Установяване на произход и припознаване на дете

От правна гледна точка произходът е с особена важност за легитимирането на даден човек. Биологичната връзка между родител и дете се определя от факта на раждането (майчинство) и от факта на зачеването (бащинство).

Съществува система от правила за установяване и оспорване на биологичната връзка между родител и дете. Важността на тези правила идва оттам, че те определят статуса на гражданите на дадена страна, уреждат правата и задълженията им, внасят ред в иначе сложната и деликатна материя на личния живот и човешките взаимоотношения.

Майчинство, бащинство и произход са взаимно свързани понятия, които изразяват едно и също отношение, но от различна гледна точка. Ако за нас връзката между родител и дете е естествена, за правото тя е юридически факт, свързан с определени правни последици и съвкупност от права и задължения и на едната, и на другата страна.

Произход от майката (майчинство)

Произходът на едно дете от страна на майката се определя от раждането, т.е. майчинството е биологичната връзка между детето и жената, която го е родила. Няма значение дали бебето е родено в брак или не, докато при бащинството това обстоятелство е съществено.

Чл. 60, ал. 2 от Семейния кодекс гласи, че "майка на детето е жената, която го е родила, включително при асистирана репродукция". В наши дни съвременните достижения на науката в областта на медицината и биологията превърнаха факта на майчинството в не толкова еднозначен въпрос. Затруднението в правно отношение идва оттам, че при асистираната репродукция вече е възможно дете да бъде родено от една жена, но генетичният материал за неговото създаване да е от друга. Съществуват различни варианти, чрез които медицината може да разреши проблема с невъзможността за забременяване. Но от това произлязоха и нови казуси - биологични, морални, социални, религиозни и, естествено, правни. Появява се нуждата от решения, които да отразят реално съществуващи обстоятелства. Това с пълна сила важи за правото и законодателството. Невинаги обаче те могат да отговорят толкова бързо и адекватно на новите реалности, възникващи в отношенията между хората, във формите на съжителство и образуване на семейство, в съчетанията от гледна точка на взимащите участие лица при осъществяване на оплождането и раждането и т.н.

Действащото право в нашата страна приема, че раждането определя произхода на едно дете от майка му, дори и в случаите на асистирана репродукция. В Семейния кодекс от 1985 г. се зачита произходът от майката, родила дадено дете, независимо че то може да е заченато с генетичен материал от друга жена. Действащият в момента Семеен кодекс от 2009 г. доразвива въпроса и включва съответните разширения, посочени в чл. 130, ал. 4 от Закона за здравето.

Установяване на произход от майката

Съществуват 3 правни способа за установяване на произход от майката – това са акт за раждане, иск за установяване на майчинство и припознаване.

Акт за раждане

Актът за раждане има доказателствена стойност и данните, вписани в него, са в сила, докато не се докаже, че не са истина по някаква причина. Актът установява самия факт на раждането и произхода на новопоявилия се човек, който произлиза от определени родители, когато са известни, и по-точно от майката. Документът се съставя на база обявяване на събитието пред длъжностно лице по гражданско състояние. Известяването се прави от бащата лично или чрез лице, което е нотариално упълномощено, а ако той отсъства, починал или е неизвестен - от лице, което е присъствало на раждането. Майката също може да обяви за раждането. Събитието трябва да бъде и писмено съобщено от ръководителя на болницата, в която бебето е родено, или от неин служител, упълномощен за това; от компетентно медицинско лице, ако раждането не е станало в лечебно заведение; от длъжностно лице по гражданско състояние, ако в населеното място, където се е появило на бял свят бебето, няма компетентно медицинско лице. В случаите, когато детето е извънбрачно и произходът на бащата не е установен, в акта за раждане се вписва само майката. Подхвърлени, намерени или изоставени живи новородени се предават в най-близкото лечебно заведение. Там се съставя протокол в присъствието на представители на МВР, на болницата и на човека, намерил бебето. На база на този протокол след това се пише акта му за раждане, като протоколът се прикрепя към него.

