Процедура по регистрация на новородени

След своето раждане бебето официално се превръща в български гражданин. Записва се в регистрите, издава му се свидетелство за раждане, осигурява му се личен регистрационен картон. В него се записват датата и местораждането, родителите, вписват се данни за братята и сестрите, ако има такива, полът, гражданството, адресът, образованието, семейното положение, възможните правни ограничения. Този картон се съхранява в дадената община по постоянен адрес, а също и в Националната база данни (в електронен вариант). Той се пази 130 г., като след това се предава в Държавния архив.

Процедура по регистрация на новородени в родилния дом

Когато се роди, детето се записва в регистъра на болничното заведение. Съобщението за раждането му се изпраща от болничното заведение в рамките на седем дни 7 (без да се счита датата на раждане) до службата по гражданско състояние в общината. Чрез адресната регистрация на майката се изготвя акт за раждане и детето получава ЕГН. Ако се случи детето да се роди вкъщи, тогава бащата трябва да обяви раждането на детето си в общинската администрация. В случай, че бащата е починал, отсъства или вследствие на определена основателна причина не може да съобщи за раждането, тази процедура се прави от майката или от посочено от нея нотариално упълномощено лице.

Писменото съобщение за раждане на мъртвородено дете се предоставя на длъжностното лице по гражданското състояние не по-късно от 24 часа от раждането. Акт за раждане на мъртвородено дете въз основа на писмено съобщение се съставя не по-късно от 48 часа от раждането. Когато едно дете е родено живо, но е починало, преди да се състави акт за раждане, едновременно се съставят акт за раждане и акт за смърт.

Намерени, изоставени или подхвърлени новородени живи деца се предават в най-близкото лечебно заведение и там в присъствието на представител на Министерството на вътрешните работи, на лечебното заведение и на лицето, намерило и предало детето, се съставя протокол за намирането му. В протокола се отбелязват: времето и мястото, където е намерено детето; пол и предполагаема дата на раждане; особени белези, които детето има по тялото си, описание на дрехите, с които е намерено; други обстоятелства. Протоколът се подписва от лицето, намерило детето, и от присъстващите представители, подпечатва се и се изпраща в общината, в която се намира лечебното заведение, за да се състави акт за раждане.

(Изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Когато новородено дете бъде изоставено от майката в лечебното заведение, където е станало раждането, и не бъде потърсено в срока за съставяне на акта за раждане, се постъпва по гореописания начин.

Процедура по получаване на име

За да бъде записано в регистъра на болничното заведение, детето трябва да получи име. Ако то все още няма име (а родителите не могат да стигнат до консенсус), служителят по гражданско състояние също има право да му даде име, което сметне за подходящо. Ако родителите са имали няколко варианта, но не са избрали нито един, лицето по регистрация има право да избере име от коментираните от родителите, а ако двойката не е посочила нито едно име, тогава служителят кръщава детето по свое усмотрение.

Може да се издаде отказ на родителите да впишат избраното от тях име в свидетелството за раждане на детето, ако то е "осмиващо, опозоряващо, обществено неприемливо или несъвместимо с националната чест на българския народ". Бащините и фамилните имена се образуват чрез наставката -ов или -ев и указателно окончание за пола на детето. Изключения са допустими за случаите, в които бащиното име или фамилия не позволяват поставянето на тези окончания или те противоречат на семейната, етническата или религиозната традиция на семейството.

В случаите, в които детето не е припознато, бащиното име се съставя от собственото име на майката, а за фамилия се взема фамилното име на майката или на нейния баща. Законът за гражданската регистрация позволява, дори ако бащата не признава детето за свое, в акта като презиме да се впише бащиното на дядото на детето. За цялата тази процедура е необходимо да се изиска писменото съгласие на бащата. Фамилията остава като тази на майката.

Ако родителите са български граждани и имат акт за сключен брак, при съставянето на болничното съобщение ще трябва да представят своите лични карти. Ако по определена причина бащата отсъства, тогава е необходим и актът за граждански брак.

Ако родителите нямат сключен брак, от голямо значение е семейният статус на майката. В случаите, в които тя никога не е била омъжвана или ако от неин предходен брак са изминали 300 дни, се подготвят:

• личните карти на родителите;
• заверена нотариално декларация, че бащата припознава своето дете.

Припознаването е процедура, която обявява нечий произход, без да е необходимо доказването на биологичната връзка между детето и неговия родител. Утвърдена е практиката, при която бащата извършва припознаване чрез декларация, имаща нотариална заверка. Тя се получава в болничното заведение. Друг вариант е да се подаде писмено заявление пред длъжностно лице по гражданско състояние. Майката трябва да се уведоми за това и ако тя не го оспорва, припознаващият се отбелязва в свидетелството за раждане на детето като негов баща.

Семейният кодекс е административният акт, даващ възможност припознаването да се унищожи поради грешка, измама или определена заплаха. Регламентират се сроковете, според които това може да бъде изискано, а след тяхното изтичане припознаването не може да се оспори.

