Граждански договор - характеристика, видове, разлики с трудовия договор

Характерното за гражданския договор е, че той се сключва по реда на Закона за задълженията и договорите и за него регламентите, вписани в Кодекса на труда, не важат.

Гражданският договор се подписва между две страни за извършването на поръчка, изработка, услуга или задача. Правоотношенията между двете страни са еднократни и траят, докато бъде изпълнен предмета на договора.

В гражданския договор задължително се описват условията, при които той се сключва – какво се възлага да се извърши, кой го възлага, кой ще го изпълни, колко ще се заплати. Вписва се за какъв срок трябва да бъде изпълнена работата, която е поръчано да бъде извършена, правата и задълженията на възложителя и на изпълнителя.

Разлики между гражданския и трудовия договори

Гражданският договор е обект на внимание на Закона за задълженията и договорите и влиза в обхвата на облигационното право, а за трудовия важат разпоредбите на трудовото право и по-специално на Кодекса на труда. Оттам между двата вида договори съществуват големи разлики.

• Разлика в предмета на договора – при гражданския договор се изисква постигането на конкретен резултат или да се извърши дадена дейност, докато при трудовия договор се предоставя работна сила.
• Отношения между страните по договорите – гражданският договор се сключва между равнопоставени страни, изпълнителят не е подчинен на възложителя. При трудовия договор работникът или служителят е част от йерархична система, подчинен е на работодателя и спазва установените от него ред и трудова дисциплина.
• Условия, при които се извършва дейността – задължителните условия, които съдържа един трудов договор, са място, където се извършва работата, времетраене на работния ден и на работната седмица, наличие на платен годишен отпуск, повторяемост на труда. Тези условия не присъстват при сключването на граждански договор. Изпълнителят сам определя продължителността на работния си ден, работното си време и мястото, където ще извършва дейността. По тази причина на лице, което работи по граждански договор, му се признава осигурителен стаж, но не и трудов.
• Разпределяне на риска – при трудовия договор работодателят поема риска от стопанската дейност, такъв работещият не носи. При гражданския договор рискът е за сметка на изпълнителя. От друга страна, при трудовия договор работникът или служителят е имуществено отговорен за средствата, които използва, за да си върши работата и които се предоставят от работодателя. При гражданския договор материалите за изработване на дадена поръчка например са на изпълнителя, ако не е посочено нещо друго в контракта.
• Осигуровки, обезщетения, отпуски – хората, които работят на граждански договор, нямат право на платен годишен отпуск и на болнични за сметка на работодателя, както и да получават обезщетение за временна неработоспособност от НОИ. Изпълнителят по граждански договор трябва да уведоми въложителя дали е самоосигуряващо се лице или получава възнаграждение на друго основание. Ако изпълняващият се самоосигурява, плащащият за извършването на поръчката не е длъжен да удържа и да внася вноски – те са изцяло задължение на този, на когото ще бъде платено. Възложителят трябва да удържи и внесе осигурителни вноски (без вноски за общо заболяване и майчинство и трудова злополука и професионална болест) в случаите, когато сумата по сметката след приспадане на нормативно признатите разходи е над минималната работна заплата за страната през съответния период (чл. 29, ал. 1, т. 3 от Закона за данъка върху дохода на физическите лица) и когато изпълнителят е осигурен и на друго основание през същия период. За пенсионери, работещи на граждански договор, се удържат единствено здравни осигуровки, но има възможност да бъдат осигурявани и за фонд "Пенсии".
• Как се изплаща възнаграждението – и при двата вида договори задължително се изплаща възнаграждение, като неговият размер е изрично посочен в контракта. Но при трудовия договор изплащането има цикличен характер, докато при гражданския се заплаща след завършването на поставената задача. Заплатите се отчитат във ведомост при трудовия договор, а при гражданския изплащането става чрез сметка за изплатени суми (по чл. 45, ал. 4 от Закона за данъка върху дохода на физическите лица). По тази сметка се удържа и внася авансов данък.
• Възможност за сключване на повече от един договор – няма ограничения в броя на сключване на граждански договори, докато при трудовите има. По чл. 152 от Кодекса на труда работещият има право на не по-малко от 12 часа междудневна почивка. Поради тази причина има ограничение в броя на трудовите договори, които може да подпише работник или служител. При сключен трудов договор за 8 часа работен ден, пет дни в седмицата, ако се подпише втори трудов, той трябва да е за 4-часов работен ден. Законът не забранява лице, което работи на трудов договор, да подпише и граждански.
• Срок на договора – в гражданския договор изрично се упоменава за какъв срок трябва да бъде извършена дадена работа. Трудовите договори могат да бъдат срочни (не повече от 3 години) и безсрочни. Гражданските договори не могат да бъдат безсрочни.
• Прехвърляне на задължения на трето лице – когато се сключва трудов договор, той се подписва с конкретно лице, което получава съответните права и задължения. Тези права и задължения не могат да се прехвърлят на друг човек. При гражданския договор е възможно това прехвърляне, въпреки че контрактът се сключва с определено лице. Изпълнителят може да даде на трето лице да довърши задачата и то поема задълженията по договора.
• Регистриране на договора в НАП – трудовите договори задължително се обявяват в НАП до 3 дни от подписването им, докато за гражданските няма такова задължение. Хората, които са на граждански договор, трябва по закон да подават годишна данъчна декларация до 30 април на годината, която следва годината, през която е придобит доходът (по чл. 50 от Закона за данъка върху дохода на физическите лица).

