Мария Данева: Насилието съществува, толерираме го и често не разпознаваме проявленията му

Насилието никога не е било малко, за да кажем че сега се е увеличило сред учениците в условията на пандемията от COVID-19. За съжаление проблемът е, че то е твърде много и често хората не са в състояние да разпознаят проявленията му, споделя Мария Данева от Сдружение „Самаряни“, които за поредна година организират отбелязването на Деня на розовата фланелка.

Денят на розовата фланелка

Историята започва в канадско училище преди 14 години, когато момче от 9 клас бива тормозено, че е облечено с розово поло. Две момчета решават да го подкрепят, раздавайки на съучениците си петдесет розови тениски. Правят го, защото вярват, че така ще подкрепят приятеля си. Оказва се, че идеята им много бързо се разпространява и започва да се осъществява и в други учебни заведения. А скоро напуска границите на Канада и завладява света. Защото розовото е цвят, но не и признак, определят пола, но и защото тормозът не бива да се приема, както не бива да се приема омразата към различния.

В България Денят на розовата фланелка се отбелязва за девета година. „Предизвикателството“ е мотото, с което старозагорските самаряни провокират малчуганите от 1 до 4 клас. Идеята е в десет класни стаи деца и учители да отправят предизвикатателство към самите себе си. Момчетата и момичетата трябва да последват десет начина, с които да покажат добро отношение към съучениците си и да предложат десет свои идеи за жестове на добро един към друг.

Както споделят от „Самаряни“ интерес са проявили ученици от няколко старозагорски учебни заведения и от селата Братя Кунчеви и Хан Аспарухово. От Сдружението напомнят, че инициативата е част от терапевтичната им програма за деца за справяне с насилието.

За насилието, тормоза и обществената търпимост към тях

Насилието съществува, но често остава скрито за обществото. Не са малко и митовете, свързани с него, които битуват сред хората. „Трудно го разпознаваме. Най-често определяме като насилие единствено боя или вербалната агресия, а забравяме за сексуалния, финансов и кибер тормоз. Точно затова е нужна превантивната работа, за да се надяваме на резултати в бъдеще“, категорична е Мария Данева. Ръководителката на Самарянската доброволческа служба е убедена, че чрез поредната инициатива те отново напомнят на малчуганите, че има начин да се справим с гнева и агресията, че няма по-важно от добротата, съпричастността и подкрепата.

Създаденият преди пет години Консултативно-информационен център „Самаряни“ си поставя амбициозната задача не само да предоставя социални услуги на хора в рискова ситуация, жертви на насилие или негови свидетели както и на хора, упражнили агресия и насилие, но и да извършва превантивна работа с децата и младежите. За целта е създадена Терапевтичната програма за работа с деца за справяне с насилие. Дейността в учебните заведения е насочена към по-добрата информираност, към възможността малчуганите да разпознават и да се научат да се справят с насилието. Не на последно място да изградят нетърпимост към него и да му се противопоставят.

И независимо от факта, че насилието не е станало по-малко, в последните години се забелязва промяна. Мария Данева разказва, че все повече помощ при тях търсят хора, които преди време никога не биха го направили, тъй като са били склонни да приемат насилието като нещо нормално. „Да, станахме по-ограмотени и все по-голяма част от обществото знае, че не бива да толерира насилието“, констатира тя, но допълва, че е нужно много повече. В момента в кризисния център на „Самаряни“, който е с капацитет за 15 души, са настанени 13. Мария Данева споделя, че благодарение на подкрепата от техни партньори са успели да направят нужния ремонт и вече разполагат с изолационен сектор. „Само преди седмица настанихме жена с двете й деца без тест за COVID-19, тъй като беше петък след 18 часа. Така тя имаше къде да бъде до понеделник и в същото време никой от останалите хора не беше застрашен“.

Особено тревожна в последните години е тенденцията помощ при самаряните да търсят възрастни семейства. „Това са възрастни двойки, които биват тормозени и насилвани от децата си, но по-често от внуците си, които най-често злоупотребяват с алкохол и наркотици. Затова съм убедена, че работата ни трябва да продължи, а особено внимание е нужно да отделим на превенцията“, казва Мария Данева и допълва: „Когато само гасим пожари, това не променя ситуацията изцяло. Да, променя я за едно дете, за една жена, за едно семейство, които са спасени, но това не е спасителен пояс за всички. Затова надеждата е в превантивната работа. Смятам още, че и здравното, и образователното министерства са длъжници на децата и младите хора в това отношение“.

В последните години много често определят насилието в училище като епидемия. Това дава ясен знак за ситуацията. За съжаление тормозът над деца съществува във всяка държава. Според УНИЦЕФ 1 милиард деца по света са засегнати от различни форми на насилие. По данни на правосъдното министерство на САЩ всяко четвърто американче е трмозено. Преди време проучване на екип от Университета в Йейл показа връзката между насилието и самоубийството. У нас няма точна статистика за броя на децата, жертви на насилие. Има множество неправителствени организации, които работят целенасочено и активно. Всъщност, надеждата е наистина в превенцията и възпитанието на децата сега, за да има шанс за едно по-спокойно бъдеще, в което обществото ще бъде нетърпимо до крайност към проявите на всякакъв вид насилие.