Ивайло Тинчев, "Поход за семейството": Няма причина да създаваме нови, несъществуващи права

Често говорим за семейството. Смята се, че всичко хубаво за едно дете започва от семейната среда, както и много от проблемите в ранна или късна възраст могат да се обяснят с нея. Има доста хора, които смятат, че има ясен проблем в незачитането на традиционните стойности, че трябва "семейството" да бъде защитено, преди да е станало прекалено късно. Ивайло Тинчев е представител на "Поход за семейството", а в това интервю ще се опитаме да представим това, зад което застава сдружението. Дали бихте подкрепили каузата им? Това зависи напълно от вас. Проблемите днес не могат и не трябва да бъдат гледани едностранчиво. Дали ще успеем да намерим решение?

Бихте ли представили „Поход за Семейството“, какви са целите на това неформално сдружение? Кои са хората, които стоят зад него?

„Поход за Семейството“ към настоящия момент е неформална гражданска инициатива за утвърждаване и подкрепа в българското общество на брака като доброволен съюз между един мъж и една жена и на традиционните семейни ценности и добродетели. Зад сдружението от организации, което предстои да бъде официално регистрирано в съда, стоят вече познати и действащи юридически лица с нестопанска цел и техните лидери, които споделят еднакви ценности и работят за постигане на по-добър и пълноценен живот на всички граждани в обществото. Това са организации за защита на семейството, за борба срещу насилието, за защита на гражданските свободи и др. Причината да се съберем заедно беше, за да можем да проведем през юни тази година първото националното шествие със същото име, в петте най-големи български града, където привлякохме общо около 2500 участници.

Какво се случва с "традиционното българско семейство" - как се променя значението на понятието?

Традиционното българско семейство е семейството създадено от мъж и жена, в което партньорите са се обединили заедно чрез сключване на граждански брак, както е записано в член 46 на българската Конституция. Такова семейство обикновено създава деца и целта му през годините, освен да поддържа и развива личните взаимоотношения между мъжа и жената, е именно грижата за тези деца. Разбира се, има традиционни семейства без деца или такива, в които е останал само един родител, но всички те са резултат от естественото право на мъжа и жената да се съберат за постоянно с човек от противоположния пол и да заедно да репродуцират себе в поколението след тях. Един мъж и една жена могат да се обичат и да живеят заедно без брак и без деца, но именно бракът е доказаната форма на посвещение между двама партньори, която до голяма степен гарантира правата на техните деца. Затова утвърждаването на брака заедно с утвърждаването на традиционното семейство са две взаимосвързани цели, които не бива да бъдат разделяни. Здравото общество се състои от здрави семейства, които са единни и непрекъснато полагат грижи за положителното развитие на децата докато те станат достатъчно зрели, за да вземат сами сериозните решения за живота си.

Кои са мерките, които могат да бъдат взети в подкрепа на традиционните стойности? Какво би се случило след 20 години, ако сега не бъдат предприети промени?

Темата, за гражданския брак и семейството като важен фактор в живота на всеки човек, през последните десетилетия изцяло беше изоставена. В училищата вече не се говори за грижата и любовта на родителите към децата и не се представят добрите примери на родителство, за да се създава положителна нагласа по темата у следващото поколение. Много българи, залисани в ежедневните си проблеми и преследването на финансова сигурност, отделят все по-малко внимание на партньорите си и на децата си. При липса на подходящ пример и изявена обществена позиция по темата, не е учудващо, че днес младите мъже и жени много по-често избират да живеят без брак, във временни неофициални връзки, или пък се развеждат много скоро след като сключат брак, защото не са научени да крепят и засилват с годините семейните си взаимоотношения. Заради заличаването на традиционните семейни ценности има по-малко родени деца, повече семейно и обществено насилие, и не на последно място, загуба на собствената идентичност при мъжкия и женския пол в социално отношение. В цялата тази не много приятна картина, изоставянето на семейните добродетели има най-пагубно въздействие върху децата, защото по-голямата част от тях вече са извънбрачни или в поредния брак на родителя си, без правилен модел на баща или майка, страдат от липсата на единия родител заради напускането му, заражда се неудовлетвореност, гняв, омраза, бунт и т.н. Ако това продължава така и в бъдеще, не ни очаква нищо хубаво, а плодовете на последното поколение вече ги берем и сме се убедили от собствен опит, че не са сладки.

