Ход на процедура по закрила на детето

Процедурата по закрила на дете наложително се прилага в случаи, в които са налице възникнали критични събития или ситуации, имащи висока степен на риск.

Съгласно Чл.26 ал.1 от Закона за закрила на детето (ЗЗД) настаняването на децата извън семейството, включително и в специализирани социални институции се предприема от съдебната институция и е един от основните видове мерки за закрила на децата.

Временно настаняване до постановяването на взетото съдебно решение се гарантира чрез заповед от директора на Дирекция за "Социално подпомагане" според Чл.27 Ал.1 от ЗЗД. В разпоредбите на споменатия по-горе закон се регламентира и процедурата по настаняването, като тя отразява и е сред основните видове мерки, дефиниращи хода на процедурата по закрила на децата. В текста на допълнителните разпоредби се споменават и специализираните институции, ангажирани със закрила на децата.

В съгласие с Чл.35 Ал.1 от ЗЗД настаняването на децата в специализирани социални институции се извършва по условия и според последователност, определящи се с действащите нормативни актове. Първоначално се създава впечатление, че конкретната разпоредба противоречи по съдържание на цитираните по-горе. Тя обаче следва да се тълкува единствено с другите разпоредби на закона, поради факта, че Чл.46 Ал.1 от Закона за нормативните актове указва, че "Разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт, на основните начала на правото".

Според Чл.35 Ал.2 настаняване на децата в специализирани социални институции се осъществява само за ситуации, в които всички възможности за оставянето на детето в неговата семейна среда са се изчерпали. Процедура по изясняването на това конкретно условие и доказателства, че то е изпълнено, се дават в социалните доклади, изготвени от социалните работници в Дирекциите за "Социално подпомагане". В този смисъл тяхното участие е гарантирано и би следвало то да приключи с издаването на заповед за настаняване на детето, когато това е нужно.

В съгласие с текста на Чл.15 Ал.2 от Закона за нормативните актове: "Ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт". Така при констатиране на противоречие в Правилника за устройството и дейността на домовете за медико-социални грижи и Закона за закрила на детето се прилагат тези на по-високия по степен акт – закона.

Следователно позицията на Държавната агенция за закрила на детето е, че при настаняването на деца в специализирани социални институции следва да се спази процедурата по Чл.26 и Чл.27 от Закона за закрила на детето.