Начало Социални грижи Добрите практики Разговаряме с... Кити Сандърс: Много малко жени в света искат да правят публично секс с непознати мъже

Кити Сандърс: Много малко жени в света искат да правят публично секс с непознати мъже

Кити Сандърс: Много малко жени в света искат да правят публично секс с непознати мъже - изображение

Кити Сандърс е латиноамериканистка и изследователка на индустрията за възрастни. Автор е на три монографии, сред които „Prolegómenos allibro Carne“ от 2016 г. Книгата се превръща в бестселър в Аржентина и е преиздадена през 2018 г. В същото време тя определя труда си като подготовка за предстоящия й Magnum Opus, който ще носи името „Carne“. Кити Сандърс признава, че проучването, което предприема за сексуалната индустрия и трафика на жени, й носи както много скръб, така и клевети по неин адрес и дори директни заплахи за живота й. Сандърс се фокусира върху някои от философските, социологически и практически аспекти на секс индустрията. За COLTA.RU с нея разговаря писателят и публицист Лев Усъскин.

Няколко думи за „полевите изследвания“ – в кои страни ги проведохте, какво именно наблюдавахте, с какви хора общувахте? И за които години става дума?

На първо място ме интересуваха развиващите се страни, икономиката и социологията на „низините“, защото официалната порнографска индустрия в развитите страни е почти предсказуема. Разликата е преди всичко в начините за контрол и извличането на печалба от него. Затова и практическата част на моето изследване включваше страните от ОНД, Източна и Южна Европа, Централна и Южна Америка. Всичко това се случи през 2007–2008 г. Полевата работа и основната корекция, която включваше купчина разпръснати документи и други, подредени в кутия и приемливи за по-нататъшна работа с текста, всичко това приключи през 2015 г.

Да поговорим за проблематиката. За мен, човек отстрани, всичко е съвсем просто и се формулира елементарно : 1) човек има пълното право да се разпорежда с тялото си и с негова помощ да оказва услуги на други хора; 2) тази работа с нищо не е по-лоша от всяка останала и затова трябва да е защитена от закона и държавата не по-зле от всяка друга; 3) в крайна сметка трябва да се изключи принуждаването, изнудването и робството; 4) в масовото съзнание следва да се възпитава разбирането на това, че в нравствено отношение професията на проститутката с нищо не отстъпва на професията на продавачката на пирожки. И сега идва ред на въпроса, какво не разбирам аз?

Чисто икономически –да. Това означава, че в дяснолибералната или в монархистка неконсервативна парадигма всичко изглежда точно така. Но съществуват и други „измерения“ на индивидуалното и професионално битие, които са тясно свързани с икономиката, но се отнасят към сферата на културата, социологията, антропологията, психологията, историята и т.н. Преди всичко, за да се разпорежда с тялото си, човек трябва да го притежава, да осъзнава, че то е негова лична собственост. Обичайно това се научава в детството, когато детето опознава света, своите лични граници, осмисля какво точно означава собственост. В много страни и култури момчетата и момичетата се отглеждат по принципно различен начин. За съжаление много често момичетата са унижавани и възпитавани така, че те не разполагат със себе си. От детските им години ги учат, че те имат второстепенно значение, че личните им качества не са особено важни и нужни за обществото и за бъдещия съпруг.

И ако при момчетата продължава да е налице процесът на инициация и превръщането им в мъже чрез трансгресивни и по правило групови действия - първия секс, първата чаша бира, първото напиване и първата спортна победа, то подобни опити от страна на момичетата по правило се осъждат. Ето ви един банален пример: синът се връща в къщи и казва на баща си, че е преспал с две момичета, след като е отвял противника си на ринга и е получил пояс на ММА, и другият вариант – момичето се връща у дома и споделя с родителите си същата информация. Реакциите ще бъдат различни и точно с подобни разлики, формиращи личността и определящи взаимодействието й със света, децата и юношите се сблъскват постоянно. Тези реакции са свързани не само с родителите, а и с микросоциума, в който расте човек – страната, училището, интернет. Момичето често се сблъсква с ирационалните, но силни опити личността му да бъде принизена, а желанията - потиснати заради строги ограничения, да бъде отслабена реакцията й по отношение на агресията, което е важен фактор в процеса на експроприация на жените и частичното превръщане на момичето в „публична собственост“ с бонус – репродуктивната функция. Нещо, с което може да се разпорежда „общността“, държавата или някой друг колективно-репресивен фантом. В крайна сметка момичето губи себе си, губи разбирането въобще на концепцията за собственост и самодостатъчност и започва агресивно да подражава на колективните идеологии, защото за него е трудно да съществува без регулиращата и насочваща фигура на бащата. Девойката е възпитана в парадигмата на подчинението и агресивния конформизъм и на собствената си недостатъчност и екстраполира този опит върху всички около себе си. Държава от експанзивен тип, корпоративна, фундаменталистка, лява или съчетаваща няколко модела, получава от всичко това значителна печалба.

