Компенсациите за работещите в затворени фирми да бъдат 75% от осигурителния им доход предлагат от МТСП

От Министерството на труда и социалната политика подготвят предложение, с които компенсациите за работещите в затворените заради кризата COVID-19 предприятия да бъдат в размер на 75% от осигурителния им доход.

Предложението на МТСП

С новото предложение, което трябва да влезе в сила от 1 януари 2021 г., сумата ще стане равна на двойния размер на минималното обезщетение за безработица. Компенсациите ще са над 80% от минималната работна заплата, са изчислили от социалното ведомство, което означава, че хората ще вземат повече пари.

В настоящия момент хората от тези фирми получават по 24 лв. на ден, в случаите когато са осигурени на осемчасов работен ден и са в неплатен отпуск. По мярката „Запази ме“ са одобрени 690 компании с 2900 служители, от които 1012 са получили компенсациите си.

Данните на Агенцията по заетостта показват, че половината от тях са работещи в ресторанти и заведения.

След като предложението бъде обсъдено в Националния тристранен съвет, то ще бъде внесено и в Министерския съвет.

Министър Деница Сачева обясни, че предложението им е по настояване както на браншовите организации, така и на работодателите и синдикатите. Тя уточни, че обявените за целта 50 000 000 лв. ще стигнат, а ако има нужда от допълнителни, това също няма да е проблем. Коментирайки държавните мерки в подкрепа на бизнеса, социалният министър насочи вниманието и към друг положителен ефект, освен помощта за работещи и за самите предприятия. Благодарение на мерките, заяви Деница Сачева, 1/3 от трудовите договори в сферата на хотелиерството и ресторантьорството са излезли на светло.

Действията на Министерството на икономиката в помощ на бизнеса

Междувременно от Министерството на икономиката съобщиха за действията, които са предприели от 4 до 18 декември 2020-а за преодоляване на негативния ефект от извънредното положение и в помощ на българския бизнес.

По процедурата „Подкрепа на микро и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19“ по ОП „Иновации и конкурентоспособност“ до момента са финансирани 21 190 предложения, за които е предоставена безвъзмездна помощ от 173 000 000 лв. Специално създадената работна група е разгледала отново отхвърлените 6000 проекта и е предложила да бъдат преоценени 3354 от тях, което ще стане максимално бързо.

По процедурата за подкрепа на средни предприятия са подадени 1932 предложения. Оценката са преминали успешно 1703, а одобрената безвъзмездна помощ за тях е 233 645 650 лв.

Безвъзмездна финансова помощ за автобусните превозвачи е с бюджет от 30 000 000 лв. Подадени са 649 заявления за 33 200 000 лв., приключва оценката на първата сесия за 240 заявки на стойност 17 100 000 лв. На транспортното ведомство са изплатени авансово 6 000 000 лв., които са за първите договори.

Министерството на туризма е получило авансово 2 000 000 лв. Бюджетът на схемата в помощ на сектора е 10 000 000 лв.
802 са подадените проектни предложения от туристически агенти и туроператори, чиято стойност е 60 000 000 лв. Ще бъдат финансирани 720 предложения.

Готови да документите за кандидатстване и по мярката „Подкрепа чрез оборотен капитал за малки и средни предприятия с бенефициент Националната агенция по приходите“. Бюджетът й е 156 000 000 лв.

От икономическото ведомство съобщават още, че са изготвили и проект за промяна на програмата за средствата от първия транш, който ще бъде насочен към ОП „Иновации и конкурентоспособност“ през 2021 г. Промяната става възможна след като бяха отпуснати допълнителни средства от европейската инициатива REACT-ER. 211 379 100 лв. ще бъдат предоставени като оборотен капитал на засегнатите от кризата малки и средни предприятия.

Комитетът за наблюдение на ОП „ИК“ увеличи с 1 000 000 лв. бюджета за помощта, насочена към туристическите фирми и той стана 10 779 150 лв.

Докладът на ЕКП за мерките на Стария континент

На този фон от Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) обявиха в специален доклад, посветен на мерките за защита на работните места и доходите, че независимо от наличието на средства за битка с негативните последици от пандемията от COVID-19 в Европейския съюз, една четвърт от държавите са осигурили малка или изобщо не са предоставили подкрепа за доходите на самонаетите лица.

От ЕКП са изчислили, че мерките в помощ на доходите и заетостта, въведени чрез програмата SURE за 100 000 000 евро, са подпомогнали 42 000 000 работници през май. Самонаетите лица не са получили достатъчна помощ в шест от държавите членки. Според европейските профсъюзи България, Хърватия и Кипър не са предвидили и не са предоставили никаква помощ. В Германия самонаетите нямат достъп до обезщетения за безработици или до краткосрочна помощ, а Унгария е осигурила помощ единствено за самонаетите в общественото хранене и туризма. Италия е отпуснала еднократна помощ до три месеца по време на първата вълна от COVID-19, а по време на втората вълна са били подпомогнати няколко категории работници в ограничен брой сектори. По-голямата част от сезонните работници и самонаетите не получават никакви подкрепа.

ЕКП и европейските работодателски организации са изпратили писмо до европейските министри на финансите и до ЕК, в което молят пропуските по отношение на самонаетите да бъдат преодолени. Тези пропуски са причината до увеличение с 2 000 000 на безработните.

Най-тежки са последиците за жените и младите хора.

В доклада се посочва още, че предприетите от правителства мерки по време на втората вълна са свързани с начина, по който са се справили по време на първата и с разпространението на заразата. Правителствата, които са предприели съществени мерки през пролетта, сега ги удължават и адаптират според новата ситуация, каквато е ситуацията в Дания, Франция, Германия, Испания, Италия, Швеция, Финландия и други държави. Онези, които не са предприели по-сериозни мерки, сега правят точно това, като Унгария и Чехия.

Опитите за ограничаване загубата на работни места са различни и най-често са във финансиране от държавата за запазването на заетостта, спиране на задължителното социално осигуряване от страна на работодателите, по-малък работен ден, помощ за гледане на децата вкъщи. В защита на доходите на работещите се предвиждат схеми за защита на минималния доход и различни видове обезщетения.