Колективният имунитет остава мираж, след като 99% от хората в бедните страни все още не са ваксинирани

Според експерти по обществено здраве, за да се постигне колективен имунитет, е нужно да бъдат ваксинирани близо 70% от световното население, което наброява 7,9 милиарда души. Към 21 юни 2021 г. обаче делът е едва 10,04%, като преобладават хора от богатите държави.

Само 0,9% от гражданите на бедните и слаборазвити страни са получили поне по една доза от препарат срещу коронавирус.

Мария Де Жезуз е доцент и учен към Центъра по здраве, рискове и общество на Американския университет. С помощта на данни от Центъра за иновации в здравеопазването и университета „Duke“ в САЩ, тя изчислява как би се отразило несправедливото и неравномерно разпределение на ваксините върху вероятността за защита на световното население.

Проблемът е в разпределението на ваксините, а не в доставките

Не доставките са основната причина за това, че някои държави успяват да ваксинират почти всички свои граждани, докато в други избухва поредното огнище. Проблемът е самото разпределение на коронавирусните препарати.

Както вече е известно, много богати държави избързаха и купиха предварително голям брой ваксини. Анализите на доцента сочат, че само САЩ са си осигурили 1,2 милиарда дози срещу COVID-19, или 3,7 дози на човек.

Канада също се застрахова, като поръча 381 милиона дози, което означава, че всеки канадски гражданин би могъл да се ваксинира още 5 пъти след поставянето на задължителните 2 дози.

Накратко, 1/7 от всички хора по света имат достъп до повече от половината ваксини, произведени към юни 2021 г. Подобно разпределение почти сигурно обрича на провал опитите на всички останали управници да ваксинират своето население – директно или през специално създадената организация „COVAX“, чиято цел бе да гарантира достатъчно коронавирусни препарати за бедните и слаборазвити държави.

Бенин например получи едва 203 000 дози от китайската „Sinovac“, с които ще се осигури пълна защита само на 1% от населението й.

Хондурас разчита основно на ваксината на „AstraZeneca“, от която е получила 1,4 милиона дози. Те ще стигнат за 7% от жителите.

В държави като Бенин и Хондурас, определяни още като „ваксинационни пустини“, дори здравните работници на първа линия все още не са ваксинирани.

Хаити се снабди с 461 500 дози срещу COVID-19 и то под формата на дарение, но продължава да се бори с нови и нови огнища.

Експертът смята, че усилията на „COVAX“ не са достатъчни, за да се ограничи разпространението на коронавируса по тези места.

Каква е цената, която плащаме, заради липсата на сътрудничество?

През 2020-а изследователи от университета „Northeastern“ начертаха два възможни сценария за разпределение на ваксините по света. Математическите им изчисления разкриват, че 61% от смъртните случаи в световен мащаб можеха да бъдат предотвратени, ако страните си съдействаха за по-равномерно разпределение на ваксините. Това означава, че, ако всяка богата държава бе направила опит да помогне на други, по-бедни, починалите от коронавирус щяха да бъдат почти наполовина.

Разпределението е несправедливо и в границите на самите страни, ако в тях и преди това се е наблюдавало сериозно неравенство между гражданите. В Латинска Америка голяма част от и без това малкото ваксинирани всъщност са представители на властта или богатите прослойки – политически лидери, бизнесмени и т.н.

Ваксинацията отдалечава още повече бедните от богатите и властимащите.

Повтарят ли се грешките от първите опити да се овладее СПИН пандемията?

Създаването и прилагането на антиретровирусната терапия срещу HIV/СПИН през 90-те години на миналия век спаси милиони животи, но отново на хора от богатите и развити страни. 90% от заразените с вируса обаче бяха лишени от достъп до животоспасяващите медикаменти, защото живееха в бедни държави.

Търсейки решение, което да не ги лиши от постоянните и платежоспособни клиенти, фармацевтичните компании производители на антиретровирусни препарати като „Burroughs Wellcome“ решиха да фиксират нови международни цени, еднакви за всички страни. Така първото лекарство за борба с HIV азидотимидин започна да се предлага срещу 8000 долара годишно, което автоматично отне възможността на бедните хора от Субсахарска Африка, където броят заразени бе най-голям, да се лекуват с него. Неслучайно основната причина за смърт в африканските държави бе СПИН.

Постепенно кризата с HIV стана водеща новина и богатите страни не можеха да стоят настрана, без да предприемат действия, както се очакваше от тях всъщност.

През 2004 г. президентът на ЮАР Нелсън Мандела заяви: „Историята ще ни съди сурово, ако не вложим всичките си усилия и енергия в борбата с HIV/СПИН.“

Дарение на антиретровирусни лекарства и начало на местно производство

Фармацевтичните компании започнаха да даряват антиретровирусни лекарства на страните в нужда и дадоха зелена светлина на местното им производство. Така се улесни значително достъпът до лечение на най-засегнатите.

Създадоха се нови световни организации като Глобалния фонд за борба със СПИН, туберкулоза и малария, с чиято помощ да се финансират различни кампании в сферата на здравеопазването в бедните държави.

Под натиска на политически активисти САЩ бяха принудени да похарчат милиарди долари за проучвания, разработване и разпределение на достъпни ХИВ медикаменти по целия свят.

Стъпките към овладяване на пандемията от коронавирус

Епидемията от ХИВ/СПИН показва какви стъпки трябва да се предприемат, за да се сложи край на настоящата пандемия.

1. Лесният достъп до ваксини срещу COVID-19 да се превърне в приоритет за управляващите.

2. Богатите страни трябва да работят в тясно сътрудничество с по-бедните и да им помогнат да изградят нужната база и инфраструктура, които да гарантират масово производство на местно ниво.

3. Слаборазвитите държави се нуждаят от финансирани с цел да се стабилизира здравната им система и да се закупят ваксините. G-7 е една от организациите, която би могла да осигури нужните средства.

Гореизброените действия не са в полза само на бедните страни. Нека не забравяме, че COVID-19 ще продължи да се разпространява и да разболява, докато не бъдат ваксинирани повечето хора, без значение къде живеят те.

Доза глобално сътрудничество

Отне повече от десет години, докато предприетите мерки срещу СПИН започнат да дават резултат. Милиони хора загубиха живота си преди богатите страни да решат, че трябва да поемат отговорност.

15 месеца след началото на пандемията от коронавирус, богатите страни с висок брой ваксинирани започват да обмислят дали не е време да подпомогнат масовата ваксинация в другите, слаборазвити региони.

Лидери от САЩ, Канада, Великобритания, ЕС и Япония вече заявиха своето желание да дарят общо 1 милиард дози.

Засега остава неясно как точно биха могли да реализират „плана си за ваксинация на световното население“ до края на 2022 г., както и дали държавите реципиенти ще получат достатъчно ваксини, за да осигурят пълна защита и да ограничат разпространението на заразата. Освен това крайният срок няма да спаси живота на хилядите умиращи в момента от COVID-19 от Бразилия до Индия.