>>> Семейни помощи за новородени и деца до 1 година

Ако между родителите на детето няма сключен брак и не са изминали 300 дни от предходния брак на майката, то декларацията за припознаване не е релевантна. Дори и тя да се подаде в болницата и детето да е записано с имената на своя биологичен баща, когато обявлението пристигне в общината, в свидетелството за раждане на детето се вписва името на бившия съпруг на майката. При съставяне на удостоверението се прави проверка относно данните в личния регистрационен картон на майката, в който фигурира нейното семейно положение. Ако не са изминали 300 дни от развода, действа презумпцията за бащинство на предишния съпруг на майката. Ако биологичният баща държи неговото дете да се запише със собствените му имена, то той обезателно трябва да се ожени за майката още преди раждането на детето си. В противен случай по-късно ще трябва да бъде заведено дело за бащинство.

Процедура по регистриране на осиновено новородено

При пълно осиновяване длъжностното лице по гражданското състояние въз основа на заверен препис от решението на съда съставя нов акт за раждане в тридневен срок от получаване на преписа. Актът за раждане се съставя в общината или кметството, посочено в съдебното решение, в регистъра на текущата година с дата – датата на съставяне на акта.

В новия акт за раждане се вписват:

• действителната дата на раждане и новият единен граждански номер;
• (доп. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) място на раждане – мястото на съставяне на акта, а в случаите на международно осиновяване – действителното място на раждане;
• (доп. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) родители - осиновителите и данните за тях; когато детето се осиновява само от един родител – графата за другия родител не се попълва; когато детето се осиновява от съпруг на родител – данни за рождения родител, с когото отношенията се запазват, и данни за осиновителя.

Процедура по вписване на дете от смесен произход

Ако родителите имат сключен брак, при отбелязването на детето в регистъра на болничното заведение трябва да бъдат представени лична карта или паспорт. При положение, че единият от родителите е български гражданин, детето задължително получава българско гражданство. Според закона всички български граждани имат собствено име, презиме и фамилия, така че независимо от традициите и разпоредбите в законите на родината на бащата чужденец, детето, родено в България, ще има три имена.

Ако родителите нямат сключен брак, родителят, който е чужденец, трябва да подаде декларация, нотариално заверена и преведена на български, в която да се заяви, че написания в нея текст му е преведен и той е разбрал смисъла. С нея бащата припознава своето дете, а майката упоменава самоличността на бащата.

Процедура по регистриране на новородено с родители чужденци

Ако майката и бащата са чуждестранни граждани, имат сключен брак и бебето им се роди в България, тогава са нужни:

•  задгранични паспорти – превод;
•  легализация на свидетелство за брак – превод.

 В случаите, в които майката няма сключен брак, се изисква:

•  документ (преведен и легализиран) за гражданското си състояние;
•  декларация (заверена нотариално), чрез която майката не оспорва припознаването на своето дете от бащата.

Чрез Министерството на външните работи до държавата, чиито поданик е детето, за около 10 дни от изготвянето му се издава препис от акта за раждане. Това се извършва по дипломатически път. Трябва да се има предвид, че това ще се случи само, ако нашата страна има договор за определена правна помощ с дадената държава. Ако такъв договор няма, преписват се данните от акта и се изпращат до родината на детето само при поискване.

Според закона актът за раждане се съставя в общината, където бебето е родено. При положение, че постоянният адрес на един от двамата родители съвпадне с мястото на раждане на детето, тогава актът трябва да се получи в общината (или района) по постоянен адрес. Ако постоянният адрес и на двамата родители не съвпада с този на болничното заведение, тогава акта ще се получи от общината, където е родено бебето.

Процедура по регистриране на дете, родено в чужбина

За период от 6 месеца след раждането можете да изискате да се състави българско свидетелство за раждане на детето, съдържащо вписан Единен граждански номер от българския консулски или дипломатически представител. За тази цел трябва да се представят препис, заверен от определен местен орган по гражданско състояние, акт за раждане и трябва да се съобщи постоянния адрес на родителите в България. ЕГН придобиват всички новородени деца, включително и тези в чужбина, след тяхното вписване в регистрите на населението в общината по постоянния адрес на техните родители. Общината издава удостоверения за раждане на децата с вписан ЕГН въз основа на акт за раждане, съставен от местен орган по гражданско състояние - преведен на български език и заверен. Чуждестранният документ се предоставя на службата по гражданско състояние на съответната българска община лично, чрез упълномощено лице или чрез българските дипломатически и консулски представителства на Република България в чужбина.

Преиздаване на акта може да се изиска и когато родителите се върнат у нас. Това се осъществява в общината според постоянния адрес. Необходимо е да се представят:

•  молба, съдържаща имената на родителите, техния ЕГН или рождена дата, както и постоянния български адрес;
•  документ, удостоверяващ самоличността на родителите;
•  документ за идентичността на имената на родителите;
•  пълен и оригинален препис от свидетелството за раждане, който удостоверява раждането.

Необходимо е той да се придружи от превод на български език, който да е заверен и да е извършен от специален български консулски или дипломатически представител или от лицензирана фирма за преводи, имаща договор с Министерство на външните работи. Не е необходимо местният акт за раждане да е легализиран, особено ако бебето е родено в държава, имаща сключен договор за правна помощ с България, в който изрично е предвидено освобождаването от легализация. Документът, задължително трябва да има заверка "Апостил". Преводите, които се извършват в дадената държава се заверяват в лицензирана консулска служба, а извършените в България – в дирекцията за "Консулски отношения" на Министерство на външните работи.