Май, 2021г: България все още първа в ЕС по неравенство в доходите
Поредно изследване на КНСБ от май, 2021 г. показва, че все още няма промяна по отношение неравенството в доходите на най-богатите и най-бедните българи. Разликата продължава да бъде осем пъти - огромна диспропорция, която ни поставя на първо място. За сравнение в Евросъюза тя е малко над пет пъти. Данните поставят страната ни на първо място в ЕС. За съжаление в последните години челните места, които заемаме са свързани единствено с негативни тенденции като смъртност, бедност, ниски доходи.
Изследването на КНСБ
Поредното изследване на синдиката показва ясно, че в България разликата в доходите между най-богатите и най-бедните продължава да бъде осем пъти или най-високата в ЕС. Както подчертава Любослав Костов, икономически експерт на КНСБ, това се превръща в тенденция, което е изключително притеснително.
Според икономиста основните причини за тази голяма разлика се крият в самостоятелната и почасова заетост и в по-малкия брой на членуващи в синдикати.
В интервю за БНР синдикалистът обяснява, че когато колективното договаряне спадне с 10%, то неравенството се увеличава с 1%, а в случаите на увеличение с 10% на самостоятелната заетост се наблюдава повишаване с 2% на неравенството.
Синдикалните експерти подчертават, че при липса на колективно договаряне хората, които са на граждански и срочни договори получават по-ниски заплати.
Любослав Костов коментира още, че между 20% и 22% от неравенствата в Европа и света могат да бъдат обяснени с броя на хората, които членуват в синдикати.
Настоящото изследване потвърждава изнесените през април 2021 г. данни на Евростат за 2020 г., които показват същата разлика в доходите и поставят България на първо място сред страните от ЕС. Анализът показва още, че у нас е налице проблем с разпределението на благата в обществото. Нещо, което българинът усеща реално.
Бедността в България
Темата за бедността е важна част от разбирането за функционирането на обществото и държавата. За съжаление тя се използва повече като начин на политиците да дават предизборни обещания, които между другото не вярват, че ще изпълнят, и за евтин популизъм в неограничени количества, но не и за реални действия, които ще доведат до намаляването й. Фактът, че в България и през 2021 г. продължава да има работещи бедни, говори ясно, че държавата отдавна е престанала да прилага истински и смислени политики, които са в състояние да се преборят с бедността. Няма и реална визия за това как броят на хората, живеещи под минимума, ще намалее.
Тук е мястото да уточним, че раздаването на пари не решава проблемите, а ги отлага за изключително кратък времеви период и още по-лошото е, че ги задълбочава. Един от елементите на този вид политика е, че години наред държавата създаваше единствено потребители на социални помощи, вместо условия за реална трудова реализация.
Докладът на НСИ
В края на април 2021 г. Националния статистически институт (НСИ) публикува информация за бедността и социалното изключване за 2020 г. Най-общо те показват увеличаване броя на бедните и високо неравенство в доходите.
415 лв. средно за месец на човек от домакинство е линията на бедност. Под прага на бедността са били 1 659 900 души, което е 23,8% от населението на страната. В сравнение с 2019-а, статистиката отчита, че размерът на линията на бедността се увеличава с 9,2%. Расте и относителният дял на бедните с 1,2%.
Социална защита оказва съществено влияние за намаляването на бедността. Ако в доходите на домакинствата се включат пенсиите, но бъдат извадени обезщетенията, помощите и добавките, нивото на бедност се повишава и от 23,8% става 29,9%. Когато и пенсиите се изключат, то бедността достига 41,7%.
Липсата на икономическа активност и на работа са в основата на риска хората да попаднат в групата на бедните. През 2020-а най-голям брой бедни има от групата на безработните – 61,1%, увеличава се и броят на работещите бедни, които са 9,7%.
19,4% от българите са живели в материални лишения през 2020-а. 43,5% са имали сериозни затруднения да посрещнат неочаквани разходи със собствени средства. 39,3% нямат възможност за почивка дори и в рамките на пет или шест дни, 23,6% имат проблеми при плащането навреме на сметките си.
28,3% от децата между 0 и 17 години са изложени на риск от бедност. Това е с 0,8% повече в сравнение с 2019 г.
Социалните трансфери към семействата са намалили риска от бедност сред децата с 10,3%. През 2020-а 43% от децата, които имат материални лишения живеят в риск от бедност. 31,7% от децата не са били на почивка, не разполагат с колело, кънки, ролери, не могат да си позволят спортни и културни занимания извън училище.
