Икономическата криза, мерките на държавата и страховете на хората

Преди няколко дни „Галъп Интернешънъл“ представи резултатите от петото си по ред изследване, посветено на обществените нагласи в условията на епидемията от COVID-19. Социологическият сондаж, проведен чрез телефонно интервю с 915 души, отчита картината в момента, но позволява и сравнение с предходните проучвания.

Леко спада тревогата за болестта, показват данните, но за сметка на това се увеличават притесненията за работното място, които стават по-силни и по-осезаеми, в сравнение с тези за COVID-19.

Според данните на проучването, ако преди месец 36% от анкетираните са заявили, че доходите им са намалели, сега това правят 47%.

Сега 9% казват, че са загубили работата си, а преди месец те са били 3%. С 2% са се повишили и хората, които споделят, че предстои да загубят работата си. Те вече са 14%. Други 16% са с намален работен ден. 9% твърдят, че са спрели да плащат кредитите си, а 5% лизинговите вноски.

От „Галъп Интернешънъл“ подчертават, че 56% не са усетили, че държавата има ясен план за преодоляването на икономическите последици след края на епидемията. Подобно е усещането на огромен брой хора, които си задават въпроси, останали до момента без ясен и конкретен отговор.

На фона на повтаряните постоянно от управляващите цифри за отделени милиони за справяне с икономическите последици и запазени работни места, са съдбите на хиляди българи, които изпитват реална паника не от заразата с COVID-19, а за своето физическо оцеляване.

Информацията за съкращения започва да съперничи на тази за броя на заразените.

От днешния 29 април 2020-а в казанлъшкия завод „Арсенал“ започват да освобождават работници, общо 2000 души ще отидат в бюрото по труда. Основната причина, според ръководството, са намалелите поръчки.

В Община Велинград предстои да намалят състава си с 25% до края на април, а причината е във финансовите затруднения.

Още в края на март изпълнителният директор на Българската стартъп асоциация (BESCO) алармира, че половината от компаниите са в критична ситуация, а две седмици по-късно от BESCO съобщиха, че повече от 75% от стартъпите в България са заплашени от фалит до 6 месеца. Анализът, направен от Асоциацията, показва критичното състояние, но дава и предложения за решение. В проучването са включени сто български стартъпа, които работят в над 27 индустрии. От всички тях 66% очакват спад на приходите с повече от 40%, а други 63% смятат да съкратят една четвърт от персонала си.

Повече от половината фирми са притеснени от загубата на международни клиенти, а над 65% от загубата на български. Затова и едно предложенията е държавата да стане надежден клиент на стартъпите, което може да се случи след промени в закона за обществените поръчки.

Сред другите предложения са фондовете за рисков капитал да бъдат приоритет за държавата, административните процеси да бъдат по-леки, а работата на инвестиционните посредници по-бърза.

Любопитен акцент в проучването е, че само 21% от стартиращите компании подкрепят мярката 60/40 и казват, че тя е крайно недостатъчна, когато става дума за квалифицирани, при това високо, работници.

Мярката 60/40 буни духовете от момента, в който беше предложена. Тя е изгодна за част от работодателите. Почти 100 000 души продължават да работят в момента благодарение на нея, а идеята е, че тя може да продължи да действа и след извънредното положение.

В същото време, безработните са над 290 000, от които 12 000 нямат право на обезщетения. Според прогнозата на бившия социален министър Иван Нейков техният брой ще се увеличава и със сигурност ще се наложи държавата да бъде по-щедра.

А според повечето от анкетираните от „Галъп Интернешанъл“ е важно преди всичко държавата да представи ясно решенията си за справяне с кризата. Така със сигурност мислят както работодателите, така и работещите.

За да се уталожат притесненията на хората и да се внесе поне минимално успокоение, е важно не подхвърлянето на цифри, а представянето на ясни варианти за действие, съобразени с различните ситуации. А най-вече на бързи и адекватни действия, които създават чувство за предвидимост.

Петър Ганев от Института по пазарна икономика написа преди няколко дни, че не е добра новина, че най-ефективната институция в икономически план у нас в условията на извънредно положение, се оказа бюрото по труда. Не е добра, но е факт.

И това, че за кратко опашките пред бюрата по труда намаляха, не бива да успокоява никого. Те тепърва ще се увеличават. Въпросът е какви действия ще предприеме държавата, за да реши проблемите не само на безработните – настоящи и бъдещи, но и да не позволи на икономиката да „се счупи“. Това със сигурност ще стане, ако хаотичните и бавни движения, свързани с бъдещето, продължават.

Не по-малко значимо е още и какво ще направи властта, за да уталожи неверието във възможностите си да управлява кризата и да успокои страховете на българите, обсебени от мисълта как ще продължи животът им и ще има ли бъдеще за тях и децата им.