Ограничаване и лишаване от родителски права

Семейният кодекс (СК) е нормативният акт, предвиждащ двете основни правни възможности при стартирала съдебна процедура. Първият вариант е родителските права да се ограничат, а във втория се действията са много по-крайни и съответният родител може да се лиши изцяло от тях.

Единият вариант е фактическо отнемане или ограничаване само на определени правомощия на родителите. Причината подобна процедура да стартира съдебно се дължи на разнообразни обстоятелства. В Чл. 74 от СК тази мярка се прилага в случаите, "когато поведението на родителя представлява опасност за личността, възпитанието, здравето или имуществото на детето". Производството може да се задейства и ако "поради продължителна физическа или душевна болест или поради продължително отсъствие или други обективни причини не е в състояние да упражнява родителските си права".

Ограничаването на родителските права е процедура задължително преминаваща през съдебната система. Последната действа или служебно ( по подаден сигнал или доклад на социалните служби), или при подаване на иск от другия родител или прокурор. Съдебната институция "взема съответни мерки в интерес на детето, като при нужда го настанява в подходящо място". Така Семейният кодекс дава възможност на съда да вземе решение какви мерки да предприеме. Той има правото да повика родителя, срещу който е повдигнато делото и да му отправи предупреждение, да направи опит да въздейства лично и да му разясни, че биха последвали и по-тежки мерки.

Лишаване и ограничаване от родителски права са двете мерки, законово уредени в Чл. 74 и 75 от СК. Трета характеристика, обща и за двата вида мерки е, че засягат единствено родителските права, но не и задълженията. Мерките нямат пожизнено действие и при промяна в обстоятелствата мерките могат да се отменят.

Производство по ограничаване на родителските права.

1. Производство се задейства чрез подаването на иск в районния съд. Той може да бъде предявен и от единият родител, прокурорът. Съществува възможност и съдът да образува производство. Прокурорското участие е задължително в производството.

2. Съдебната институция не е задължена да се ръководи от искането и дори ако в него да е изискано лишаване от права, тя може да отсъди и само тяхното ограничаване.

3. Наложително е да се изслуша застрашеният от отнемане на родителски права.

4. Съдебното решение може да бъде обжалвано по общия ред. Основания да се ограничи упражняването на родителски права е съществуването на пряка заплаха за интереса на детето. Чл. 74 СК разпределя в двете алинеи вероятните мотиви за конкретния иск: 1) виновно поведение на родителя; 2) други обективни причини, напр. болест - физическа или душевна. Това разделение на причините не е практически издържана добре, защото тези мерки имат за цел да защитят интереса на децата от определена опасност. Реалната санкция на родителя остава на по-заден план. При наличие на заболяване не в никакъв случай да става дума за наказание.

Основания родителите да се лишат от упражняване на родителски права

Според Чл. 75 от СК те се изброяват в три основни точки:

1. при особено тежки случаи по предходния член;

2. когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка;

3. когато е оставил детето за отглеждане в обществено заведение и не го е потърсил в едногодишен срок от деня, когато е трябвало да го вземе.

Втора и трета точка имат отношение към осиновяването. Лишените от права родители нямат право да изразят несъгласие при евентуално осиновяване.

При лишаването от родителски права се губят възможности за:

1. изказване на съгласие при процедура по осиновяване, като родителят има единствено право на мнение;

2. ако е посочен като виновен, няма право на издръжка според Чл. 91;

3. засегнат е и статусът му. Лишен от права родител няма право да осинови друго дете, да бъде настойник или попечител.