Констатациите на Института по пазарна икономика
Въз основа на публикуваните от НСИ данни за бедността през отминалата 2020-а Институтът по пазарна икономика (ИПИ) ги разгледа и обясни.
Националната линия на бедност се увеличава бързо и само за две години се е повишила със 100 лв., за да достигне 451 лв. на човек от домакинство сега. Причината да бързото увеличение е покачването на медианния доход. Въпреки това обаче не е установено драстично увеличаване на хората под нея. Между 2019-а и 2020-а те са нараснали със 74 000 души.
Броят на бедните намалява преди кризисната 2020-а, когато са осъществени социални трансфери, а това показва, че те са неадекватни и не оказват влияние върху намаляването на бедността.
Неравенството в доходите остава високо, въпреки наблюдавания лек спад.
Нараства броят на бедните, които са безработни. През 2020-а това са 61,1% от всички бедни. Още по-тревожно е, че расте и броят на работещите бедни – 9,6% и на бедните пенсионери – 37,7%.
Образованието е най-важният фактор, предопределящ бедността. 66% от българите с начално и без образование и 32% от тези с основно са бедни, констатират от ИПИ. От хората със средно безработни са 8%, а от тези с висше образование – 2,4%. Изводът е, че задържането в училище и повишаването на достъпа до образование и неговото качество са най-сигурните политики за справяне с бедността.
Не на последно място е коментирана и темата за бедността сред ромското население. Повече от 2/3 от ромите са бедни, а 79,4% са в риск от бедност и социално изключване.
Основният извод е, че политиките, чиято основна задача е бедността да бъде намалена, се провалят. Адриан Николов от ИПИ подчертава, че кризисните години ще окажат негативен ефект върху изпълнението на политиките, насочени срещу бедността и интеграцията на пазара на труда.
Срещата в Порто
По време на неформалната си среща в Порто на 7 и 8 май 2021 г. европейските лидери очертаха бъдещите ангажименти на Евросъюза. Основните сред тях са:
- намаляване на неравенствата
- справедливо заплащане
- борба с бедността и дискриминацията
- увеличаване на заетостта и образованието
Ръководителите на страните членки заявиха ясно, че Европейският стълб на социалните права е основният елемент на възстановяването. Те приеха още, че Брутният вътрешен продукт (БВП) не е единствената мярка за икономически успех.
Приоритет трябва да има подход, свързан с благосъстоянието на хората. Стана ясно, че БВП ще бъде допълнен с общо 14 мерки за социално, икономическо и екологично благосъстояние, за които синдикатите и работодателите са се споразумели.
Според конфедералния секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите Лина Кар БВП на една държава е „лош показател за благосъстоянието на гражданите й“. В голяма част от страните от ЕС работещите хора получават по-малък дял от БВП на страната си, отколкото са получавали преди едно десетилетие. Затова е важно да има нов начин за измерване на икономическото благосъстояние. Той трябва да постави хората пред печалбата. Постигнатото от лидерите на Евросъюза в Порто е важна стъпка към създаването на визията за една социална Европа, коментира още Лина Кар.
Подобно е мнението и на генералния секретар на ЕКП Лука Визентини, който е убеден, че решенията от Порто могат да бъдат началото на една по-справедлива Европа. Той допълни, че е нужно да бъдат инвестирани огромни средства, за да бъдат създадени както качествени работни места, така и нови индустрии.
knsb-bg.org, ime.bg, nsi.bg, pixabay.com
СТАТИЯТА е свързана към
- Добрите практики
- Актуално
- Правителството одобри плана, с който ще бори бедността в страната
- Месечно на човек са нужни средно 602 лв. за издръжка, изчислиха от КНСБ
- Дао притча: Това е да живееш бедно, но не лошо!
- Ежедневна борба за оцеляване: Много родители в Шотландия гладуват, за да нахранят децата си
- Как бедността ранява психиката на децата
- КНСБ: До три години минималната заплата да стане 450 евро, а средната 1000 евро
- КНСБ: Започват преговори за минимални работни заплати по сектори
- Най-бедните хора в Испания живеят почти 4 години по-малко от най-богатите
- Бедността и стресът в детството оставят траен отпечатък в ДНК на детето
- Хроничното възпаление и бедността повишават риска от смърт вследствие на рак и сърдечни заболявания
Коментари към Май, 2021г: България все още първа в ЕС по неравенство в доходите