Хоспис или дом за възрастни – ключови разлики и съвети към близките

Възрастни хора в безпомощно състояние са заключени, връзвани, упоявани, малтретирани. Кадрите, на които станахме свидетели, съкрушават, но и поставят въпроси. За политиките, институциите, контрола и за отговорността – не само на държавата, но и на близките на възрастните. Как да противостоим на алчността и безобразията? Дали законовите промени ще бъдат достатъчна спирачка пред тях?

Казусите Ягода, Говедарци и Варна са разтърсващи и драматични. И няма невинни, защото отговорност носят всички – от държавата и местната власт до близките на хората.

На всяко семейство може да се наложи да потърси помощ за близък. Независимо дали става дума за сериозен здравословен проблем, за заболяване в терминален стадий или просто за място, където той да пребивава, защото няма кой да се грижи за него. Затова е важно хората да разполагат с информация за видовете услуги, които се предлагат и особено на какво трябва да обърнат внимание, когато избират някоя от тях.

• За разликата между хоспис и дом за възрастни хора
• Хоспис
• Дом за възрастни хора
• Какво трябва да знаят хората, на които се налага да настанят близък

За разликата между хоспис и дом за възрастни хора

Хосписът е вид лечебно заведение и като такова се регистрира по Закона за здравето, а получава разрешение за работа и лиценз от Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ (ИАМН). Дейността на хосписите се следи от Министерството на здравеопазването. ИАМН поддържа база с данни – така нареченият „Публичен регистър на лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписите“, в който може да се намери актуална информация за лицензираните. В момента те наброяват 56, а от регистъра е видно, че прекратилите дейността си са 117.

Домовете за възрастни хора са отговорност на Министерството на труда и социалната политика и по-специално на Агенцията за социално подпомагане. У нас има 81 държавни домове за възрастни, както и множество частни. Регистрите и за държавните, и за частните се поддържат от Агенцията за качеството на социалните услуги.

Освен домове, сред другите социалните услуги, които биват финансирани от държавния бюджет, са различен тип дневни центрове, центрове за настаняване от семеен тип, приюти, кризисни центрове, наблюдавани и защитавани жилища.
Изборът на вида социална услуга е свързан със състоянието и нуждите на човека.

Хоспис

Хосписът е лечебно заведение, чиято основна задача е да осигури специални грижи за хора със сериозни заболявания като подобри качеството им живот, но и като подпомогне близките им. Грижите не се ограничават единствено до облекчаване на физическата болка, но и до емоционална, духовна и социална подкрепа.

След като желаещият да открие хоспис подава заявление в Регионалната здравна инспекция, следва посещение от Изпълнителната агенция „Медицински надзор“, чиито представители правят преглед на сградата и условията. Каквито са изискванията за болниците, такива са и за хосписите.

Как се финансират хосписите у нас

В България хосписите се финансират изцяло от пациента. Както казва председателят на Националната асоциация на хосписите в България д-р Димче Миладиноски: „Това е единственото лечебно заведение, регистрирано от Министерството на здравеопазването, което няма договор с НЗОК.“ Само промени в законодателството ще решат въпроса, а според д-р Миладиноски има надежда това най-накрая да се случи. Примерът, който дава, е с Националния хоспис център за възрастни и деца в Сливен, разположен на терена и до сградата на белодробната болница в града, която е от 1894 г. и се реконструира и който се изгражда и с европейски пари.

България се оказва единствената страна на Балканския полуостров, в която хосписите не се субсидират.

„Да не говорим за Европа, където те се финансират на национално и общинско ниво или частно, а у нас няма обществен ресурс.“

Докато се намери публичен ресурс, престоят се поема от семейството. „Не всеки може да плати, за съжаление. Хората знаят много добре какво е хоспис и какво е дом за възрастни, притеснява ги финансовият въпрос и затова често търсят други места. Принудени са да го направят, защото не могат да се грижат за своите родители или други близки.“
Палиативна грижа у нас е осигурена единствено за хората с онкологични заболявания, което на практика дискриминира всички останали терминално болни.

Истината е, че у нас липсва цялостна политика за хосписни и палиативни грижи. Няма и нормативна база за палиативната медицина. Има единствено методическо указание от 2003 г. В настоящето всеки хоспис работи по различен начин, точно защото липсва стандарт.