Именно тук е отговорът на въпроса защо толкова много жени поддържат или поне не се противопоставят на различни репресивни режими, подкрепят фундаменталистки реформи, например на иранските постреволюционери или тези на Ердоган.

Всичко това повдига сложен морално–философски въпрос и той е, може ли да се каже, че човек, който не е преминал през процеса на осъзнаване на собствеността на „аз-а“ си, по собствена воля се занимава с проституция? В действителност много жени фактически „дават под аренда“ телата си на „колективния собственик“, който ги притежава и има морално право върху тези тела, налагайки им ирационални изисквания, които противоречат на личните им интереси. Въпросът за доброволността задавам не с цел да продължим дискусията в ляво, защото би било същото, като да предложа да се забрани индустрията за възрастни или клиентите да бъдат криминализирани. Поставям въпроса с една единствена цел – да обясня, че проблемите на индустрията за възрастни са реални, сложни, травматични, трагични. Те ще имат далечни последици и са свързани с факта, че в миналото жените рядко са притежавали имоти, само телата им са принадлежали, не са имали свои собствени и агресивно-военни инициации и институции. В резултат на това институции за „женска собственост“ просто не се създават.

Ситуацията се усложнява от факта, че и без това продължилата дълго вълна на еманципацията, бива яхната от левите, които възприемат собствеността като нещо негативно, което трябва да бъде премахнато или най-малкото силно размито. Да, истина е, че левицата извади жената от патриархалния модел, в чиито рамки тя принадлежи първо на родителите, после на мъжа. В същото време обаче те не предоставиха права на субектност, а просто замениха нейните непосредствени владетели в лицето на семейството и мъжа с опосредствената и колективна власт, с всесилната държава. На практика левите експроприираха и „преразпределиха“ жената в полза на етастично-патерналистичните (държавни и изцяло мъжки и надзираващи) институции и това е всичко.

Да се върнем към индустрията за възрастни. С развитието на институциите на властта, тя често се превръща в инструмент, чрез който жените биват лишавани от права, но и биват приучавани към безсубектна „услуга“. Изследвайки социално-културните, икономическите и антропологическите механизми, които са в основата на съвременната индустрия за възрастни, аз се опитах да докажа, че наред с други неща на нея са й присъщи все същите архаични и депривиращи черти. В голяма част от книгата си описвам процесите, чрез които властта или заместителите й, с които тя осъществява споделянето на властта, присвоява, фетишизира и стратифицира жените, които работят в секс индустрията, а самата нея превръща в криминален развъдник. Както това става в някои страни от Африка или Латинска Америка, където бунтовници от различни паравоенни организации често контролират огромни територии, създавайки на тях измислени държавни образувания.

Що се отнася до „защитата от страна на държавата“ – тук всичко е достатъчно сложно. Не мисля, че държавата принципно би могла да „защити“ който и да е печеливш бизнес, без да се опитва да го поиска за себе си. Когато става дума за секс индустрията, държавната защита се свързва с легализацията. Последното означава данъци, надзор, контрол и най-важното – възможността на държавата във всеки момент да промени правилата на играта едностранно, тъй като тя е факторът и има монопол върху репресиите и върху създаването на закони. На практика съвременната държава с малки изключения е обрасъл и нагъл до крайност „покрив“, който повече вреди, отколкото помага. Освен това е глупаво да поверяваш защитата и контрола над проституцията на този, който не просто векове, а хилядолетия превръща проститутките в месо, в хора от най-ниската класа, създава икономическо гето, унищожава правата, поощрява насилието и непрекъснато се опитва да хване жените за шията, например създавайки синдикат на секс работниците, който по странна случайност се оглавява от сутеньори и трафиканти.

