Майчинство и право на работа

Интересът към законовите начини за съчетаване на майчинството с работата може да бъде провокиран от различни причини, но най-честите и актуални са нуждата от повече средства или желанието да не се губят трудовите навици и позиции. Затова целта на тази статия е да разясни кога и при какви условия една жена, ползваща отпуск за бременност, раждане и отглеждане на малко дете, както и получаваща парично обезщетение по същите причини, може да работи, без да се прекъсва финансовата компенсация.

Кой има право да получава обезщетение за майчинство

Всеки гражданин, който се намира в трудови правоотношения, задължително се осигурява за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост, смърт, безработица и трудова злополука и професионална болест (чл. 4, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване). Заради правото на осигуряване за общо заболяване и майчинство при настъпването на риска бременност и раждане жените имат право да получават финансово обезщетение за времето от 410 дни, в които се включват 45 дни преди раждането (чл. 50, ал. 1 от КСО), и за отглеждане на дете до навършването му на 2 години (чл. 53, ал. 1 от КСО). Обезщетението компенсира липсата на трудово възнаграждение през тези периоди и се изплаща на база издаден болничен лист и на разрешен от работодателя отпуск. Жените имат право на паричната компенсация само, ако имат 12 месеца осигурителен стаж за общо заболяване и майчинство.

Самоосигуряващите се граждани задължително заплащат вноски за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт (чл. 4, ал. 3 от КСО). Имащите право по желание да се осигуряват за общо заболяване и майчинство са хората, които са регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност; извършващите трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества; физическите лица, които са членове на неперсонифицирани дружества; лицата, облагаеми по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ; регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводителите (чл. 4, ал. 4 от КСО). Плащащите вноски за общо заболяване и майчинство самоосигуряващи се лица имат право на финансово обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст, ако имат 12 месеца осигурителен стаж (чл. 50, ал. 8 от КСО).

Кога осигурените за общо заболяване и майчинство нямат право на обезщетение

В Кодекса за социално осигуряване изрично се посочва кога не се полага парично обезщетение за бременност и раждане. В чл. 46, ал. 3 се казва, че компенсация за временна неработоспособност и бременност и раждане не се изплаща на хора, които извършват трудова дейност, която дава основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство за времето, за което има издадени документи от здравните органи. Това означава, че ако при издаден болничен лист за бременност и раждане за срок до 135 календарни дни или за разрешен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст една жена упражнява трудова дейност, при която се осигурява за общо заболяване и майчинство, тя няма право да взима парично обезщетение за този период. В този случай се начислява трудово възнаграждение, което изключва получаването на обезщетение.

Същото се отнася и за самоосигуряващите се, които упражняват дейност, за която са регистрирани, включително и по граждански договор. Извършването на дейност през период, който обхваща срока на финансова компенсация за бременност и раждане, за отглеждане на дете до 2-годишната му възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, предполага получаването на възнаграждение и задължение за внасяне на осигурителни вноски. В такъв случай самоосигуряващата се жена няма право да взима парично обезщетение. Тя трябва да посочи в декларация образец № 1, съгласно Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г., обстоятелството, че работи в този период.

Какви са възможностите за работа по време на майчинство

Съществуват възможности, които позволяват на майка, получаваща обезщетение за бременност и раждане и ползваща отпуск по майчинство, да работи и в същото време да запази финансовата компенсация.

Извършването на труд без трудово правоотношение позволява получаването на парично обезщетение по чл. 50, ал. 1 и чл. 53 от КСО при осигурените за общо заболяване и майчинство. Това означава, че жена, която е осигурена за общо заболяване и майчинство и взема компенсация за периода на майчинство (бременност, раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст), може да работи на граждански договор и в същото време да получава парично обезщетение. Това е позволено, тъй като при гражданския договор няма задължение и право да се внасят осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство. Условието е обаче възнаграждението, вписано в гражданския договор, да е под минималната работна заплата. Тогава е възможно и получаването на обезщетението, и упражняването на дейност.

Майка, която е осигурена за общо заболяване и майчинство по едно трудово правоотношение, има право да взима финансово обезщетение в пълен размер за остатъка от периода след 135-ия ден до 410 календарни дни в случай, че започне работа по второ трудово правоотношение и не ползва отпуск по него. При ситуация, когато жена ползва отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст (чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда) и без да го прекъсва постъпи на работа при втори работодател или възложител, обезщетението се изплаща в пълен размер до прекъсването или изтичането на отпуска чрез работодателя, който го е разрешил.

Самоосигуряващо се лице, което извършва работа по граждански договор, която е различна от тази, за която е регистрирано, може да продължи да получава в пълен размер паричната компенсация за бременност, раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст, тъй като върху доходите по граждански договор не е нужно да се плащат осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство.

Друга опция за запазване на паричното обезщетение и упражняването на трудова дейност е, когато осигурената за общо заболяване и майчинство жена след 410-ия ден реши да не ползва допълнителния отпуск за отглеждане на малко дете или го прекрати. Тогава тя има право на 50% от финансовата компенсация по чл. 53 от КСО. Същото важи и за самоосигуряващо се лице, което започне да извършва трудова дейност, за която внася осигуровки за общо заболяване и майчинство.

Друга възможност за получаване на обезщетението, което се полага по чл. 50, ал. 1 и чл. 53 от КСО, е ако майката регистрира фирма и внесе в НАП декларация, с която известява, че ще плаща осигуровки само за фонд "Пенсии". Така тя ще продължи да взима финансова компенсация до навършването на 2 години на детето.