Начало Социални грижи Социална защита Пенсионно осигуряване Ключови законови промени от 2000 до 2015г., които са с отражение върху броя на пенсионерите и на пенсионните възнаграждения за инвалидност

Ключови законови промени от 2000 до 2015г., които са с отражение върху броя на пенсионерите и на пенсионните възнаграждения за инвалидност

Ключови законови промени от  2000 до 2015г., които са с отражение върху броя на пенсионерите и на пенсионните възнаграждения за инвалидност - изображение

Немалка част от основните законодателни промени от 2000 до 2015 година, касаещи уреждането на правата и размера на пенсионните възнаграждения за инвалидност съгласно Кодекса за социално осигуряване, са направени в годините преди това. По-съществените от тези промени са довели до нарастването на броя на пенсионните възнаграждения за инвалидност, а след това до последвалото им ограничаване в хронологичен ред. Те  са следните:

- от 01.01.2000 г. беше въведена т.нар. “точкова система” за придобиването на пенсия. Стартира и плавното повишаване на пенсионната възраст, както и броят на точките за придобиването на право на пенсионно възнаграждение за осигурителен стаж и навършена възраст. Тази промяна е накарала немалко хора в предпенсионна възраст и безработните със здравословни проблеми да търсят други възможности за пенсионирането си, а именно - получаването на пенсионно възнаграждение за инвалидност посредством освидетелстване от ТЕЛК.

- от 01.01.2000 г. беше позволено на лицата, които са навършили 16 години и имат намалена трудоспособност над 71 %, към присъдената им пенсия, да получават и социална за инвалидизация в рамките на 50 %, а от 01.08.2000 г. процентът намаля до 25 %. Именно това законодателно решение беше сред най-важните причини за повишаването на общия брой на пенсионните възнаграждения за инвалидизация след 2000 г.

Беше премахнато заложеното в чл.13, ал.2 на отменения Закон за пенсиите (ЗП), а след това в действие влезе Кодексът за социалното осигуряване (КСО). Съгласно това ограничение, пенсионното възнаграждение за инвалидност се превеждаше единствено при условие, че човекът се е инвалидизирал не по-късно от две години след прекратяването на работата. По този начин беше дадена възможност на хората, които по една или друга причина не са покривали изискванията за пенсиониране поради инвалидизация (след отпадането на това допълнително изискване), да се възползват от своите права.

В Кодекса за социално осигуряване от 01.01.2000 г. беше въведен т. нар. “признат стаж” за хората с увреждане. Когато към датата на инвалидизацията осигуреното лице е на по-ниска възраст от описаната в чл. 68, разликата между възрастта му, но не по-рано от навършването на 16 години, и възрастта по чл.68, следваше да бъде призната за осигурителен стаж. При определянето на пенсионното възнаграждение признатото за стаж време, както и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж се сумираха с коефициент, обвързан с степента на трайно понижената трудоспособност.

От 01.01.2002 г. хората с трайни увреждания по рождение и тези с придобита инвалидизация до постъпването на работа имаха право на пенсионно възнаграждение за инвалидизация вследствие на общо заболяване при година осигурителен стаж. Преди този момент тези лица не са имали възможност да получават пенсии за инвалидизация вследствие на общо заболяване дори в случаите, когато са натрупали немалък трудов /осигурителен стаж, но той е бил натрупан след момента на инвалидизация, тъй като законът е изисквал стажът да е натрупан до датата на инвалидизиране.

Освен това, беше засилен контролът върху медицинската експертиза на нетрудоспособността. В началото на 2005 г. започнаха да функционират медицинските комисии към ТП на НОИ. Освен това започнаха да се включват медиците от НОИ в съставите на ТЕЛК и НЕЛК.

В пенсионното законодателство се допусна възможността при идентични изходящи параметри, но различни правопораждащи дати, сумата на трудовото пенсионно възнаграждение за инвалидизация да е по-голямо от това за осигурителен стаж и възраст. Този факт амбицира немалко наши сънародници да изискат смяна на пенсията си и присъждането на такава за инвалидицзация в по-висок размер, ползвайки отдалата се възможност сумата да бъде изчислена от основа, която е с по-висока стойност на средния осигурителен доход за България. За да се прецизира законодателството в страната ни в действие влязоха две промени в КСО:

- от 01.01.2005г. беше направена промяна в чл. 74, ал.3 от КСО, въз основа на която пенсионното възнаграждение за инвалидизация вследствие на общо заболяване не се отпускаше на хора, на които е присъдена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

- от 2009 г. се измени и правната норма (чл.74, ал.3 от КСО), която постановяваше да не се присъжда, възобновява и възстановява пенсионно възнаграждение за инвалидизация вследствие на общо заболяване за всички случаи, когато хората вземат лична пенсия за ОСВ.

Впоследствие обаче голям брой български пенсионери с пенсии за ОСВ използваха правната възможност. Така пенсионните им възнаграждения за инвалидизация продължиха да се превеждат. След 01.07.2009г. с наредба от 2008 г., допълнена през 2009 г. от разпоредба на ал.3 на чл. 28 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, беше дадена възможност пенсиите за инвалидизация вследствие на общо заболяване да се отпускат и когато степента на инвалидност е под 50 %, при положение, че българинът е имал и друг вид инвалидизация вследствие трудов инцидент и професионално заболяване, гражданска или военна инвалидизация, но тя също беше под 50 %. При изчислението на степента на нетрудоспособност за общи заболявания с другите степени на нетрудоспособност вследствие на трудов инцидент и професионално заболяване, гражданска или военна инвалидизация, лицето придобиваше правото на пенсионно възнаграждение за ИОЗ съгласно крайния процент.

В началото на 2012 г. посредством извършена нормативна промяна в Закона за здравето беше регламентирано отпадането на представителите на НОИ в ТЕЛК и оставането на представителите на институцията единствено в специализираните състави на НЕЛК.

До 31.12.2011 г. методите за контрол, осъществявани от медицинските комисии, обхващаха малка част от експертните решения на ТЕЛК. От 1 януари 2012 г. с направените промени в КСО медицинските комисии в ТП започнаха да се произнасят по взетите експертни решения на ТЕЛК с 50 и над 50 % на сто трайно намалена трудоспособност.

След 01.01.2015 г. социалното пенсионно възнаграждение за инвалидизация вече нямаше как да бъде вземано съчетано с друг вид пенсионни възнаграждения. До този момент пенсията се превеждаше към друг вид пенсионни възнаграждения, като се превеждаше в размер 25 %. Отпуснатите до края на 2014 г. такива пенсии продължиха да се превеждат в размера, в който бяха отпуснати, но без те да бъдат актуализирани и осъвременявани.

Социалното пенсионно възнаграждение за инвалидицзация продължи да бъде превеждано първо за лицата, нямащи право на трудово пенсионно възнаграждение за инвалидизация, а по този начин беше възстановен неговият основен характер – социалният (да бъдат подпомогнати хората увреждания, които по една или друга причина са останали без каквито и да е доходи).


Още по темата:

5.0, 1 глас

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияСоциални грижиАнкетиОрганизацииЛюбопитноНовиниСнимкиЗдравни съветиНормативни актове