Това е така дори в развитите европейски страни като Великобритания и за латиноамериканските като Аржентина. Да разчиташ държавата да защити проститутките и изобщо жените, е абсолютно безсмислено. В дългосрочна перспектива жените ще загубят.

Логиката, институционализмът и парадигмата на държавата не предполагат ефективна защита за жените по принцип, а какво остава за „падналите жени“. Може да осъществявате колкото искате преобразувания на държавата, но на входа се получава едно и също и то непременно се стреми към всеобхватност, контрол, потискане, унифициране и специфични форми на „социално жертвоприношение“ на цели групи от населението в името на това контролът и властта да бъдат запазени.

Моята позиция се състои в това, че слабата и разрушена държава е неспособна да запази „естествените си монополи“, което е по-благоприятно за жените. Много по-ефективни от гледна точка на защитата се оказват частни военни и охранителни компании, които се конкурират помежду си, и е добре да го правят не само в областта на икономиката, но и в тази на културата и идеологията. Та, всички те са много по-ефективни от централизираната полицейска сила, която ще промени отношението си към всяка социална прослойка, когато властта се смени. Баналният пример са Куба и Венецуела, където след свалянето на техните каудильо (водач) Фулхенсио Батиста и Маркос Перес Хименес на власт идват червени и розови (комунисти и умерени социалдемократи, а последните не са никак лоши хора и се противопоставят на всяка диктатура) с идеята за най-добрата държава, равенство и социална защита.

Проститутки, модели и танцьорки веднага се озоваха по улиците и публичните домове, а в най-лошия случай - в лагери и безименни гробове. Искам да кажа, че когато държавата започне да говори за социалната закрила, за всеобщото благо и диктатурата на закона, най-често това означава, че тя агресивно ще навлезе в личния живот на гражданите, но и в икономиката, а затова е необходимо или да напуснем, или да започнем да се съпротивляваме. Във всеки случай ще трябва да се пригодим.

Не мога да се съглася и с това, че изключваме понятията за робство и принуда в името на законността и защитата на държавата. Както в Европа, така и в Латинска Америка, в страните, където проституцията частично или напълно е легализирана, и робството, и трафикът, и принудата не са изчезнали, просто „низшите слоеве” на секс индустрията са сменили цвета си. Най-простичко казано, в страните, където тази индустрия е легална, на мястото на предишните унизителни дъна дойдоха нелегални или емигранти от закритите гета на етническите общности. Много момичета от Близкия Изток и Африка са принудени да проституират в Европа. Принуждават ги собствените им приятели и семейства, затова не могат и да се оплачат, тъй като в случай на публичност, ще бъдат убити. В Латинска Америка ролята на такива бежанки или мигрантки често се играе от хаитянките, доминиканките и представителките на местното население. Хаитянката търпи много и не разказва на своите къде работи, защото общността проявява нетърпимост към проституцията. Не са редки случаите, когато родителите буквално продават една от дъщерите си на сводник и това не може да бъде нито контролирано, нито спряно. Местата, където то се практикува, са гета, затворени в собствения си микросоциум. Много от хората в тях са без документи или пребивават незаконно. Как да се справи с това държавата? Невъзможно е. Само ако настъпи някакъв ужасяващ тоталитаризъм, който контролира всичко и всеки. Как да се справим с това – чрез капитализъм, пазарна икономика, идеите за любящото семейство, проповядвайки рационални ценности и солидарност така, че местните или доминиканците да не се чувстват като хора втора ръка и чужденци, а и чрез неправителствения сектор.

