КНСБ: 65% от семействата живеят с доход, недостатъчен за издръжката им

Поредното изследване на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ за цените и издръжката на живот за четвъртото тримесечие на 2020 г. показва, че 65% от домакинствата живеят с доход, който е крайно недостатъчен за издръжката им. Дефицитът е от 16%, са изчислили от синдиката. От десет домакинства шест преживяват с доход само от единия от възрастните.

1 600 000 българи живеят с 363 лв. месечно, колкото е и линията на бедността.

Данните на КНСБ

За да живее приемливо едно четиричленно семейство има нужда месечно от 2542 лв. или всеки от родителите трябва да получава нетна заплата от 1271 лв. или брутна от 1638 лв.

Увеличението е от 25 лв. или 1% и е едно от най-ниските за последните години. То се дължи основно на повишените цени на храната. Семействата, които разполагат с минимални средства са принудени са намалят парите, които отделят за други, иначе важни пера, катоздравеопазване, образование, облекло и обзавеждане.

Хранителни стоки

Върху нарастването на хранителните стоки влияят международните борси и задържането на високите нива на цените на пшеницата и слънчогледа.
Сериозен е ръстът при стоките от първа необходимост:

• до 5,1% по-високи са цените на хляба и зърнените храни
• с 5% повече струват млякото и млечните продукти, а увеличението при сиренето е 5,9%
• олиото се е повишило с 20%
• захарта е поскъпнала с 4%

Нехранителни стоки и услуги

При тази група годишното намаление е от 0,8%. То е резултат от намалението цените на природния газ и по-ниските котировки на петрола на международните пазари. Увеличение има при хигиенните изделия с 4,8%, водоснабдяването с 4,5%, образованието и услугите в свободното време отново с 4,5% и при електроенергията с 2,8%.

Работните места

Синдикатите отчитат, че антикризисните мерки са ограничили намаляването на заетостта. По данни от септември 2020-а на Националния статистически институт за една година наетите на работа са с 63 200 души по-малко. Най-сериозно е понижението в сектора „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 25 800 души, следва ги преработващата промишленост с наети по-малко 24 900 души и търговията с 8 800 души. Делът на загубените работни места от тези три сектора е 94% или 59 500. Тези икономически сектори се характеризират и със заплати, които са по-ниски от средните за страната.

Председателят на КНСБ Пламен Димитров подчертава, че предприетите от управляващите мерки са спасили 265 000 работни места. Безработицата у нас е под средните за Европа нива, но ще продължава да расте. Синдикалният лидер заяви, че мерките в подкрепа на заетостта трябва да продължат до средата на година, а ако се наложи и след това.

Работните заплати

Анализът на изследването показва ясно, че разликата в заплащането в районите в страната и в различните отрасли се задълбочава. Социалното неравенство се увеличава.

От 28 области в девет средната заплата е под 75% от средната за страната. В тях има и най-голям брой нископлатени работници. Водещи в тази класация са Видин със СРЗ от 945 лв., Благоевград – 922 лв., Силистра – 953 лв. В противоположния край е столицата, където средната заплата е 1855 лв. и нараства с 11,8%. Разликата между столицата и Видин е не само два пъти, но продължава повече от десетилетие, което от синдиката определят като структурен проблем на икономиката.

Разликата в заплащането при различните отрасли е другият знак, показващ неравенствата.

През 2020-а движещата сила за увеличението на номиналните заплати са преди всичко регулаторните механизми, сред които последователният растеж на минималната заплата, приоритетното финансиране на важни сектори като средното образование, например.

Драстичното намаление на СРЗ има в икономическите сектори, засегнати пряко от пандемията. Например, при въздушния транспорт, където заплатата се понижава с 28%, а наетите в сектора с 19%. В туристическата дейност заплащането е по-ниско с 29,4%, а наетите хора по-малко с 19%.

Минималната работна заплата у нас е най-ниската в сравнение с останалите държави от ЕС. Страната ни е на дъното и по отношение на заплащането на труда. Ако у нас средно на час заплащането е 2,40 евро, то в Европа е 13,20 евро или пет пъти повече.

Пламен Димитров подчерта, че КНСБ настоява минималната заплата да стане поне 50% от средната. Той заяви, че ще продължават да провокират дебат за повишаване на доходите и заяви, че по темата се говори, но действията или отсъстват, или са с обратен знак.

Докладът на Европейския синдикален институт

Докладът на Европейския синдикален институт (ЕСИ) показва, че страната ни е предпоследна в Европа с 1,87 евро на час минимална заплата. След нас е само Северна Македония, където минималното възнаграждение на час е 1,63 евро.

Сравнителните данни за държавите от Стария континент бяха представени по време на онлай конференция, организирана от КНСБ, белгийския синдикат CSC и Европейската конфедерация на профсъюзите, в която участие взеха представители от 7 държави и 15 организации.

Франция е страната с най-високо минимално възнаграждение от 10,15 евро на час, след нея се нареждат Нидерландия с 10,14 евро и Ирландия с 10,10 евро.

Минималните заплати трябва да бъдат адекватни, категорична беше от своя страна Естер Линч. Заместник-генералният секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите подчерта, че в Европа продължава да се увеличава броят на работещите хора, застрашени от бедност. Кризата COVID-19 доведе до допълнителни усложнения и сега много от работещите на първа линия получават минимално възнаграждение.

Ако се прилага двойният праг за определяне на минимална работна заплата – 50% от средната и 60% от медианната за всяка държава, той ще гарантира социалната защита наработещите, посочи още Естер Линч. Според доклада на ЕСИ това ще повлияе положително 20 000 000 работници от Евросъюза.