След бурни дебати НС реши, че допустимият извънреден труд става 300 часа на година

Повече от два часа продължиха дебатите в парламента, след които депутатите окончателно подкрепиха промените в Кодекса на труда, според които извънредният труд, който работещите договарят с работодателите, се увеличава от 150 часа на 300 часа годишно. 99 от народните избраници гласуваха „за“, а 55 бяха „против“. Въздържали се нямаше.

Основният спор в пленарна зала беше по темата дали с решението се отнемат права на работниците.

Опозицията

БСП зае категоричната позиция, че промените нарушават трудовите права. Според Георги Гьоков е недопустимо да бъде поставяне темата за извънреден труд във време, когато в Европа се говори за намаляване на работния ден и преминаване към 4-дневна работна седмица. Депутатът заяви, че увеличената продължителност на работното време и недостатъчната почивка са причина за по-големия брой злополуки и грешки, водят до повишаване на стреса и умората, крият рискове за здравето на работещите. Не е нормално едно Народно събрание да приема подобни текстове, както е неприемливо работодателите да търсят вратички за законодателни промени, които ще им позволят увеличаването на извънредния труд, който няма да заплащат като такъв и е недопустимо синдикатите да се заблуждават, че това се прави в интерес на работника, каза от парламентарната трибуна Георги Гьоков.

Колежката му Надя Клисурска направи извода, че извънредният труд не означава по-високи заплати. Те трябва да бъдат увеличени, а не натоварването, каза депутатката и допълни, че докато Европа привлича работници с добри условия на труд, които предлага, и с високи заплати, то България прави точно обратното. Данните, които тя изнесе пред колегите си, показват, че на много места в страната извънредният труд не се заплаща, тъй като работодателите масово не спазват закона. 

От левицата са убедени, че работодателите искат удвояване на извънредния труд, за да не наемат повече хора, а тези, с които разполагат да работят по-дълго.

На тезата на социалистите се противопостави д-р Хасан Адемов, който определи твърдението на колегите си от левицата като лъжа. Председателят на социалната комисия заяви, че по закон извънредния труд остава забранен и поясни, че решението е възможност за седем изключения, сред които отбрана, вътрешна сигурност, неотложни ремонти. Не на последно място каза д-р Адемов, увеличението до триста часа е възможно единствено чрез колективен трудов договор и при съгласието на работниците.

Управляващите

Председателката на парламента защити промените, аргументирайки се със собствения си опит като машинен инженер. Цвета Караянчева определи тезата на БСП като манипулация. Когато една поръчка трябва да се изпълни в срок се налага работа повече от 150 часа и ако тези поправки не съществуват, няма как да се плати, аргументира се тя.
Обединените патриоти също се противопоставиха на аргументите на левицата. Христиан Митев подчерта, че в случая не става дума за принудителен труд.

КТ „Подкрепа“

Още преди първото четене на законопроекта, предвиждащ промени, от КТ „Подкрепа“ реагираха остро и дори организираха протест пред НС. След решението на парламента на днешния 9 декември 2020-а икономическият съветник на синдиката Ваня Григорова заяви: „Приеха двойното увеличение на извънредния труд и двойното увеличение на сумираното работно време, а аргументите срещу тези безобразия бяха обявени от управляващите за популизъм“. Тя определи промените като антиработнически, скандални и човеконенавистнически и отново напомни, че с тях работното време ще се увеличи от 8 на 9 часа. В пост в социалните мрежи икономистката заяви, че по време на среща между представителите на ГЕРБ и „Подкрепа“ са получили обещание, че ще променят текстовете, което очевидно не се е случило.

„Ако 300 часа извънреден труд и 12 месеца сумирано работно време работно време за г-н Хасан Адемов не е влошаване на условията на труд, то за лекарите и медицинските сестри, които изнемогват в болниците в момента, е“, категорична е Ваня Григорова, която смята, че от две години се правят опити тези промени да станат факт, а в основата им са интересите на чужди компании.