Що се отнася до морала, всичко е сложно и зависи от метода, по който се измерва „нивото на нравственост”. Трябва да разберем, че секс индустрията не е хомогенна: от една страна, имате танцьорка и модел, които правят огнено шоу в топ клубове, а от другата е уличната проститутка. Всички те са част от индустрията и се възприемат по различен начин. Искам да кажа, че малко или много съществуват „еднозначни професии” в индустрията за възрастни от типа на танцьорките (стриптизьорка, шоугърл или нещо по-екзотично, няма значение) - в нравствено отношение професията танцьорка е на по-високо ниво от тази на продавачката на пирожки, защото първата е по-сложна, изисква повече професионални качества и е по-изгодна финансово. Танцьорката е дисциплинирана, работи върху себе си, спортува, чете – дори когато става дума за повърхностна художествена глупост с претенции за интелектуалност и като цяло задачата й е подобна на тази на скулптора или художника – тя създава представление, което провокира естетически чувства, чрез силен образ изгася фрустрацията и като бонус помага за съхраняването на семейството. С работата на продавачката на пирожки, с цялото ми уважение, може да се справи всеки автомат. Ако изходим от либертарианската концепция за моралността на пазара, то работата на танцьорката е много по-нравствена, защото пазарът определя дохода й, примерно на нивото на средната класа или дори повече. Разбира се, ако не й пречат да работи като закриват стриптийз клубовете и я изкарват на улицата или отива в бордеи в ръцете на сутеньори и робовладелци, както това се случи в Аржентина по време на режима на Кристина Киршнер. Ако изхождаме от концепцията „самодисциплината и индивидуализмът определят нравствената извисеност на личността”, то танцьорката отново побеждава. Дори от позицията на обществената полза и сложността на уменията тя отново ще спечели, ако не сме лицемерни. Изобщо пренебрежителното и подценяващо отношение към танцьорките е продиктувано от ирационалния „дискурс на отвращение”, а всъщност те не правят нищо аморално или престъпно. Рационално обяснение на това защо голият мъж се възприема нормално, а жената по монокини задължително предизвиква диви крайности – от „уличница, покрий се” до „жертва, въпреки това се покрий”, не съществува.

Изключително интересно е, че някои „защитници на правата на угнетените жени” си приличат много с различните фундаменталисти, според които „грешните и пропадналите” също нямат правото да говорят от свое име. Вместо тях ще говорят, а и ще определят съдбата им, духовно извисени хора със светли лица. Проблемът е в това, че повечето от тях не знаят нищо за моделите и танцьорките, но както това е характерно за всички инфантилни микродиктатори с излишък от емоции, фрустрация и познание как да подредят света, те правят изявление от тяхно име, обяснявайки, че тъй като тези жени са превръщани в сексуален обект, те не разбират себе си и не знаят какво говорят.

Ситуацията е много по-сложна при проститутките, особено уличните и тези, които работят в нелегалните бордеи - сложна, защото те са подложени на много по-голям риск, на широко разпространено, непредсказуемо и опасно за живота насилие и на реални психологически травми, предизвикани от правенето на секс без желание. Там все още чудовищно често се срещат напълно разрушени личности, които не могат да различат границата на собственото си „Аз”, нито кое е добро и кое лошо. Морално-етичните ориентири при тях са занижени или отсъстват напълно. Напълно унищожена е възможността им за самооценка, те много лесно биват манипулирани, някои от тях крадат и извършват мошеничества без никакво колебание. Много жени са напълно сломени. От друга страна, ако не ги криминализират, маргинализират, ако не ги вкарват в подземните бордеи и в ръцете на търговци на хора, ако не ги заплашват или корумпират, ако облекчат изтеглянето им от улицата и ефективно се справят със сутеньорите, то тогава тези жени постепенно ще дойдат на себе си, ще направят самооценка, ще открият границите на собствената си личност, ще се възстановят и ще се върнат към нормалния живот.

Проститутките от скъпите клубове са обикновени хора в нравствено отношение. Да, те са по-цинични. Много често са затворени, задържат всичко в себе си, но нещата могат да се променят, особено ако откриете ключа към тях и се отнасяте по-човешки. Те имат изключително потребителско отношение към мъжете и достатъчно хладно към жените. Само с избрани жени се отнасят по-мило, но най-често се стига до повърхностни приятелски отношения. Психологическите деформации се развиват много бързо, но това е напълно предсказуемо, както и това, че тези момичета вземат наркотици и пият много. Не мога да кажа, че това влияе на техните нравствени качества по някакъв фатален начин, тежки наркомани или алкохолички в средите на проститутките от този клас практически не се срещат. Като цяло хора като хора, със своите проблеми и представи за щастие.