Защо в България трябва да бъдат взети мерки за "ограничаване на всякакви обществени рекламни кампании на ЛГБТ-организации в страната". Какъв е негативният ефект от така изпълнените кампании? По какъв начин могат да бъдат ограничени кампаниите, как виждате начин да бъдат регулирани? Забранени или регулирани?

Както казах по-горе, децата са силно уязвима група, особено в момента в българското общество. При несигурна идентичност, заради израстване в неблагоприятна семейна среда без подходящи модели на поведение и при липсата на семейни ценности, много деца и младежи могат да се подадат наивно на измамливи обещания за запълване на душевната празнина от семейни взаимоотношения и оценяване. ЛГБТ-пропагандата действа подобно на организациите, които набират терористи. Едва ли някой си мисли, че едно невинно дете може само да стане терорист, но ако неговите чувства и емоции бъдат манипулирани по подходящ начин от възрастни хора с ужасни мотиви и цели, детето може да промени идентичността си до неузнаваемост. Тук е мястото на родителите да защитят детето си, но те не са с него през цялото време и съответно резултатите са непредвидими за тях. Децата и особено тинейджърите искат да опознаят сами света и най-често посягат към непознатото. Това е и причината да са главна цел на ЛГБТ-организациите, на наркопласьорите и дори на фирмите за дрехи, напитки и други продукти. Причините да искаме ограничаване на кампаниите на ЛГБТ-организациите са обективни – те се намесват в областта на възпитанието на децата, което по Конституция е право и задължение на родителите, а не на друг. Негативният ефект на такива кампании се вижда, също така, в много други страни, където те били провеждани през последното десетилетие. Достига се до там, че деца не могат да определят сами дали са от мъжки или женски пол въпреки своите първични полови белези. В нашата петиция сме описали една не малка част от негативните ефекти на ЛГБТ-пропагандата върху психическото и физическото здраве на децата. Всеки, който има желание, може да я прочете и да се запознае с фактите; посочили сме официални обществени, научни и медицински източници на предоставената информацията.

Какво е отношението ви към LGBT общността? Как смятате, че биха били гарантирани техните права? Приемате ли, че биха могли да бъдат ограничени?

Отношението ни към ЛГБТ-хората в тяхната общност и като личности не е по-различно от отношението ни към когото и да било другиго. В лично отношение, кой с кого е приятел, гадже или любовник и как живее живота си, въобще не ни интересува. Всеки от нас прави изборите за себе си и живее с тях. Самите организатори в интервюта през последните седмици признават, че кампанията се организира, за да се свърже темата с гей-браковете и осиновяването и отглеждането на деца от гей-двойки. Това не смятаме, че трябва да се допуска, защото така се нарушава естественото право на децата да имат майка и баща. Правата на всички граждани са гарантирани от законите на страната по един и същи начин. Естественото право на детето е да има майка и баща, и няма никаква причина да създаваме нови несъществуващи права. А защо да не направим право всеки да бъде президент? Или пък всеки да бъде лекар? Ясно е, че не всички права са за всички граждани, а има някакви ограничения основани на обективни обстоятелства. В обществото определени допълнителни права се ограничават в полза на защита на естествените права на всички граждани. Така и ЛГБТ-двойките не могат да имат определени права, които по същество не им принадлежат, защото начинът им на живот е противоположен на тези права.

Смятате ли, че протестите ви ще бъдат възприети от обществеността като "важни"?