Видове граждански договори

Видовете граждански договори са посочени в Закона за задълженията и договорите и в Търговския закон. По първия биват договор за поръчка и договор за изработка – единствено при тях се полага труд. Вторият закон разграничава три вида – комисионен, договор с търговски управител и договор с търговски пълномощник.

Договор за изработка

• Подписвайки договор за изработка, изпълнителят е длъжен да изработи нещо на свой риск, а възложителят да го заплати. Изработващият ползва свои материали и средства, ако в договора изрично не е упоменато друго. Ако материалите са некачествени или проектът е негоден за изпълнение, изпълнителят трябва да предупреди възложителя и да поиска промяна. При условие, че не се осъществи такава, изпълнителят е в правото си да се откаже от договора.
• Изпълнителят отговаря за доброто качество на изработваното, ако няколко души вършат общо една работа, те поемат солидарно отговорността (може да е вписано друго).
• Възложителят има право да проверява как върви работата при условие, че не пречи на изпълнителя. Той е длъжен да приеме работата, извършена съгласно договора. На място коментира и прави възражение при забелязани недостатъци, а когато те не се откриват на пръв поглед, но след упортеба се появят - известява за тях веднага след откриването им. Ако не са направени възражения, се счита, че работата е приета.
• В случаите, когато изработеното е с недостатъци или изпълнителят не е спазил точно желанието на поръчващия, последният има правото да поиска поправка без заплащане и в посочен от него срок, както и намаляване на възнаграждението на изпълнителя при поемане на разходите по поправката от възложителя. Ако изработеното не е годно или отклонението от поръчката е прекалено голямо, поръчващият може да развали договора.
• Изпълнителят няма право да бъде заплатен, когато извършването на поръчаното е невъзможно поради причина, която не е отговорност на никоя от страните. В случаите, когато една част от поръчката е изпълнена и може да послужи на възложителя, се заплаща именно частта, която отговаря на изработеното. Изпълнителят получава своето възнаграждение, когато недостатъците на поръчаното се дължат на негоден материал или проект, дадени от поръчващия и съответно той е бил предупреден преди това.

Договор за поръчка

Двете страни, подписващи договора за поръчка, се обозначават като довереник и доверител. Довереникът е длъжен да извърши за сметка на доверителя възложените му от него действия.

• Довереникът трябва да изпълни действието, което му е възложено, лично. Има право да го предостави на друг, ако доверителят е разрешил или ако по този начин запазва интересите или предпазва от вреди последния. Довереникът носи отговорност за действията и за евентуалните вреди, произлизащи от заместника. Довереникът може да се отклони от поръчката заради гореспоменатите причини или ако не е можело да се вземе съгласието на доверителя.
• Доверителят е задължен да предостави на довереника средствата, които са нужни за изпълнение на поръчката, както и да покрие направените разноски с лихвите и вредите, претърпени от него вследствие изпълнението на поръчката. Доверителят заплаща възнаграждение на довереника, ако такова е уговорено.
• Довереникът трябва да уведомява доверителя как се изпълнява поръчката и да му предаде всичко, което е получил във връзка с нейното изпълнение.
• Договорът за поръчка се прекратява при оттегляне на поръчката от доверителя; при отказ от довереника; при смъртта или поставянето под запрещение на един от двамата; при прекратяването на юридическо лице, ако то е било в ролята на доверител или довереник.
• При оттегляне на поръчката от доверителя довереникът е в правото си да поиска покриване на разноските и на получаване на споразумяното възнаграждение. В случаите, когато изпълнението на поръчката е невъзможно, на довереника трябва да се заплати частта, която той е свършил.
• Ако довереникът се откаже от поръчката без основателна причина и не уведоми своевременно доверителя, е длъжен да заплати обезщетение за вредите, които отказът му е причинил. Действията, извършени от довереника в процеса на изпълнение на поръчката, задължават доверителя, въпреки че не е знаел и не е могъл да знае за нейното прекратяване.
• В случаите, когато довереникът върши действия от името на доверителя като негов пълномощник, правата и задълженията по сделките, които той подписва с трети лица, са направо за доверителя. Ако действа от свое име, правата и задълженията са за него, но в отношенията между доверителя и довереника и в тези с трети лица, правата се смятат за доверителя.

