Искрено и лично за дислексията с Кристина Костова: създателката на българския шрифт Adys за дислексици

Някои наричат дислексията "болест", но, според повечето специалисти, тя не е нито заболяване, нито увреждане. Въпросното състояние се свързва с трудности при обработването на информация, получена по различен сензорен път /чрез зрението, слуха или допира/. Най-често, дислексията се проявява в четенето, в ранна детска възраст, с невъзможността на детето да разбере прочетеното; малчуганът не разпознава думи, бърка букви, не може да осмисли съдържанието на определен текст. Смятането също може да се превърне в сериозно предизвикателството. Много често такива деца погрешно и от раз биват категоризирани от преподавателите /и дори – от родителите си/ като разсеяни, мързеливи и дори глупави, което в резултат може да доведе до сериозни негативни последици в живота им. Проблемът с подобряването на условията за себереализация на дислексиците в училище /и не само/ е голям и, въпреки че той се пренебрегва тенденциозно у нас, все пак могат да се намерят и ентусиасти, които дейно работят за разрешаването му. Такъв един ентусиаст е и Кристина Костова, която е създателка на първия български шрифт за хора с дислексия – Adys. Срещнахме се с Криси, за да ни разкаже повече за проекта си и за неговата приложимост в реалния живот.

***
Здравей, Криси, най-напред ще те помоля да ни кажеш няколко думи за себе си? Коя си ти и за какво "се бориш"?

Здравейте, Казвам се Кристина Костова и съм автор на шрифта Adys, предназначен за улесняване на хора с дислексия. Завърших Национална художествена академия през 2013г. като бакалавър по специалност "Плакат и визуална комуникация". А през 2016г. се дипломирах като магистър по специалност "Книга и печатна графика", програма "Шрифт". Работя като графичен дизайнер на свободна практика. Интересите ми са насочени към шрифтовото изкуство и в билкарството.

Разкажи ми за твоя опит с дислексията, как беше установена тя при теб? Как те караше да се чувстваш въпросното различие?

При мен дислексията беше открита в късен етап. Вече бях в гимназията, когато познати на майка ми й обърнаха внимание, че грешките, които правя, имат определена обосновка. По това време смятах себе си за много пораснала и, предполагам, това беше причината да не потърсим специалист. Правех грешки при писане, виждах една част от тях и се налагаше да драскам, а други - не. Никак не харесвах нищо написано от мен, защото имаше поправяно. По тази причина не обичам да надписвам поздравителни картички. Имах интереси в математиката, но много разменях местата на цифрите, което не ми пречеше да решавам задачите, но учителят не приемаше изобщо решението. Твърдеше, че трябва повече да се съсредоточавам. Така изоставих математиката с времето и избягвах да чета на глас пред хора. Когато знаех, че ще ми се наложи, бях научила почти наизуст частта. И до днес правя грешки, въпреки че повече е писането на клавиатура и коригирането е по-деликатно.

В училищата у нас има много деца с обучителни трудности, като именно дислексията една от най-разпространените. Смяташ ли, че българските учители имат уменията да се справят с тези малчугани?

За жалост, българските учители не са подготвени за това. По тази причина, голяма част от тях не могат да разпознаят симптомите на дислексия и често определят учениците като разсеяни, невнимателни, или най-често срещаното "не се научи да четеш". Гладкото четене на глас не е критерий за интелигентност. Но е много радостен фактът, че с мен се свързаха много учители от всички степени на образованието, които не само че са запознати с проблема, но и искат да помогнат на свои ученици.

А какво би посъветвала родителите на дислексици? Какъв трябва да е правилният подход в обучението им, според теб?