Да се говори за жертвите на трафик, секс робините, нелегалните, въвлечени в секс индустрията и обитателките на бордеи, мисля, че е ненужно: там няма нищо доброволно, това са дълбоко нещастни и доведени до състояние на равнодушие към живота жени, които имат нужда от сериозна медицинска и психологическа помощ и продължителна рехабилитация. Уви, сексуалното робство съществува и то не е никак малко. И да, да избягаш от подобен бордей е изключително трудно, особено при постоянните изнасилвания и издевателства, които съсипват личността и приравняват човека с животно.

Сложна е ситуацията и при порното. Не бих могла подробно да отговоря тук, но ще отбележа, че с изключение на силния фактор „деградираща публичност” вследствие на филмите и тяхното разпространение, бих ги нарекла хардкор страна (имитация на групови изнасилвания, ужасен за момичетата груб секс, „не я питай какво иска, тя е уличница”),там често няма договори и постоянно избухват скандали с изнасилвания и действия против волята на актрисата на самата снимачната площадка, но никой не иска да се занимава с това. Много често срещана техника в САЩ е в началото на кариерата чрез психологически натиск и заплаха (не в стила на „ще те убием”, а по-скоро в стила на „ще разпространим гадни слухове за теб и повече няма да се снимаш никъде”) да бъдат развенчани табутата, за които момичето е говорило, за да бъде приучено то, че неговото мнение не е важно, но и да знае, че договорът не я защитава по никакъв начин. Голям брой порноактриси работят и като проститутки, текучеството е голямо, а ситуацията в индустрията отдавна не прилича на златните години на порното.

Уж „доброволността” е налице, но фактически тя е някак „мръсна”: аз също мога така – да отида при порнорежисьора с двойка яки момчета с татуирани лица, изключително вежливо да поискам няколко хиляди долара и разписка, че той ги дава доброволно, а после с невинно лице да заявя, че за никаква принуда не може да се говори, той сам е дал парите, подписал се е и е бил толкова радостен, изпращайки ни до колата. Години са нужни да се разрови ситуацията в порноиндустрията, дори в този процес да се включат хората, които знаят отвътре какви са проблемите и искат да ги решат.

Важно е да се разбере, че маса актриси се снимат в порно филми доброволно. Има такива, които по някаква причина са решили така да заработват парите си. Те не вършат нищо противозаконно, а ако им бъде отнета възможността да печелят снимайки се, едва ли това би им помогнало. Разбира се, има и много неприятни от етична гледна точка ситуации. Ако си спомням правилно Jewels Jade, се е снимала заедно със съпруга си, който е военен, защото това е бил единственият начин да вържат двата края на бюджета си. Добра ли е подобна ситуация? Не, разбира се. Трябва ли да се забрани порното, за да може гореописаната двойка да си върне достойнството? Мисля, че ако те няма с какво да платят сметките си или да облекат детето си за училище, то това много по-силно унищожава достойнството им. 

Бих искала да кажа, че е много важно да се различни доброволността от наличието на желание. Ако постоянно се обобщава, подменят се и се бъркат доброволност, недоброволност, наличие на желания, то ще стигнете до обезценяване на опита на хората, които са в робство или са изнасилвани. Та нали ако едно 19- годишно момиче, което е избягало от вкъщи и водещо свободен живот, отиде в стрийптиз клуб, за да спечели петстотин долара и да си тръгне, бива изнасилено, то това е реален акт с всички физиологични и психологични последици. Същото е като да танцуваш по ръба на бръснача и следователно „изнасилването не е толкова страшно”. Така е, защото човекът е същество, което се стреми към комфорт и не обича противоречията. Ако си обясни, че изнасилването е нещо, което може да се преживее, той така и ще го възприеме и ще го махне от списъка с неща, които морално и емоционално го обиждат. И когато много хора започнат да мислят така, то не остава друго, освен да поздравите тези, които създават истерия: окончателно се утвърждава, че изнасилването „не е ясно какво е, но не е особено опасно, но… това са жени, те винаги създават проблеми”. Жертвите на реални сексуални насилия ще бъдат много „благодарни”

