Сурогатното майчинство - дефиниция, видове и правни аспекти

Въпросът със сурогатното майчинство често предизвиква полемики и не се възприема едностранно. Казусът е обект на разглеждане от различни инстанции, неправителствени организации, общественици и дори граждани. Обсъждането му е всеобхватно – от правна гледна точка до моралния аспект.

Съществуват противоречия относно използването на сурогатна майка като възможност за сдобиване с дете и поради тази причина в различните държави по различен начин се подхожда – от пълна забрана, през разрешение с условия, до узаконяване.

Какво е сурогатно майчинство и сурогатна майка

Сурогатното майчинство, или срещано още като заместващо майчинство, е практика, при която жена (сурогатна майка) дава своето съгласие да износи и роди дете за друго лице или лица (възлагащи лица). Между двете страни съществува устна или писмено документирана уговорка детето да бъде предадено на възлагащите лица и те да станат негови законни родители.

Причините, поради които една жена може да пожелае да стане сурогатна майка, са заради заплащане, от алтруистични подбуди или от сантиментален и майчински инстинкт.

Причините, заради които някой би прибегнал до услугите на сурогатна майка, също не са малко. Такива могат да бъдат медицински проблеми с детеродния орган, при отстраняване на матката (хистеректомия), при здравословни състояния, които не позволяват износването на дете или има риск за живота на жената при евентуална бременност, невъзможност за зачеване на дете посредством асистирана репродукция, нежелание или някаква пречка да се осинови дете и много други. Не са редки и случаите, когато хомосексуални двойки прибягват до сурогатно майчинство.

Сурогатното майчинство може да е нов обект за съвременните юридически науки и практики, но то е съществувало много преди това и дори може да се срещне в ранни бибилейски текстове, сред артефакти в Месопотамия според автори като К. М. Хийли и Скот Силс (E. S. Sills, C. M. Healy). В щата Калифорния през 1976 г. за първи път официално е отбелязан подобен случай.

Видове сурогатно майчинство

Съществуват два вида сурогатство, които са обособени въз основа на използваните полови клетки и на генетичната връзка с детето.

Традиционно сурогатство

При традиционното сурогатство яйцеклетка на заместващата майка се опложда изкуствено със сперматозоиди на мъжа, който е част от брачна двойка или е партньор на жена, която не може да забременее. Може да се използва и сперма от донор. В този случай сурогатната майка се явява биологична майка на детето. Между нея и двойката се сключва споразумение след раждането бебето да бъде предадено на биологичния баща и на жена му.

Гестационно сурогатство

При гестационното сурогатство заместващата майка износва и ражда дете, което е създадено чрез инвитро метода от яйцеклетката на друга жена и от сперматозоид на нейния партньор или от донор. Сурогатната майка не е генетично свързана с бебето.

Сурогатното майчинство съществува като практика и е част от обществените отношения, но правната му регламентация не е на нужното ниво или изобщо липсва. Промените, които се случват в обществото, невинаги намират своето адекватно отражение в законодателно отношение. Конкретно за сурогатното майчинство липсата на регламентация или пълната забрана създават предпоставки хората, за които сурогатството е единственият вариант, да действат извън закона или да търсят държава, в която е разрешено заместващото майчинство.

Разрешено ли е сурогатното майчинство в България

В България сурогатното майчинство не е регламентирано, т.е. не е забранено изрично със закон, но и институтът сурогатно майчинство не е разрешен от закона.

В чл. 130, ал. 7 от Закона за здравето изрично се посочва, че се забранява предлагането на материална облага на донор на яйцеклетки или сперматозоиди, както и не е позволено донорът да има материална облага от тяхното предоставяне.

В Наказателния кодекс съществуват текстове, които могат да се съотнесат към сурогатството. В чл. 182а, ал. 3 изрично се споменава, че ако жена даде своето съгласие да износи дете с цел да го предаде за осиновяване, ще бъде наказана с лишаване от свобода до 2 години и глоба до 3000 лв. При повторно извършване на дейнието наказанието е до 3 години затвор и глоба до 4000 лв.

Следващият член – чл.182б, гласи, че жена, която даде съгласието си да продаде детето си в България или в чужбина, ще бъде наказана с лишаване от свобода от 1 до 6 години и с глоба от 5000 до 15 000 лв. Същата мярка се прилага и за бременна жена, която се съгласява да продаде детето си, което още не е родено.

През 2011 г. се правят предложения за изменения и допълнения на Семейния кодекс, в които присъства и сурогатното майчинство. Опитите да се узакони сурогатството не се увенчават с успех и предложените промени не влизат в сила. В проектозакона като мотиви да се легализира сурогатното майчинство в нашата страна се посочват демографската криза, заминаването на все повече млади хора за чужбина, големият брой семейства с репродуктивни проблеми.

Сурогатното майчинство по света

В световен план няма единодушие по отношение на сурогатното майчинство. Не е малък броят на държавите, които изрично са забранили сурогатството (повечето страни в Европейския съюз, Швейцария, Китай и др.). Има страни, в които институтът сурогатно майчинство изобщо не е регламентиран (както в България). Държавите, които са узаконили жени да стават заместващи майки са Канада, Великобритания, Австралия, Гърция, Украйна, Русия, Индия, някои американски щати и др.

Дори и в последно изброените страни има съществени разлики по отношение на сурогатството. Например в Украйна, Индия и щата Калифорния е разрешено заместващата майка да получава заплащане за това, че ще износи и роди дете, което е предназначено за друг. Докато във Великобритания например, където въпросът е регламентиран чрез Закона за сурогатните споразумения от 1985 г. и чрез Закона за човешкото оплождане и ембриология от 2008 г., е противозаконно трета страна да печели от заместващо майчинство. Позволено е само да се поемат разноски по време на бременността и по самото раждане. Забранено е и рекламирането на сурогатството.

В Обединеното кралство Министерството на здравеопазването е обявило четири основни организации, които служат като посредници при сурогатно майчинство – COTS, Brilliant Beginnings, My Surrogacy Journey и Surrogacy UK. Но те действат само в Англия и Уелс, тъй като в Шотландия и Северна Ирландия има друго законодателство. В Англия сурогатната майка се счита за биологичната майка на детето и за да станат законни родители, хората, които ползват услугите на заместващата майка, трябва да получат документ, който удостоверява това. В момента се водят дискусии и проучвания как да се актуализира закона така, че възлагащите лица да са законни родители със самото раждане на бебето. Очаква се правната комисия, която разглежда въпроса, да публикува становището си и законът да претърпи промени до края на 2022 г.

В някои американски щати например (има такава практика и в други държави) родителите, които придобиват дете чрез сурогатна майка, трябва да преминат през процедура на осиновяване, за да получат законни права върху детето. Затова подписването на договор регламентира до някаква степен нещата.

Противниците на сурогатното майчинство

Противниците на сурогатното майчинство изтъкват различни причини защо то не бива да се узаконява:

• Накърняване на християнските ценности.
• Опасения, че чрез сурогатното майчинство под маската на алтруизма се извършва продажба на деца.
• Поставяне на плода или на детето в риск при възникването на различни извънредни ситуации (ако е с увреждания, ако са близнаци, ако някоя от страните се откаже от уговорката и др.).
• Психологически и физиолигически поражения.
• Объркване на семейните роли и взаимоотношения (в случаите, когато роднина става сурогатна майка).