Иск за установяване на майчинство

Подаване на иск за установяване на майчинство може да се наложи, когато произходът на детето от майката не е удостоверен с акт за раждане. Причините могат да са най-различни, сред които детето да е подхвърлено, майката да е неизвестна и да не е извършила припознаване, актът за раждане да е унищожен или изгубен и след предприемане на действия за неговото възстановяване (чл. 38, ал. 4 от Закона за гражданската регистрация) да е възникнал спор относно произхода и др. Доказването на раждането на определено дете от определена жена е целта, която се преследва с подаването на този вид иск. Той може да се подаде от майката, бащата или детето. Установяването на майчинството обхваща два момента - трябва да се докаже, че сочената за майка жена е родила и че е родила конкретното дете. Няма определен срок, в който да бъде предявен иска за установяване на произход от майката. Важно е да се знае, че ако не е изяснено майчинството, не може да се установява и оспорва бащинство. В редки случаи посочената в акта за раждане на детето майка по някаква причина не е жената, която го е родила. Тогава Семейният кодекс допуска майчинството да бъде оспорено чрез иск. Искът за оспорване на майчинство има за предмет да установи, че вписаната като майка в акта за раждане жена не е родила в действителност дадено дете. Искът може да се предяви от жената, която твърди, че е истинската майка, от нейния съпруг, който твърди, че жена му е родила това дете, от жената, която е вписана в акта за раждане, от нейния съпруг и от детето (чл. 60, ал. 3 от Семейния кодекс). Не може да се оспорва на това основание произход от майка, родила детето при асистирана репродукция.

Припознаване

Произход от бащата (бащинство)

Произходът от бащата се определя от зачеването, т.е. биологичната връзка между детето и мъжа, от когото то е заченато, е основата, върху която стъпва бащинството. Раждането е обстоятелство, което няма как да не бъде забелязано, то е пряко доказуемо и може да се установи със сигурност. Докато при зачеването положението не е такова. То няма външен израз и не може веднага да бъде установено безапелационно.

По тази причина бащинството се доказва по-трудно и затова е необходима по-сложна система от правила. Ако установяването на произхода от майката и на раждането не се определя от факта дали жената е в брак или не, то установяването на произхода от бащата зависи от това обстоятелство. За закона, ако една жена роди дете, докато е омъжена, предположението е, че негов баща е съпругът й, но ако роди като неомъжена, бащата е неизвестен. Налага се да се използват различни способи за установяване на произхода от бащата в двата случая и оттам идва сложността.

Установяване на произход от бащата

Способите за установяване на бащинство са предположение (презумпция) за бащинство, иск за установяване на бащинство и припознаване.

>>> Процедура, документи и условия за припознаване на дете

Презумпция за бащинство

Чл. 61, ал. 1 от Семейния кодекс гласи, че съпругът на майката се счита за баща на детето, което е родено по време на брака или преди да изтекат 300 дни от прекратяването му. В основата на предположението за бащинство лежи презумпцията, че съпругът и съпругата съжителстват заедно и че съпругата е вярна. Ако детето е родено, след като са изтекли 300 дни от прекратяването на брака, то се смята за извънбрачно и трябва да бъде установен неговият произход от бащата чрез припознаване или чрез съдебно решение независимо, че съществува вероятност бившият съпруг да е биологичният родител.

Съществуват 3 предпоставки, които действат при презумпцията за бащинство – наличието на законен брак, детето да произхожда от съпругата и времето на раждането.

Предположението за бащинство е оборимо и оспорването му може да стане само чрез предявяване на иск за оспорване на бащинство. Той може да бъде заведен от детето, майката и съпруга, който се смята за баща по презумпцията за бащинство. Има определен срок, в който може да бъде подаден искът – за майката той е 1 година от момента на раждането, за предполагаемия баща е 1 година от узнаването, че се е родило дете, а за детето същият срок започва да тече, когато навърши 18 години. Недопустимо е да се оспорва бащинство в случаите, когато детето е родено вследствие асистирана репродукция, защото предварително се иска писменото съгласие на съпруга за нейното извършване.