Между това да правиш нещо доброволно и наличието на желание има пропаст. Човек може да отиде доброволно при военните, да стане миньор, товарач, но това по никакъв начин не означава, че в съня си той вижда как умира от куршум, задушава се в шахтата или приключва живота си със счупен гръбнак. Човекът не иска да се травмира, да умира, да попада в екстремни ситуации или просто работата му да е тежка. Но той действа против собствената си воля, проявява характер, работи. По собствена воля, но против желанието си. Ситуацията при порното е подобна. Много са малко жените в света, които биха искали публично да правят секс с непознати мъже. Но те пренебрегват нежеланието си и се снимат в порно. Заради децата, печалбата или просто за да си купят автомобил, има ли значение? Тяхна работа. Това води до професионални деформации, а често и до психически разстройства, както и когато работиш в мина те поразяват болести на дихателните пътища. Стига се до депресии, до злоупотреба с алкохол и наркотици и т.н. Но може и да не се стигне, зависи от условията и самия човек.

Опонентите могат да предложат по-лесен вариант – да се намалят или забранят данъците. Това пряко ще засегне жените, те ще получават по-малко и ще се окажат от другата страна на закона. От друга страна, това ще ги удари косвено, тъй като навлизането на държавата в индустрията ще доведе до регулация и повече централизиран и ефективен контрол, а това е крайъгълен камък, но не и за интересите на жените и дори не за притежателите на студиа. На трето място простите етатистки решения (когато държавата указва контрол - бел. ред.) като правило лекуват симптомите при това временно, но нищо не правят за самото заболяване. А заболяването е свързано със съществуващите архаични, антиимуществени и експроприиращи жените социално-икономически механизми, но и дискурса на отвращение, който поражда „правната слепота” по адрес на жените от индустрията за възрастни. Лечението трябва да е комплексно, без да се бърза и без да се правят опити хората да бъдат защитени от неправилния избор, а по-скоро като се положат усилия да се премахнат последиците от него. Всичко това трябва да се осъществява не само от държавата, но и от гражданските организации и чрез разнообразни образователни програми и частен капитал.

Смятам, че простото решение не работи както трябва. За да има пълноценен ефект, е необходимо индустрията да се декриминилизира, да се деконструира културно-икономическия контекст (създаващ икономическо гето в сянка, контекст, който е насилнически спрямо жените и ги превръща във вид социално жертвоприношение), в който жената съществува. Трябва да се сложи край на „порноизацията“ на културата – това може да се направи само от десни консерватори, на които е неизгодна обществената ориентация на култура на нивото „Бивис и Батхед”, но които в същото време са поддръжници на идеите за личен живот и частна собственост и никога не биха погледнали в чуждата постеля, занимават се с просветителска дейност, внедряват в индустрията недържавни институти, от частни охранителни фирми до организации, които помагат на жените да избягат от това, да се адаптират и получат професия, насърчават разнообразни форми на образование, повишават ефективността на полицаите без значение дали са държавни или представител на частни фирми за охрана, строго наказват престъпниците и неспазващите договорите, но при това ясно очертават юридически изнасилването, за да не се размие то и да няма злоупотреби (като това, което в момента се случва в САЩ с всички тези обвинения отпреди 30 години, това е стъпка към ликвидация на презумпцията за невинност, голословното обвинение се превръща едва ли не в царица на доказателствата), и почистват секс индустрията от сутеньори, корупция и трафика на хора. Тогава именно тя ще се свие до приемливи мащаби, а рисковете ще намалеят.

Невъзможно е напълно да се премахне тази индустрия. По-точно, възможно е, но това изисква рязко укрепване на държавата, тотален контрол и всеобщо доносничество. Нищо в света не заслужава такива мерки. Наистина нищо, дори всеобщият просперитет и абсолютната безопасност. Идиоти не могат да променят ситуацията, дори да имат най-чистите намерения, освен това за промяната са нужни фактори като време и постепенно просвещение, стъпка по стъпка. Като съвсем млада мислех да „разкъсам воала” и рязко да променя всичко, сега стигнах до извода, че постепенното, задълбочено и подкрепено с философски, исторически и икономически тезиси просвещение, което хвърля светлина върху механизмите, културните и имуществени концепции и икономическата и социална специфика на явлението, ето това е най-ефективното нещо.

При вас сутеньорът е представен като враждебна фигура. Въпросът е как може без него? Трябва да има някой, който се занимава с организацията на бизнеса, не всяка проститутка би искала и би могла самостоятелно да продава услугите си.

