Всяко второ българче е преживяло насилие, сочи мащабно проучване на УНИЦЕФ

Всяко второ дете в България или 47% на възраст до 18 години е преживяло насилие. Тревожните данни са от ново изследване на УНИЦЕФ по темата. Разликата е, че за първи път то се провежда в подобен мащаб, в резултат на което може да се види пълната картина на проблема. Това е важен елемент от битката с насилието, защото преди да се противодейства и да бъдат набелязани стъпките за предотвратяването му, е нужно да разполагаме с данни за състоянието в момента. Чрез тях със сигурност ще бъдат създадени реално работещи и адекватни мерки, програми и политики.

Изследването

Изследването е първото у нас комплексно проучване за всички форми на насилие. То търси още и отговор на въпроса за капацитета на службите, чиято задача е да противодействат на насилието и да осъществяват превенция.

То е осъществено по поръчка на УНИЦЕФ от международната изследователска компания „Coram International”. У нас данните са събрани от агенция ЕСТАТ.

Изследването е проведено от август 2019 г. до февруари 2020 г. и реално обхваща времето преди пандемията от COVID-19.

То обхваща 1 174 деца между 13 и 17 години, 837 младежи от 18 до 25 години, 1411 възрастни както и 887 учители, социални работници, магистрати, здравни специалисти и полицаи.

Докладът е написан от Елизабет Яроу и д-р Софи Хеджис под ръководството на проф. Каролин Хамилтън.

Резултатите от проучването

Най-често срещаните форми на насилие сред децата са:

• Емоционалното - в 45,9%
• Физическото – в 31,2%
• Сексуалното – в 15,6%
• Неглижирането – в 10,5%

Какво показва събраната и анализирана информация? На първо място тя буди тревога, тъй като преживелите насилие под различна форма и за съжаление често не само една деца и младежи са много.

Емоционалното насилие е най-разпространеното. Проучването показва, че от него еднакво страдат момичетата и момчетата.

Най-често то се случва в училище и в общността и в много малко случаи в дома. Едно от седем деца споделя, че е било жертва на онлайн тормоз. Най-често това се случва в социалните мрежи. Тук е мястото да уточним, че според специалистите тези процеси са се увеличили по времето на първото национално ограничаване заради COVID-19, когато децата останаха за дълго затворени в домовете си и общуваха със своите приятели и съученици онлайн, както и се обучаваха. Неслучайно в последните месеци специалистите алармират за сериозните психологически последици от пандемията и нуждата да бъдат предприети адекватни и бързи действия.

Повече момчета (37,2%) отколкото момичета (25,6%) са преживели физическо насилие. На практика 1 от всеки 3 деца е било жертва на физическо посегателство.

Едно на всеки шест деца и младежи споделят за преживяно от тях сексуално насилие. По-често негови жертви са момичетата – едно на всеки пет, отколкото момчетата – едно на всеки десет.

Един на 10 от анкетираните признават, че са били неглижирани като деца. Например, често не са получавали храна, не са водени на лекар, когато са болни, или не са посещавали училище.

Част от участниците са преживели повече от един вид насилие.

Всяко трето дете се чувства в опасност и заплашено както в собствения си дом, така и в училище или обкръжението си.

Резултатите показват, че претърпелите насилие и живеещите в опасност имат много по-ниско ниво на благосъстояние в сравнение с останалите деца. Претърпелите насилие по-често пушат, пият и употребяват дрога и по-често самите те стават насилници в сравнение с останалите.

Екипът, осъществил проучването, съобщава, че бедните, децата с увреждания и от ромски или турски произход са много по-малко запознати с възможността да потърсят помощ, когато са жертва на насилие.

Много често жертвите на насилие в детството си се превръщат в извършващи насилие като възрастни. Друг от изводите е, че възрастните, които като деца са изтърпели физически наказания, сега определят като напълно приемливо физическото и емоционално насилие над децата и в много по-редки случаи осъзнават пораженията, които нанасят.

Не по-малко тревога буди и констатацията, че в България делът на младите хора, които не учат, не работят и не се обучават е сред най-високите в ЕС. Ако там средно към тази група принадлежат 10,6% младежи, то у нас те са 15%.

Друг важен акцент в изследването е оценката на капацитета на специалистите, работещи с деца. Става ясно, че съществува различно разбиране по въпроса доколко насилието над деца е проблем в България. По различен начин биват разпознавани и признаците на насилие.

16% от професионалистите определят удрянето на шамар като приемливо. Една четвърт смятат за нормално учителят или родителят да крещи на детето, когато то не се държи добре.

Между 50% и 85% са участвали в обучение, посветено на насилието над деца, но то не ги е направило по-уверени в идентифицирането му. В същото време много висок процент от професионалистите (97%) са наясно със задължението да бъде подаден сигнал в случай на насилие, а между 70% и 93% обясняват, че в институциите, в които работят, има механизъм за подаване на сигнал.

Препоръките

В резултат на проучванията на проблема и анализа от данните, екипът формулира няколко основни препоръки.

• Обществена кампания за премахването на насилието над деца.
• Да бъде повишена осведомеността за всички форми на насилие.
• Държавните институции да бъдат по-активни и осигурят обучение, благодарение на което специалистите ще разпознават, но и ще реагират на насилието над деца.
• Издигане на по-високо ниво на социалната работа и сериозни мерки за задържане на социалните работници, но и за повишаване на квалификацията им.
• Създаване на общи стандарти за използването на „сините стаи“, където децата се разпитват и интервюират по щадящ начин.
• Разработването на правила и процедури за разпознаване на насилието и подаване на сигнал.
• Ясни правила, механизми и насоки за всички.
• По-добра информационна система, която събира, управлява и анализира данните.