Доброволно допълнително здравно осигуряване

Доброволното допълнително здравно осигуряване се осъществява благодарение на определени акционерни дружества, които се лицензират и контролират от Комисията по финансов надзор (КФН).

Процедурата по лицензирането на тези дружества започва през 2001 година. Същата година лиценз получават и първите две дружества, като техния брой остава същия до 2003 година, когато с утвърдените поправки в Закона за здравното осигуряване необходимите финансови капитали за регистрирането на дружеството за доброволно здравно осигуряване от 2 млн. лева е намалено на 500 хил.лева. До 2008 година КФВ лицензира 20 дружества за ДЗО.

Естество на доброволното допълнително осигуряване:

1. Има доброволен обхват.

2. Начините на изчисляването на рисковете се определя на база вноските.

3. Осигуряващите лица са отделните лица и работодателите.

4. Осигурителите са лицензирани от КЗК дружества

5. Механизмите на разплащане са чрез възстановяването на разходите , направени от изпълнителите на медицинска помощ.

6. Договарянето с изпълнителите на медицинска помощ става директно.

Допълнителното доброволно здравно осигуряване осигурява предоставянето на услуги, както извън основния пакет, който се гарантира от закона, така и от основния.

От трите известни в практиката форми на доброволно осигуряване - заместващо, допълнително и допълващо, Законът за здравното осигуряване гарантира и регламентирането на две - допълнително и допълващо осигуряване. Доброволното здравно осигуряване в България предлага и допълнителни услуги, които не се включват в основния пакет (директен достъп до специалисти в извънболничната помощ) или допълващи го услуги като покритие на скъпоструващите консумативи при оказване на болнична помощ, които НЗОК не заплаща. Законът за здравното осигуряване не следва да допуска свободното избиране на здравен фонд, който да замести НЗОК и да поеме дадения обем от здравни услуги.

Доброволното здравно осигуряване, въпреки че притежава нужната регламентираност от 1988, не може да се развива като съвременен пазар на здравни услуги. Капиталите на дружествата за доброволно здравно осигуряване за 2007 са около 25 милиона при публични разходи за здравеопазване от 2,2 милиарда.

Най-честата причина относно избора на този тип осигуряване, изтъквана от работодателите е факта, че благодарение на него не се губи време при общопрактикуващия медик, липсват ограниченията при осигуряването на специализирана медицинска помощ и наличие на високотехнологични изследвания, а скъпоструващите консумативи при болнично лечение се заплащат.

Причините за слабото развитие и малката популярност на доброволното здравно осигуряване са комплексни:

1. В България се констатира липса на традиция по отношение на доброволното здравно осигуряване.

2. Ниските доходи на българските граждани не позволяват отделянето на допълнителни средства за целите на допълнителното доброволно осигуряване.

3. Данъчните облекчения, които се полагат за работодателите за допълнителното доброволно осигуряване, не могат да осигурят нужния стимул да закупят допълнителни здравни услуги за своите служители поради краткосрочността на осигуровката и липсата на натрупване в индивидуална партида, което може да се предостави от пенсионното осигуряване.

4. Нерегламентираният и финансово обезпечен основен пакет здравни услуги по задължителното здравно осигуряване затруднява гражданите в решението им да заплатят още една вноска за осигуряване за едни и същи здравни услуги.

5. Директните плащания в лечебните заведения се налагат като своеобразен вид правило за получаването на здравни услуги и са предпочитани пред доброволното здравно осигуряване

6. Проблемите, свързани с мениджмънта и незадоволителното ниво на качество на лекарското обслужване в обществените лечебни заведения не позволяват на доброволно осигурените да получат необходимото качество на медицински услуги, за да се засили интересът към продуктите на доброволните здравноосигурителни дружества.

7. Малкият размер на средствата, които се набират при доброволното здравно осигуряване, не са особено значим финансов източник за лечебните заведения. В същото време се изисква определено качество на медицинските услуги. Пациентите, за които има недостиг на направления при общопрактикуващите лекари за специалисти и изследвания, заплащат за това директно. Този източник на средства за лечебните заведения е далеч по-голям от доброволното здравно осигуряване, поради което е и предпочитан сред пациентите.

8. Слаборазвит е и частният сектор при лечебните заведения. Те предоставят ограничен обем от услуги, свързани със здравето, които преди всичко са съсредоточени в извънболничната лекарска помощ, а това не предразполага към поява на конкуренция, особено в болничната помощ и малките градове.