Сутеньорът е реално враждебна фигура, защото той представлява част от властта, осъществява контрол и именно той заедно с корумпираните чиновници и силоваци се явява онази фигура, чрез която се реализира корупционно–сенчестата форма на властта. Често определят сутеньорите като мениджъри, агенти, оптимизатори. Това е грешка. Мениджърът или агентът обикновено прави това, което е изгодно за клиента и получава печалба от факта, че го е насърчил и се е погрижил за него. Той не разглежда клиента като своя собственост. Двамата зависят един от друг и между тях има договор. Сводникът гледа на момичетата като на своя собственост, той винаги доминира. А що се отнася до договорите, просто запазвам мълчание, защото е абсурдно да се предположи, че той ще се съобразява с тях.

Без сводниците и мрежата от малки корумпирани групи развитието на индустрията във вида, в който тя съществува, губи смисъл. В своето естествено развитие тя е твърде хоризонтална, спонтанна и хаотична, за да се изгради сериозен международен пазар и в същото време е твърде заклеймявана, за да се инвестират в нея легални пари. Вертикализацията на индустрията, създаването на канали за трафик на жени, международните мрежи – всичко това е продукт на сенчестата страна на живота на държавни чиновници и структура, които придобиват от нея сериозни средства в сянка, тя е част и от цяла орда дребни и корумпирани хора, работещи в имиграционните служби, в полицията и на още по-малки престъпни съучастници, като например сводниците. Последните също са професионално деформирани, което ги прави опасни. Тези хора са свикнали да виждат в жената собственост и дори когато излезе от „бизнеса”, сводникът искрено недоумява и беснее, когато не го слушат, и е склонен към насилие. Тук морално-етични норми не съществуват и за разлика от най-сломената и опустошена проститутка, пред сводника няма перспектива. Тя е сломена от средата, но някъде дълбоко в себе си разбира, че нещо с нея не е както трябва и теоретически в един от сто случая, тя може да излезе от системата. А той не разбира, че с него нещо не е наред, изпращането в затвора или друго наказание за сутеньорство той приема като несправедливост и грешка. В пълна степен е уверен, че всичко, което прави е правилно. В особено диви случаи, той дори може да вярва, че „помага” на тези жени.

Оптимално реалистичната ситуация, която гарантира безопасност на проститутката, е, ако работи в клуб за стрийптиз. Често разпространено е – едните танцуват и общуват с публиката, а проститутката виси на бара. Клиентът плаща с карта. В клуба разполагат с данни. Ако момичето не се върне или се върне пребито, полицията веднага е в дома или на работното място на мъжа. Клубът плаща данъци, момичетата не. Другият вариант е нещо, подобно на уеб камера – модели в студио. Няколко момичета се обединяват, наемат помещение, рекламодател и частна охрана (вместо сводник, на който ще плащат много повече, но и ще бъдат сериозно застрашени). Всички други възможности, които са ми известни, са твърде репресивни, тоталитарни, противозаконни, което ги прави недопустими по принцип и нереалистични.

Мнозина смятат, че Холандия например, е страна образец по отношение на сексуалната индустрия. В каква степен тя е далеч от идеалното?

Холандия не е идеална страна по отношение на индустрията, но от друга страна, идеални навярно няма. Ето и някои типични проблеми там: страната продължава да е основен европейски център за трафик, въпреки че легализацията би трябвало да разреши този проблем. Нелегалните и представителките на етнорелигиозните групи продължават да работят без да се регистрират и са в крайно трудни условия, когато трябва да балансират между семейството, общността, държавата и улицата. В същото време ги въвличат и в други незаконни дейности, например разпространение на наркотици, помощ при подправяне на документи, куриерска работа. Политиката на мултикултурализъм и абсолютно и радикално неправилната работа с етнорелигиозните общности изострят ситуацията. Смятам, че холандският вариант теоретично би могъл да сработи в много малка, благополучна и провеждаща много затворена миграционна политика страна. Но това е просто предположение.

Превод: Гергана Караилиева
Снимка: brotespisoteados.com

5.0, 5 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЛайфстайлИсторияЛюбопитноСоциални грижи