Виновните майки

Протестът на майките на деца с увреждания продължава 26-и ден. През всички тях се вихрят бури от емоции, страсти, словесни престрелки, подаване на оставки, остри реакции, пълно мълчание или безочливо поведение от страна на управляващите. Постоянно се цитира фразата, че за едно общество и степента на развитието му се съди точно по отношението му към най-уязвимите групи в него. Според това ние сме не на дъното, а на хиляди километри под него. Колко дъна може да има падението ни?

От първия ден на своя протест майките показаха, че имат волята и силата не просто да изкрещят на глас, че царят е гол, заявявайки, че системата убива, а да бъдат непоколебими в исканията си. Правото на живот на тях, на децата им, но и на всички останали. Достоен живот.

Системата наистина ни убива. Едва ли има българин, който да не вижда действителността. В анкетата на Фрамар, публикувана преди два дни, 57,6 % участниците са категорични, че правителството трябва да подаде оставка. По нашите ширини това едва ли ще се случи. И по този критерий сме километри под дъното, защото за степента на зрялост на едно общество се съди и по това как управляващите поемат отговорност, и кога, и защо подават оставки.

Да, системата ни убива. Знаем го. Въпросът е дали ще застанем до майките и всички заедно ще превърнем хаоса в ред, който ще осигури достоен живот не само на хората с увреждания.

Вчера Ина Маринова написа текст, който няма нужда от коментар. В него са заключени не само болката и страданието на самата Ина и на всички като нея, но и достойнството, куража, вярата и безграничната любов. Тя е, която дава сили на майките с черни тениски да не спират с усилията си да променят системата.

"Виновните майки" е заглавието на този текст, който разтърсва със своята искреност. Въпросът е кога ние, останалите, ще признаем гласно, че сме виновни. За всичко, което се случва, за овчедушното ни търпение, за апатията, за нежеланието да поемем отговорност за собствената си съдба, но и за бъдещето на децата си. Кога?

Виновните майки

Аз съм една от онези, които се разхождат с черната тениска с онзи ужасен надпис “Системата ни убива”.

Виновна съм, че бях на 25 години и вдигнах кръвно, докато бях бременна.

Виновна съм, че заради това кръвно родих детето си преждевременно.

Виновна съм, че недоносеното ми бебе беше задавено в кувьоза и умря.

Виновна съм, че го реанимираха и оцеля.

Виновна съм, че родих недоносено, но не чак толкова, и недогледаха и рисковете за очите на детето, и то загуби и зрението си.

Виновна съм, че не намерих лек никъде по света колкото и да го обикалях.

Виновна съм, че искам най-доброто за него, колкото и да е увредено.

Виновна съм, че забравих, че съм жена.

Виновна съм, че вече не изглеждам добре.

Виновна съм, че не ходя на фризьор, маникюр, козметик и всички други женски глезотии.

Виновна съм, че се изоставих и много хора винят нездравия ми външен вид за състоянието на детето ми.

Виновна съм, че дръзнах да търся правата си под прозорците на премиера.

Виновна съм,че не му се махам от главата.

Виновна съм, че облякох черната тениска.

Виновна съм, че разхождам нещастното си дете по улиците.

Виновна съм, че се интересувам от скъпите самолетни билети на властта.

Виновна съм, че се интересувам каква е целта на пътуването със скъпия билет.

Виновна съм, че развалих рахатлъка на платени от властта организации, уж защитаващи правата ми.

НЕ СЪМ ВИНОВНА обаче, че обичам детето си безкрайно и няма да спра да нося всичките си вини, ако това е цената да се преборя за правата си – моите и на детето ми !!!

П.п. „АЗ“ е събирателен образ на всички майки на деца с увреждания !

Автор: Гергана Караилиева
Снимка: Личен архив