Протестите ни вече са възприети като „важни“ и ще стават все по-важни. Имаме огромна подкрепа сред българските граждани. В наскорошно проучване стана ясно, че най-малко 78% от всички пълнолетни българи са против гей-браковете, а само около 10% от гражданите се колебаят. Ние вярваме, че процентът на подкрепа към нашата дейност ще се увеличава, като се има предвид, че статистическите данни от Западна Европа и САЩ от последните десетилетия ясно показват разрушителните последствия от ЛГБТ-пропагандата и ЛГБТ- законодателството. Днес е подходящо време за равносметка и връщане на обществото ни към традиционните семейни ценности.

Ивайло Тинчев: Страницата на абортите не е затворена - мнение от Facebook - 27.06.2019 г.

Във връзка с разгорялата се тема за абортите, публикуваме и мнението на Ивайло Тинчев, заместник-председател на Управителния съвет насдружение "Избор за живот" (www.pro-life.bg). Вярваме, че давайки различни гледни точки по един сериозен проблем, можем да постигнем и най-важното - да ви замислим. Запазваме ви правото сами да решите на кого да повярвате. Страницата е наистина отворена.
"През последните дни български леви прогресивни феминистки с ясно изразена любов към розови тениски (но облечени на момчета и мъже), стиснати юмруци (призоваващи за насилие, а уж срещу насилието), рисунки на матки (показващи среден пръст, а уж за културен научен дебат) и защитаващи уникалността на жената (но под шестцветни знамена, които показват, че всеки мъж може да стане жена), твърдят, че въпросът за абортите вече бил "затворена страница" от историята на България. Убеждават ни, че ако не сме жени, нямаме никакво право да говорим по теми за жените. А ако не сме болни от синдром на Даун, може ли да говорим за проблемите на хората с това състояние и за техните права, и ако сме бели, можем ли да говорим за правата на цветнокожите и т.н.? Защото, ако не можем да говорим освен за това, което сме само самите ние, то ще трябва да говорим само за себе си и своето – някак егоцентрично и некултурно е това, не мислите ли?
Искам да кажа и нещо важно на всички тези жени, които са насилени, наранени, отхвърлени и използвани от мъже, че лицата с биологичен мъжки пол, с които са се сблъскали, всъщност не са истински мъже, защото един мъж не насилва, не наранява, не отхвърля и не използва жената до него, а смисълът на живота му е да я прави щастлива, доколкото това зависи от него и е възможно. Също трябва да се обърна към тези жени, които са били принудени от мъж да направят аборт или не са получили подкрепата на мъж, за да запазят живота на детето си и да го родят - и вие не сте попаднали на истински мъж, защото един истински мъж обича детето си още преди да се роди и е готов да даде дори собствения си живот за него.
И така, по темата за абортите: Страницата въобще не е затворена. Сега започваме отново да я четем, защото някой друг преди време я беше затворил и тя беше прашасала. Но ние ще я четем и четем дотогава, докато не стане ясно, дори на функционално неграмотните (които не са малко в България), че съдържанието на текста, написан на страницата, просто до сега не е било разбирано правилно. Ще помагаме на тези, които твърдят, че това, което е в майката, не е отделно човешко същество, да осъзнаят, че при всяка нормална бременност се развива невинен човешки индивид с уникални 46 хромозоми, собствено тяло, органи и биещо сърце, кръвна група, която е обикновено различна от тази на майката, и в половината от случаите с различен пол от този на майката т.е. че бебето не е част от тялото на майката. Също така, че мъжът трябва да носи половината или дори повече от половината отговорност за зачеването на едно дете и свързаните с това последствия пред обществото – материални, финансови и морални. „Мъжете“, които използват жените за удоволствие и после ги захвърлят като носна кърпичка, вече не трябва да бъдат толерирани и насърчавани в този си начин на мислене и действие, защото именно те са тези, които имат най-голяма полза от ултрафеминизма, който убива неродени деца, и за запазване на „правото на аборт“, понеже могат да продължават да са безотговорни.
Страницата за абортите не е затворена. Скоро я изтупахме от прахта, която я беше покрила, и написаното се чете много ясно: АБОРТЪТ Е УБИЙСТВО."