Задължително настаняване и лечение на лица

Поради различни психически и физически състояния човешкото поведение може да се окаже опасно за както за самото лице, така и за всички потърпевши. В тези случаи държавата ни, в лицето на Закона за здравето, е предвидила мерки за справянето с тези сложни ситуации.

Според Чл. 155 от Закана за здравето на задължително настаняване и лечение подлежат лицата, които могат да извършат престъпление, представляващо опасност за близките им, обществото или собственото им здравето им. Тези крайни мерки държавата може да приложи чрез решение на районния съд според настоящия адрес на лицето.  Принудителното лечение се гарантира от лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ, центровете по психично здраве, психиатричните отделения, клиниките към многопрофилните болници или лечебните заведения за специализирана психиатрична извънболнична помощ.
Лицата, които също могат да изискат принудително лекуване са ръководителите на описаните по-горе лечебни заведения или прокурор.

Задължителното лечение привършва с изтичането на срока, за който е постановено. Решение на районния съд по местонахождението на лечебното заведение също може да отмени принудителното настаняване за лечение.