Иск за установяване на бащинство

Семейният кодекс дава възможност да се търси произход от бащата (чл. 69). Не е изрично уточнено дали става въпрос за произход на детето, произлязъл от брачна връзка между майката и бащата или от извънбрачна, но систематичното и логическото тълкуване навеждат на мисълта, че се има предвид иск за установяване на извънбрачно бащинство. Характерното при този иск е, че той се предявява предимно, когато бащата отрича своето бащинство, т.е. не признава своето дете. Искът може да се подаде до 3 години от раждането от майката и до 3 години от навършване на пълнолетие от самото дете. Ако бащата е починал, искът се предявява срещу наследниците му. Трябва да се докаже, че майката е заченала от мъжа, за когото претендира, че е бащата. Жената може да заведе иска от свое име или от името на детето. Когато самото дете предяви иска, задължително се призовава майката. Когато се установи бащинството посредством този иск, детето има към бащата всички права, които притежава всяко дете, родено в брак. Това включва промяна на името, наследствени права, бащата придобива родителски права и задължения и др.

Припознаване

Припознаването е правен способ за установяване на произход. Характеризира се с това, че за разлика от установяването на майчинство или на бащинство, при припознаването става ясен произходът и от двамата родители.

• Юридически този способ представлява заявяването на дадено лице, че дадено дете произхожда от него. Припознаването е акт, при който се установява произход без съдът да се намесва. Човекът, който заявява своята воля да обяви дадено дете, че произхожда от него, не е длъжен да доказва, че това наистина е така. Никой държавен орган няма право, нито задължение да проверява верността на твърдението.
• Друга особеност на припознаването е, че не е необходимо за неговото извършване да се иска съгласието на другия родител или това на припознавания. Майка, баща и родител, навършил 16 години, могат да признаят дадено дете за свое, също така може да бъде припознато неродено още дете или починало, но оставило след себе си собствени деца (чл. 64, ал. 1 от Семейния кодекс). По принцип заченато дете се припознава от бащата, когато е вероятно той да не доживее неговото раждане и по този начин подсигурява гражданското му състояние и наследствените му права. Според българския закон е възможно припознаване от бащата, когато майката е неизвестна.
• Може да бъде припознато само дете, което е с неустановен произход. Припознаването на такова, чийто произход е установен, е нищожно. За неустановен произход се смята такъв, при който липсва титул за произход – акт за раждане, акт за припознаване или предположение за бащинство.
• Припознаването е неотменимо, веднъж направено, то не може да се оттегля от човека, който го е извършил. Но законът допуска то да бъде оспорено или унищожено.
• Законът не забранява припознаване без кръвен произход, т.е. даден човек може да припознае дете, което реално не е заченато от него, но той го счита за свое.
• Припознаването е акт, който се извършва без съгласието на припознавания и на другия родител. Съществува вероятност то да не отразява действителността. По тази причина законът дава възможност припознаването да бъде оспорено. Оспорване може да се направи от детето или от другия родител. Когато припознаването е факт, длъжностно лице по гражданско състояние съобщава за него на другия родител (в случай че е известен) и на детето, ако то е навършило 14 години (чл. 65, ал. 2 от Семейния кодекс). В срок от 3 месеца те трябва да решат дали ще оспорват припознаването или не. Ако го приемат, то се вписва в акта за раждане, но ако някой от тях подаде писмено заявление до длъжностното лице, че оспорва припознаването, не се вписва. Лицето, което е извършило припознаването, от своя страна, трябва да реши в срок от 3 месеца дали ще предяви иск за установяване на майчинство или бащинство или не. В случай, че избере първия вариант, е необходимо да докаже, че произходът на детето е от него. Ако избере втория, припознаването се смята за невалидно. Когато детето е припознато малолетно, то може да го оспори до изтичането на 1 година от навършването на 18 години или до изтичането на 1 година от момента, в който е узнало за акта. Ако детето вече е пълнолетно и иска да оспори припознаването, трябва да заведе иск и да докаже, че припозналият не е негова майка или негов баща.
• Припознаването може да бъде унищожено поради порок на волята. Това означава, че самият припознал може да поиска собственото му волеизявление да бъде унищожено. Причините, поради които припознаването може да бъде унищожено, ако бъдат доказани, са измама, заплаха, недееспособност или грешка. Искът трябва да се предяви в едногодишен срок от припознаването (при грешка и измама), от спирането на заплашването (при заплаха) и от придобиването на дееспособност (при недееспособност). Ако съдът реши, че припознаването трябва да бъде унищожено, отпадат последиците, настъпили след него, заличава се в акта за раждане с бележка и се счита, че лицето никога не е било родител.