Посещение на близките

Посещенията са ежедневни. Добрата комуникация между близките и работещите в хосписа има огромно значение за състоянието на пациента, казва д-р Миладиноски.

Болните много по-лесно преживяват болката, страданието и мъката, когато виждат постоянно роднините си и общуват с тях.

Нуждата от психологическа подкрепа за семейството

Близките на болния, особено когато говорим за човек в терминален стадий, имат огромна нужда от психологическа подкрепа. За съжаление, дори големите болници у нас я предоставят рядко, макар в последните години да има напредък.

„Откъде да намерим средства, за да платим на психолог“, пита д-р Миладиноски и пояснява, че разбират много добре какво и как трябва да се направи, но всичко опира до пари.

Колко струва у нас пребиваването в хоспис

Според председателя на Националната асоциация на хосписите в България максималната сума не бива да превишава минималната работна заплата. В същото време разходите не са малки, например само храната е 15 лв. на ден без ДДС. Без подкрепа от държавата е много трудно, защото не всеки разполага с необходимите средства.

Цените на ден в първия открит у нас през 2001 г. хоспис „Филатерова“ в София са от 35 лв. до 65 лв., а при желание за настаняване в самостоятелна стая се доплаща по 20 лв. на ден.

Персоналът

По правило в хосписите работят лекари, медицински сестри, санитари, психолози, рехабилитатори, социални работници. У нас нещата са коренно различни. Д-р Миладиноски признава, че няма как назначи на постоянен трудов договор лекар, защото той не може да получи нормална заплата. Затова лекарите посещават хосписа за консултации, а с личния лекар на болния връзка поддържат близките – за изписването на лекарства или за нужните направления.

Но не само заплащането е проблем, а и това, че специални изисквания не съществуват. Ако има обаче договор с НЗОК, ще има и изискване към хосписа – колко лекари и медицински сестри са нужни. Малко са хосписите, в които има голям брой лекари и медицински сестри, тъй като това води до сериозни разходи и не са много хората, които могат да си го позволят.

Дом за възрастни хора

У нас държавните домове за възрастни хора са 81. Има регламент и жените и мъжете биват настанявани според своя здравен статус. Видовете домове са диференцирани в Наредбата за качеството на социалните услуги от 2020 г. Съществуват домове за възрастни с физически увреждания, с деменция, с психични разстройства, с умствена изостаналост и за стари хора.

>>>Видове социални услуги за възрастни хора и хора с увреждания

Финансират се от държавата или от общините, а това дава шанс на всички с по-ниски доходи да се възползват от социалната услуга. Частните домове се финансират единствено от таксите, които настанените в тях заплащат. И държавните, и лицензираните частни домове подлежат на контрол от страна на държавата.

Наредбата определя стандартите и критериите за изпълнението им, сред тях са изискванията за броя и квалификацията на служителите, за дейността и методите за осъществяването на мониторинг и реда за извършване на контрола.

Цената, която се заплаща в домовете за възрастни

Определено е, че цената е 70% от размера на пенсията или дохода, но не повече от действителните разходи, направени от човека.

„Важно е да се направи това уточнение. Например, при нас вече са изчислени таксите за април. Сумата е 192 лв. и ние не може да вземем повече“, разяснява директорката на Дома за възрастни хора „Света Петка Българска“ в новозагорското село Баня. Янка Симеонова подчертава, колко е важно хората да са запознати с тази особеност.

Посещенията на близките

Няма ограничения за посещения, те могат да бъдат и всеки ден. Връзката с близките хора има съществено значение за настанените в домовете, независимо от вида им. В дома в село Баня, който е за жени и мъже, избрали да живеят в подобна среда след определена възраст, но не са с увреждания, психични разстройства или деменция, държат на връзката с близките и я поощряват.

Какво трябва да знаят хората, на които се налага да настанят близък

• Да потърсят всички лицензирани домове или хосписи (в зависимост от нуждата), защото това гарантира законност и контрол.
• Да посетят различни институции, преди да направят своя избор и, ако има нужда, да потърсят помощ и да се консултират с лекар или със социален работник.
• Добре е при посещението не само да се запознаят с обстановката и условията, които се предлагат, но и да зададат всички въпроси, които са от значение за тях, но и да настояват за отговори.
• Да не се доверяват само на реклами, информация в интернет и препоръки, а да отидат на място.