Репродуктивно и сексуално здраве при хората с увреждания

Около 10% от световното население (650 милиона души) са хора с определени увреждания. Те изпитват и имат идентична потребност от репродуктивно и сексуалното здраве като всички останали. И все пак те често се сблъскват с различни бариери, предразсъдъци и негативно третиране по отношение на репродуктивните и сексуални въпроси. Невежеството, нагласите на обществото, ограничаването на определени здравни услуги допълнително повишава въздействието на тези бариери, а не уврежданията сами по себе си. В действителност, тези хора могат да бъдат адаптирани, като това може да се постигне с повишаване на осведомеността сред останалото население.

На 3 май 2008 г. се ратифицира Конвенция за правата на хората с увреждания. Тя представлява първият юридически обвързан международен договор, насочващ вниманието към хората с увреждания. В нея се съсредоточават следните четири цели:

- създаване на партньорства с организации на хора с увреждания, защото политиката и програмите се реализират по-добре, когато определени организации на лица с увреждания участват в тяхното развитие;

- повишаване на осведомеността и достъпността сред населението;

- вниманието и уважителното отношение към нуждите на хората с увреждания трябва да се превърне в неразделна част от текущата работа с тях;

- необходимо е всички програми, свързващи се с репродуктивно и сексуално здраве да достигат и служат на хората с увреждания, като една от главните им насочености трябва да е обвързана със сътрудничество в общността като цяло;

- трябва да се осигури насърчаване на изследователската дейност в областта на репродуктивното и сексуално здраве при хората с увреждания, защото по-богатата доказателствена база би спомогнала за подобряването на проблемите сред тази група;

Хората с увреждания се дефинират в Конвенцията като "хора, имащи трайни физически, психически, интелектуални, или сензорни увреждания, които в комбинация с различни пречки, може да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществото".

Такова високо ниво на подкрепа сред другите страни оказва изключително голямо значение върху общността на хората с увреждания.

Няколко членове на Конвенцията имат пряко отношение върху репродуктивното и сексуалното здраве при хората с увреждания. Те са следните:

- Член 9 призовава към достъпност, включително до медицински заведения и информация.

- Член 16 изисква се от страните, участници в конвенцията да предприемат мерки за защита на лицата с увреждания от насилие, злоупотреба и дискриминация

- Член 22 призовава към пропагандиране за равни права на хората с увреждания и неприкосновеност на личния живот и здравна информация.

- Член 23 изисква премахване на дискриминацията на лицата с увреждания по всички въпроси, обвързващи се с брака, семейството, родителството, семейното планиране и фертилитет;

- Член 25 изисква гарантиран равен достъп до здравни услуги за хора с увреждания, с конкретна насоченост към репродуктивно и сексуално здраве.

Конвенцията може да се оредели и като правно обвързващ се инструмент и след ратифицирането й всички държави са длъжни да гарантират спазването на законите, политиката и програмите, съответстващи на нейните разпоредби.

Предизвикателствата пред осъществяването на добро репродуктивно и сексуално здраве сред хората с увреждания не са непременно самите увреждания, а липсата на обществено внимание, юридическа закрила, подкрепа и разбиране. Тези хора често не могат да получат дори най-основна информация за репродуктивното и сексуалното си здраве. Така те остават в неведение относно общовалидни факти за своята същност, телата си и правото им на самоопределяне. В немалко случаи лицата с увреждания могат да бъдат лишени от общочовешкото право да изградят стабилни взаимоотношения с противоположния пол или могат да бъдат принудени по един или друг начин да сключат нежелан брак, в които те да се третират по-скоро като домакини или предмети, отколкото като член на семейството.

Материалите и информацията свързани с репродуктивното и сексуално здраве често са недостъпни за лицата с увреждания по много причини, Техните измерения могат да се изразят в следните насоки:

- липса на физически достъп, включително транспортен и (или) близост до клиники, а и в района на самите медицински заведения често липсват рампи и други адаптирани за хора с увреждания помощни средства и съоръжения;

- липса на информационни и комуникационни материали (например липса на книги, списания и брошури подготвени във вид на Брайлово писмо, едър шрифт при печатането на различни документи, разбираемо поднесена информация или снимки при отсъствието на жестомимичен език;

- в немалко от случаите у самите здравни работници предварително са изградени бариери или негативни нагласи, които са породени поради липсата на опит и умения за работа с хора с увреждани;

- координацията между доставчиците на здравни услуги често е нарушена;

- здравното осигуряване и грижи за тази група често са неглижирани;

Въпреки факта, че един на всеки 10 човека има увреждане, тези лица в немалко случаи са "невидими" за висшестоящи и политици.

Сред населението е разпространено схващането, че (поради предразсъдъци и стигма) хората с увреждания не са сексуално активни и поради това не се нуждаят от достъпна информация за репродуктивно и сексуално здраве. Това е и основната причина тази група да е лишена от широк спектър от общочовешки права, сред които са тези на образование, здравеопазване и начини за препитание.

Погрешните схващания и предубедените нагласи за съжаление са много по-трудни за отстраняване от всички останали проблеми на хората с увреждания като цяло.

За да се преодолеят всички пречки свързани с репродуктивното и сексуалното здраве на тази приоритетна група е необходимо да се постигне съгласие, стремеж и пропагандиране сред останалото население на следните идеи:

- хората с увреждания изпитват същите мисли, нагласи, чувства, желания;

- имат правото на своята сексуалност и самоопределяне и е изключително важно те да се третират с нужното уважение;

- да получават информация за сексуално и репродуктивно здраве и равен достъп до различни програми и услуги пряко свързани с тях;- населението е необходимо да създава отношение на висока оценка и толерантност, за да могат и самите хора с увреждания да изградят положителна нагласа за собствената личност, сексуалност, самочувствие и светоусещане;