Броят на получилите помощ по мярката 60/40 е силно надценен, категорична е Ваня Григорова

Икономическият съветник на КТ „Подкрепа“ и председател на Сдружението „Солидарна България“ Ваня Григорова направи анализ на данните за ефекта от мярката 60/40, който показва, че броят на получилите подкрепа е силно надценен, а официално безработните са два пъти повече от хората, запазили работните си места.

В средата на месеца управляващите, които от началото на въвеждането на мярката 60/40 я определят като успешна, съобщиха, че благодарение на нея работните си места са запазили 200 000 души. Така ли е наистина? Отговорът на Ваня Григорова е ясен, професионален и прецизен и лишен от словесна еквилибристика и популистко тупане в гърдите.

Преди да анализира официалните данни, тя насочва вниманието си към основния недостатък на мярката, прокламирана като водеща в битката за ограничаване на негативните последици от кризата COVID-19 и спасителна за пазара на труда. Основният й недостатък, според нея, е, че може да бъде използвана единствено в случаите, когато работодателят има финансови възможности и е склонен да доплаща пълния размер на договорената заплата. При 60/40 има пропуски, които реално облагодетелстват работодателите за сметка на работещите. Мнението й е, че част от тези пропуски са направени умишлено, а другите са резултат от напрегната ситуацията, при която често решенията се взимат бързо и без да бъдат обмислени комплексно.

Ето и някои от пропуските, посочени от Ваня Григорова в анализа й: възможността работникът да е в платен отпуск и държавата да доплаща 60%, което вероятно се случва, а не бива, или ако служителят работи от дома си, а фирмата е кандидатствала по мярката, работникът няма как да провери дали за него не вървят и бюджетни средства.

И още един сериозен дефект, който се очаква да бъде премахнат, но досега е позволяват на работодателя да намали заплатите на служителите си. За какво става дума, обяснява Ваня Григорова. 60% се изплащат въз основа на осигурителния доход от януари 2020-а, който включва договорената заплата и всички видове допълнителни възнаграждения. Например, ако заплатата е 610 лв., а бонусът е 390 лв., то осигурителният доход е 1000 лв. и на работника ще бъдат изплатени 713 лв. Работодателят има ангажимент да допълни до размера на договорената заплата, която е 610 лв. Така бюджетът поема пълното, а не намалено възнаграждение на работещите, а работодателят не дължи нищо, заключава икономистката.

Каква е реалността два месеца и половина след въвеждането на извънредното положение у нас? Грешно е, казва Ваня Григорова, да бъде събран броят на фирмите и на служителите, за да стане ясна пълната картина. А е грешно, защото се повтарят и едните, и другите. Например, само едно плащане има за 3580 фирми, 2383 обаче са получили две, а 117 три плащания. Има и една фирма, която се открива 9 пъти.

Реалният брой на фирмите, получили помощ, за да запазят заетостта, е 6096. През март 5186 са получили подкрепа за 66 501 служители, а за април 3380 за 65 173 работещи. От всички тях 2470 са били подкрепени и през март, и през април. Тъй като няма информация каква част от работещите са получили подкрепа, Ваня Григорова приема, че съотношението е като при фирмите. Според тази хипотеза общият брой на хората със запазени работни места по мярката е 84 047, което определено е доста различно от обявените 200 000.

Оказва се, че най-много са фирмите, получили подкрепа за от 1 до 9 работещи. Примерът, който дава Ваня Григорова, е за ваканционен комплекс на морето, разположен върху 50 000 квадрати метра. Фирмата е кандидатствала за трима души и това вероятно са висшите мениджъри. Сред фирмите, кандидатствали само за един-двама служители, има семейни и микро предприятия, но за повечето е видно, че не могат да работят с двама души.

За март и април от отделените 1 милиард лева по тази мярка са изхарчени 52 600 000 лв. и ако тя продължава да е толкова мудна, ще са нужни три години за да бъде усвоена цялата сума.

Едва ли може да се каже, че безработицата е овладяна, защото в средата на май тя е вече 9,2 %. До края на април нови регистрации в бюрата по труда са направили 114 000 души.

Една от притеснителните страни на икономиката ни, която компенсациите показват, са масовите ниски официални заплати. Изчисленията, които икономистката е направила, показват, че средната заплата с всички добавки към нея е малко над минималната работна заплата за страната през 2020-а или поне за служителите, обхванати от мярката 60/40. Изводите са, че или средното заплащане е наистина толкова ниско, или е по-високо, но част от него се дава „в плик“, за да се спести от осигуровки и данъци. И двата варианта обаче, са унищожителни за икономиката ни, категорична е Григорова.

Тя констатира още и разминаване между данните на Агенцията по заетостта и реално изплатените компенсации.

Според информацията на АЗ повече от 9 000 работодатели са се възползвали от мярката. До 27 май 2020-а обаче са изплатени компенсации на 6 096 фирми, което е по-малко с три хиляди. Същото е съотношението между броя на запазилите работата си – 180 000 души според бюлетина на Агенцията, а според платените компенсации – 84 000 души или по-малко със сто хиляди.

Тези драстични разлики са причината Ваня Григорова да обобщи, че фактите са официални и могат да бъдат проверени лесно, всеки може да ги интерпретира, но да манипулира от позицията си на управляващ държавата, неправителствена организация или държавна агенция не бива.

И не само не бива, но е и недопустимо.