Комисионен договор

Комисионен договор се сключва между комисионер и доверител, като първият се задължава срещу възнаграждение да извърши от свое име, за сметка и по поръчка на доверителя една или повече сделки. Договорът за поръчка се прилага към отношенията между комисионера и доверителя, ако разпоредбите на Търговския закон не предвиждат друго.

• Задълженията на комисионера са да изпълни поръчката с грижата на добър търговец; да прегледа получена стока за липси и недостатъци и ако установи такива, да извести доверителя и да запази доказателствата; да предприеме действия, когато има опасност да настъпят промени в стоката, които биха свалили цената й, дори и ако се налага да я продаде на по-ниска цена без разрешение от доверителя, за да го предпази от по-мащабни вреди; да застрахова стоката, получена от доверителя или от трето лице благодарение на сделка, ако има такова нареждане от доверителя.
• В случаи на отклонение от поръчката доверителят може да поиска обезщетение и да не признае сделката за извършена за негова сметка. Когато отклонението е в интерес на доверителя и комисионерът не е имал възможност да го уведоми, не се прилага горното правило. Продавайки на по-ниска или по-висока цена от тази, която е определил доверителя, комисионерът трябва да го извести и ако първият не се откаже от сделката, се смята, че я е одобрил. При условие, че комисионерът покрие разликата в цената, доверителят е длъжен да приеме сделката. Когато комисионерът докаже, че не е е възможно да направи сделката по условията на доверителя и го е предпазил от по-големи вреди, вторият няма право да се откаже от сделката дори и комисионерът да не прояви готовност да поеме разликата в цената.
• Задълженията на доверителя са да приеме от комисионера резултатите от сделката, да прегледа това, което е придобито за него, да уведоми за налични недостатъци или липси и да поеме задълженията, които комисионерът е направил към трето лице. Доверителят трябва да изплати направените разноски за изпълнение на поръчката на комисионера, както и уговореното възнаграждение. Ако не е уговорено такова, се изплаща обичайното.
• Комисионерът не може да се откаже от изпълнението на поръчката освен когато договорът се прекратява поради неизпълнение от страна на доверителя или ако не е изрично регламентирано в контракта. Комисионният договор продължава да действа още 2 седмици след деня на известяване на доверителя за отказа от изпълнение на поръчката. Прекратяването на договора става писмено. Комисионерът има право да получи възнаграждение и обезщетение за разходите, когато се откаже от изпълнението на поръчката поради нарушение на договора от страна на доверителя. В рамките на 1 месец доверителят трябва да каже какво да се случи с неговото имущество, което се намира у комисионера. Ако не го направи, комисионерът може да го продаде в своя полза или дада даде имуществото за пазене на сметка на доверителя.
• В случаите, когато доверителят оттегли изцяло или отчасти поръчката преди комисионерът да е направил сделката с трети лица, той дължи възнаграждението на комисионера и трябва да заплати разходите му.

Договор с търговски управител

Търговският управител (прокурист) е натоварен и упълномощен от търговец да управлява предприятието му срещу заплащане. Пълномощното трябва да е с подписи, които са нотариално заверени и да се заяви за вписване в търговския регистър с образец от подписа на прокуриста. Лице, което е обявено в несъстоятелност или което е било управител, член на управителен или контролен орган на дружество, прекратено поради несъстоятелност през последните 2 години преди датата на решението за обявяване на несъстоятелността, не може да бъде търговски управител.

Между търговеца и прокуриста се подписва договор, като правомощията на управителя са право да извършва всички действия и сделки, които са свързани с упражняване на търговското занятие. Прокуристът има правото да представлява търговеца и да упълномощава други лица за извършване на определени действия. Търговският управител не може да упълномощава друг със своите права.

Упълномощаването на прокуриста се прекратява, когато търговецът го оттегли и това се впише в търговския регистър. При смърт или поставяне под запрещение на търговеца упълномощаването не се прекратява.

Договор с търговски пълномощник

Търговският пълномощник е упълномощено от търговец лице, което извършва регламентирани в пълномощното действия срещу възнаграждение. Когато не са посочени какви конкретни действия има право да върши, се счита, че пълномощникът може да извършва всички действия, свързани с обикновената дейност на търговеца. Между търговеца и пълномощника се подписва договор.

Упълномощаването се прекратява според разпоредбите на гражданското законодателство.

Прокуристът и търговският пълномощник не могат да сключват търговски сделки за своя или чужда сметка без съгласието на търговеца. Счита се, че последният се е съгласил, ако е знаел за извършването на такава дейност и нейното прекратяване не е уговорено изрично. Ако търговецът не е знаел, той може да претендира за обезщетение или да заяви, че сключените от прокуриста и пълномощника сделки са за негова сметка.