избегнато положение, при което работници мигранти се осигуряват в повече от една държава-членка или изобщо не се осигуряват, в разпоредбите относно координацията се определя кое национално законодателство е приложимо за работник мигрант във всеки отделен случай.

Съгласно националното законодателство правото на обезщетения понякога е в зависимост от завършването на определени периоди на осигуряване, трудова дейност или пребиваване (в зависимост от държавата-членка и от вида обезщетение: 6 месеца, 1 година, 5 години, 10 години или в някои случаи, до 15 години). В разпоредбите относно координацията се предвижда "сумиране на периоди". Това означава, че периодите на осигуряване, трудова заетост или пребиваване, завършени съгласно законодателството на една държава-членка, при необходимост се вземат предвид по отношение на правото на обезщетение съгласно законодателството на друга държава-членка.

Осъвременена координация на социалната и здравна сигурност в ЕС

Разпоредбите на Европейския съюз, касаещи координация на социалната сигурност са факт от 50 години, като установените правила непрекъснато се адаптират към промените в социалната и правната сфера. Новите регламенти (ЕО) № 883/2004 и (ЕО) № 987/2009, или "осъвременената координация на социалната сигурност в ЕС", се базират на този ценен опит: те опростяват и укрепват правото на ЕС, като затвърждават правата на съответните лица.

С "осъвременената координация на социалната сигурност в ЕС" акцентът към правилата се измества от улесняването на мобилността на дадените работници към укрепването на правата на всички граждани, без значение дали се трудят или не. Главната цел на промените в координирането на социалната сигурност е облекчаването на живота на европейците в движение.

"Осъвременената координация" е своеобразен значителен напредък в защита на гражданите, и то не само за наброяващите около 10,5 милиона европейци, които живеят в държавите-членки на ЕС, различни от държавите, в които са родени. С "осъвременената координация" би се облекчил животът на 250 000 души, работили в повече от една държава-членка, и за които е нужно да бъдат прехвърлени част от пенсионните права всяка година. Също така с нея се подобрява утвърдената закрила на над 1 милион души, които всеки ден преминават границите на ЕС, за да отидат на работа.