COVID-19 кризата разшири корупцията, твърди Български институт за правни инициативи

Екип на Българския институт за правни инициативи работи в продължение на няколко месеца, изследвайки доколко публичните средства, предназначени за справяне с COVID-19 в България, са прозрачни и ефективни и какви са корупционните рискове при борбата с пандемията.

Анализът е част от проекта на Международната фондация за електорални системи и Правна инициатива за Централна и Източна Европа с партньори от България, Румъния и Черна гора. Проектът се финансира от Държавния департамент на САЩ. Българският институт за правни инициативи (БИПИ) е партньор за България по проекта.

По темата за добрите международни антикорупционни практики, разгледани в контекста на кризата от COVID-19, работи политологът д-р Теодор Славев. Адвокат Грета Ганева осъществява анализ на правната практика и нормативната рамка в условията на извънредното положение. Ваня Григорова насочва усилията си към икономически анализ на средствата за справяне с пандемията и техния здравен и социално-икономически аспект, а Венелина Попова разсъждава за пандемията и пътя на парите в здравната система през погледа на журналиста.

Анализът на Българския институт за правни инициативи

“До момента подобен анализ не е излизал и в този смисъл с него поставяме началото, като се надяваме да има и други”, коментира директорът на Института Биляна Гяурова. Анализът на експертите обхваща времето от началото на обявеното у нас извънредно положение на 13 март 2020 г. до март 2021 г.

„Направихме добър преглед на слепите точки в сектор здравеопазване, при изпълнението на мерките и в правната рамка, които отварят вратата за корупционни практики. Факт е, че COVID кризата увеличи като през лупа дефицитите във всички сфери на управлението, трупани през годините, и те се откроиха рязко. Това може да започне да се преодолява с анализи като нашия“, убедена е юристката.

Като бъдат показани дефицитите, може да се действа превантивно. В този смисъл целта на проучването е не само да открои липсите и да анализира ситуацията, възникнала вследствие на една наистина безпрецедентна здравна криза, която от своя страна провокира кризи във всички сектори, но и да предостави нужните инструменти, с които при следващата подобна ситуация да се действа ефективно и ефикасно.

„Ако в бедна държава като България парите не се харчат ефикасно, страдат всички“, категорична е Биляна Гяурова (на снимката).

Кризата, провокирана от пандемията COVID-19, е разширила възможностите за корупция, подчертават авторите на анализа.

Биляна Гяурова обобщава по следния начин: „Навсякъде по света се отчита, че ситуацията с COVID-19 е увеличила възможностите за корупция в здравеопазването, който традиционно е секторът с най-високи нива. През 2019 г. корупцията в здравеопазването в света е 500 милиарда долара. Очаква се през 2020 г. сумата да е многократно по-висока.“ Възможностите за корупция се крият в постоянното използване на обществени поръчки, в интересите на фармацевтичните компании. Процесите се засилват по време на пандемията с промените в законодателството, които намаляват прозрачността, и със занижения контрол от страна на медии и граждани.

Съществува ли ефективен механизъм за противопоставяне на корупцията? Според директорката на БИПИ това е възможно, когато нетърпимостта към подобни практики не се толерира, а се възпитава, което става чрез гражданското образование, но и през личния и особено през институционалния пример. Последното означава еднакво прилагане на закона към всички, защото никой не бива да бъде над него. За съжаление, у нас ситуацията е с обратен знак.

„През последните години беше толерирано институционално поведение, което нито е антикорупционно, нито превантивно, още по-малко почтено“, обобщава Биляна Гяурова и подчертава, че когато има сериозно наблюдение от страна на гражданските организации и медиите, може да започне промяна. Факт е, че обществото изпитва нетърпимост към корупцията. „Дали обаче прагът на нетърпимост на българите е достигнал най-високите си нива, ще видим на изборите“, смята Биляна Гяурова.

Здравеопазване и икономика

Рискът от корупционни практики можеше да се избегне, ако имаше публичност и прозрачност на решенията, които се взимат“, убедена е авторката на раздела, посветен на икономическия нализ на средствата, предназначени за справяне с пандемията.

Ваня Григорова (на снимката) признава, че това е бил и основният проблем за осъществяването на анализа. И веднага дава пример с мярката за получаване на преференциални кредити за фирмите и липсата на списък на компаниите, както и на сумите, които са получили. Все пак съществуват мерки, по които е налице прозрачност. Такава е 60/40, въпреки че и там има много въпроси.

„Анализирах всички фирми, получили подпомагане до началото на март 2021 г., но няма никакъв белег от кой сектор са те. В същото време анализът показа, че има фирми, чийто икономически сектор не предполага да са били засегнати от пандемията. Като куриерските например, но са подпомогнати.” Не е ясно и защо сериозна помощ получават фирмите за недвижими имоти.

Не може да бъде проследено и по колко мерки компаниите са получили подкрепа. Според Ваня Григорова това е ключов момент, защото: „Ако една се възползва от всички мерки, а огромна част от останалите не могат да получат подкрепа по нито една, това е проблем”.

„Кризата е генератор на корупционни практики в целия свят. Именно затова д-р Теодор Славев акцентира върху една добра практика – изготвянето на наръчници, затова как да се редуцира порочното явление в световен мащаб. Случващото се у нас не е изключение. Икономическата ни система е такава, че провокира корупция“, категорична е икономистката.

