Жертвите на съвременното робство във Великобритания са лишени от жизненоважна подкрепа и сигурен дом

Текущата подкрепа на правителството на Обединеното кралство за хора, живеещи при робски условия, оставя мнозина без сигурен дом, изправени пред сериозни предизвикателства и риск от по-нататъшна експлоатация. Това показва новият доклад на благотворителната организация за бездомни хора „Crisis“.

Докладът „No out out and no way home“ показва, че по-малко от половината бездомни хора, оцелели от съвременното робство в Англия, Уелс и Северна Ирландия, са били насочени към правителствената система за подкрепа – Национален механизъм за насочване (NRM). Това оставя жертвите без достъп до жизненоважна подкрепа като настаняване и правни съвети, което означава, че мнозина от тях са на улицата и рискуват отново да бъдат експлоатирани чрез насилие и страх, докато се справят с травмата от преживяното.

Докато робството в исторически план се основава на законно признатата собственост на един човек върху друг, съвременното робство функционира по съвсем различен начин. Една от отличителните му черти е, че хората не могат да избегнат или предотвратят експлоатацията, тъй като тя се налага посредством заплахи, насилие, принуда и злоупотреба с власт. Понятието се използва за различни форми на подчинение и експлоатация.

Какво показва докладът?

Най-често срещаните видове експлоатация, идентифицирани в настоящото проучване, са принудителна проституция (43% от случаите), трудова експлоатация (25%) и насилствена престъпност (18%).

Проучването е дело на „Project TILI“, ръководен от изследователския проект „Crisis-led“, партниращ си с „Hestia“, „BAWSO“, „Belfast Women’s Aid“ и „Shared Lives Plus“. Проектът има за цел да разбере по-добре и да открие доказателства за тесните връзки между съвременното робство и бездомността в Обединеното кралство.

Констатациите от доклада са на базата на данни на 330 души, жертви на съвременното робство, които са идентифицирани от различни организации като нуждаещи се от подкрепа през последните две години. Те също така са останали без сигурен дом.

Докладът определя несигурните жилища като ключов проблем, свързан със съвременното робство, разкривайки, че близо две трети (65%) от жертвите живеят в квартири, свързани с насилниците им, докато са експлоатирани.

От тези, които са били насочени за получаване на подкрепа чрез NRM, само една пета (17%) са настанени в сигурен дом при изключване от системата, а друга една пета са все още бездомни и изложени на повторна експлоатация. Това показва колко тясна е връзката между бездомността и съвременното робство.

Допълнителни констатации на доклада

• Националности с най-висок процент хора, освободили се от съвременното робство – британци (34%), албанци (12%), румънци (8%), нигерийци и поляци (7%).
• Хората, подложени на експлоатация, често са по-млади – 55% от тях са на възраст под 34 години и само 13% са над 55 години.
• На домашно робство, принудителен брак и сексуална експлоатация са подлагани по-често жени, а на принудителна престъпност и експлоатация на труда – мъже.

Историята на Кристофър – един съвременен роб

Кристофър, който е на около 30 години, е една от многото жертви на съвременното робство във Великобритания. Той е родом от Бразилия, но живее в Обединеното кралство от шест години. Кристофър остава без имиграционен статут или право на подкрепа от държавата след изтичане на визата му, така че, когато през 2017 г. решава да напусне насилствена връзка и остава без дом, той става жертва на съвременното робство. В момента „Crisis“ работи с Кристофър, за да му помогне с намирането на безопасно място за настаняване и кандидатстването за нов статут.

Говорейки за своя опит със съвременното робство, Кристофър споделя: „Имах връзка с човек, който заплашваше живота ми и трябваше да напусна мястото, където живеех. Нямах право на държавна помощ или правен статут. Тогава срещнах един човек, който обеща, че ще ми намери място за отсядане, но в замяна се налагаше да извършвам сексуални услуги. Първоначално трябваше да плащам 800 паунда на седмица за квартирата, но тъй като той беше запознат, че нямам потвърден статут, цената се променяше постоянно.

Знаех, че това е единственият начин да имам квартира без имиграционен статут. Всички апартаменти в сградата принадлежаха на този човек и бяха отдадени на хора в същото положение. Той просто правеше това, което искаше.

Този човек ми отне достойнството. След три години вече страдах от зависимост и психическото ми здраве беше сериозно разклатено, затова му казах, че повече не желая да извършвам сексуални услуги. Тръгнах си и когато се върнах всички ключалки бяха сменени и хората бяха оставени на улицата. Бях толкова уплашен, но той знаеше, че не мога да се обърна към полицията. Тогава останах без дом и трябваше да живея на улицата.

Сега виждам, че преживяванията ми са ярък пример на съвременното робство и разбирам колко доходи е донесло това на този човек.“

Призив за решаване на проблемите на съвременното робство

„Crisis“ призовават правителството на Великобритания да се заеме с проблемите, оповестени в този доклад, за да се гарантира, че се предоставя правилната подкрепа на жертвите на съвременното робство и че се прави всичко възможно да се предотвратят подобни случаи в бъдеще.

Джон Спаркс, изпълнителен директор на „Crisis“, коментира: „Съвременното робство използва нуждата ни от работа за поддържане и изграждане на сравнително качествен живот. Ежедневно чрез нашите услуги в „Crisis“ чуваме за хора, останали без дом, които са се сблъсквали с експлоатация – принудени да извършват сексуални услуги, да работят като домашни слуги или да извършват принудителен труд без заплащане. Въздействието, което това малтретиране оказва върху човек, е просто невъобразимо.

Досега връзките между бездомността и съвременното робство бяха предимно анекдотични, тъй като в тази област бяха извършени изключително малко изследвания. Този доклад ни предоставя ясни доказателства, с които можем да покажем връзката и по-важното, какво трябва да направим, за да предотвратим и двете и да прекратим цикъла от хора, попаднали в капан на най-страшните обстоятелства.

Правителството трябва спешно да приеме законопроекта за съвременното робство, който да гарантира, че освободилите се имат право на поне 12 месеца специализирана подкрепа, включително сигурен дом. Също така Министерството на вътрешните работи трябва да предприеме мерки относно проблемите с Националния механизъм за насочване, включително провеждане на допълнително проучване на конкретните причини, поради които жертвите не желаят да се възползват от услугите, както и предлагане на други средства за подкрепа на хората, които не искат да се ангажират със системата.“