За начало, трябва да бъдат търпеливи. В зависимост от степента на дислексия, развитието на тяхното дете ще има свой ритъм. Подигравателните коментари или въпроси "кога ще се научиш да четеш" не помагат. Също и сравненията с другите ученици. Хубаво е допусканите грешки да се приемат като "чаровни", а не като фатални. Когато натрупат опит, дислексиците ще започнат да откриват част от грешките си. Важно е родителите да открият как е по-лесно за децата им да приемат информацията - слухово или визуално (чрез картинки) и да им помогнат. Трябва да се избягват всякакви психологични травми, които могат да се получат. Мога да направя един малък пример: стараех се да бъда изпълнителна в училище, но няма година, в която да съм успяла да прочета цялата си задължителна литература. Дори и половината не успявах. Търсех други начини да се запозная със съдържанието. В един от последните класове разглеждахме романа "Тютюн", който е в два големи тома. Тогава се разбрахме с майка ми, че тя ще прочете отново цялото произведение и ще ми го разкаже, а аз ще мога спокойно да пиша разсъждения върху него. Днес има програми, който могат да обърнат текстовете в аудио файлове.

Как създаденият от теб шрифт Adys за хора с дислексия би им помогнал да се справят по-добре? Би ли могъл той да се приложи успешно и в училище?

Шрифтът, който разработих, на първо място, е създаден на принципа за висока четимост. Втората важна характеристика е индивидуалните градивни елементи за визуално близките знаци, които е възможно един дислексик да замени или обърне. Това дава възможност за бързо разграничаване на знаците. В допълнение са удължени горните и долни дължини на редовните знаци (ченгелите, които излизат над и под редовете на малките букви). Това дава възможност за бързо разпознаване на формата на думата и следователно прочитането й. Също важно е да се отбележи, че има уплътняване в основата на буквите, което визуално не позволява ротацията и "танцуването". Повечето овали имат различни вътрешни напрежения или начин, по който "водят" окото на читателя. Допълнително е увеличено разстоянието между редовете и между буквите в думата. Всички тези характеристики и леките "деформации" на някои специфични знаци улесняват читателите с лека до средна степен на дислексия, но по никакъв начин не дразнят обикновените читатели. Това прави Adys напълно приложим за учебници в училище, особено за началната степен. Ако дислексиците в първите си стъпки в четенето се сблъскват с по-малко затрудняващи ги шрифтове, това би улеснило процеса на развитието им и ще повлияе позитивно върху способностите им на писане.

Как се роди идеята за проекта и колко време ти отне реализацията му?

Идеята се роди случайно. Никога не съм обръщала голямо внимание на моите симптоми на дислексия и следователно - на това състояние, като цяло. Вече бях решила, че ще продължа да се развивам в областта на шрифтовия дизайн, когато една жена случайно ме попита дали, създавайки шрифтове, ги съобразяваме с хората с дислексия. И това ме накара да започна проучване и работа в тази област. Проектът ми отне почти две години, като продължавам да го развивам и до днес.

Смяташ ли, че дислексията може да попречи на професионалната реализация?

Не, в ни най-малка степен. Мозъкът на дислексиците работи по различен начин - те мислят с картини. Това означава, че много повече информация се обработва за даден период от време. Това е предпоставка тези хора да са по-изобретателни, креативни, да виждат ситуациите от друга страна. Процентът на предприемачите с дислексия е по-голям, отколкото този на мениджърите, тъй като предприемчивостта и креативността са силно свързани. Могат, разбира се, да се намерят много примери на известни личности с различна степен на дислексия. Актьори, бизнесмени, режисьори, дори Алберт Айнщайн. Е, само те си знаят какво им е било. Но много мило ми стана, когато разбрах, че наскоро известният шеф-готвач Джейми Оливър се похвалил в свое предаване, че успял да прочете първата си книга изцяло. Това не е срамно, а е пример за постоянство и голямо усилие.

Разбрахме, че планираш да осъществиш по-голям проект в най-скоро време – ще споделиш ли?

Да, имам план да продължавам да развивам проекта в сферата на дислексията. Това "най-скоро време" може да се окажат и 5, 6 години, като знам темпото за разработване. По идея, това трябва да е продукт, който да е по-специализирано насочен към хората с по-задълбочена степен на дислексия и, предполагам, ще бъде в полза предимно за работата на специалисти.

Пожелай нещо позитивно на хората, които са като теб?

Пожелавам на първо място здраве! И сили и упоритост за постигане на мечти и идеи :)

*Шрифтът Adys може да се изтегли от adysfont.com, където ще откриете и ценни препоръки за хора с дислексия.

Автор: Красимира Костадинова 

Снимка: личен архив