Примерът

Компания е посредник в търгове за купуване на продукти. Обществената поръчка е възложена от Агенцията за социално подпомагане, а продуктите се раздават от БЧК. Задачата на фирмата е да закупи продуктите и да ги предостави на Червения кръст. Това със сигурност би могла да направи и Агенцията. Същата фирма е подпомогната и по една от мерките.

Изводът

„Отглеждаме си един и същи кръг от хора и фирми, защото системата ни позволява да го правим“, споделя Ваня Григорова.
Корупция означава нещо повредено, при нас такава е системата, защото разрешава правилата да бъдат сменени, за да се облагодетелства човек от властта.

COVID кризата изведе на показ, но и изостри до крайност всички скрити дефекти в здравната система. Ваня Григорова посочва няколко порочни практики в системата в нормална ситуация. Става дума за най-честите злоупотреби, които нямат отношение към настоящата криза, но показват начините, по които вероятно е продължило източването бюджета на НЗОК и на гражданите по време на извънредната ситуация. Сред тях са изписването на пациента след минимален престой в болницата, независимо дали е оздравял, ненужни хоспитализации, прием по една клинична пътека, лекуване по друга, а изписване по трета.

Доплащането от страна на нуждаещите се от лечение, е сред сериозните проблеми на здравната система. Един от примерите по време на пандемията е за заплащането на PCR теста. Чрез кризата се източва и държавният бюджет, и бюджетът на домакинствата и това продължава, казва Ваня Григорова и се аргументира със следните данни. През април 2020-а държавата купува 30 000 теста като цената за един е 16 лв. Общо сделката е за 300 000 долара. През юли 2020-а са купени нови 42 000 теста по 13 лв. за брой. Не може разходите за PCR тестовете да бъдат над 45 лв., дори когато се включат всички разходи. Здравната каса плаща 60 лв. За Националния център по заразни и паразитни болести сумата е 130 лв. В началото на пандемията PCR струваше между 90 лв. и 120 лв., за експресна поръчка хората плащаха по 190 лв.

Надценката на лабораториите е значителна и разликата между цената на теста и крайния му вариант за пациента е девет пъти. На практика отказът на управляващите да поставят таван на цените за PCR тестовете струва на гражданите 122 700 000 лв. до края на 2020 г. Всъщност те са заплатили над 90% от извършените дейности, с които се установява дали са заразени с коронавирус.

Примерът

Здравното министерство купува оборудване за обработка на пробите за габровската болница за 78 000 лв. Ако с него се обработват само 10 000 теста, разходите за един ще бъдат 7,8 лв., а когато се прибавят разходите за труд, електрическа енергия, унищожаване на биологичния материал и други, себестойността трудно ще бъде повече 35-40 лв. Сметките показват, че в големите лаборатории техника може да бъде изплатена за не повече от 2 до 3 седмици.

Анализът на медицинския, икономическия и социалния аспект на COVID кризата една година след обявяването на извънредното положение показва, че тя не беше и продължава да не е управлявана добре, е изводът на Велина Попова, която разглежда пандемията и пътя на парите в здравеопазването през погледа на журналиста.

Управляващите разхищават и изразходват неефективно средствата за овладяването и справянето с епидемията, е другата констатация на журналистката. Основните изводи, които тя прави, са, че е налице хаос в управлението и финансирането на здравната криза, който провокира разпиляването на огромен ресурс. Отмяната на действието на Закона за обществените поръчки създава корупционна среда и възможности за злоупотреба със средства.

Има лобизъм при избора на фирмите, производители на ваксини и на доставящите лекарства, апаратура и предпазни средства, а при определянето цените на тестовете за COVID-19 доминира търговският пред интереса на гражданите. Държавата не осъществява реален контрол върху мерките за овладяване на пандемията.

Анализът и ползата от него

Както подчертава Биляна Гяурова, смисълът е във възможността процесите да бъдат изследвани, така че при всяка нова заплаха, държавата да реагира адекватно и да предприема ефективни и работещи мерки. Колкото повече се обсъждат и детайлно анализират процесите, през които премина светът по време на пандемията, толкова по-бързо и сигурно той може да се предпази от бъдещи грешки.

От значение още е действията на държавата да бъдат наблюдавани от гражданските организации и медиите, които са в състояние да пресекат порочните практики.

Да стигнем до момента, в който ще има нетърпимост към корупцията и обществото ще реагира, е твърде идеалистичен поглед върху нещата, смята Ваня Григорова. Системата позволява корупционните практики у нас.

„В тази връзка посочвам в доклада, че точно дългосрочното обезправяване на голяма част от българите даде възможност за предизборна кампания с антипандемични средства. Става дума за увеличението заплатите на държавните служители с 30%. Отдавна трябваше да се направи, защото те са с изключително ниски заплати. Беше използвано в кризата и под претекст, че става дума за хора, работещи на първа линия, което не е така. Другото са 50-те лева за пенсионерите. Това е директен подкуп. Увеличение трябваше да има, но като се преизчислят пенсиите. Подобни бяха и социалните мерки за родителите на деца до 14 години например, където с допълнителни указания беше променен правилникът за прилагане на закона“.

Смисълът на изготвения от експертите на Българския институт за правни инициативи анализ е във възможността обществото да бъде подготвено. Препоръките, които отправя в частта, посветена на нормативната рамка и правна практика адвокат Грета Ганева, са да бъде приет самостоятелен закон за извънредното положение, да се въведат възможно най-скоро електронно управление и електронно правосъдие. Така много трудно ще бъдат нарушавани правата на хората, но и предпоставките за злоупотреба с власт ще бъдат много по-малко.