Задължения и права на родителите при участие на деца в интернет клипове

В пъстрото разнообразие на социалните мрежи можете да намерите много клипове с участие на деца. Те са усмихнати, рекламират продукти, плачат, тичат, карат се с родителите, разкриват тайни или участват в сценки, които изглеждат истински, получават без пари играчки и дрешки, защото са "известни". Такива клипове понякога събират огромен процент от интереса на зрителите, стават като сериал. Гледаме го с интерес, какво ще каже усмихнатото момиченце или какъв номер ще направи момченцето. Без значение е за нас, минаваме на следващото видео, а някъде в алгоритмите на системата нашето гледане носи reach на създателя, както и вероятно пари. И така до следващия път, когато ги видим. Закона за закрила на детето задава определени ограничения на участието на деца в публични видео клипове. Не е от значение дали авторът/разпространителят на съдържанието е самият родител или друго лице, защото във фокус са точно правата на детето и неговата безопасност.

Да, родителите могат да заснимат видеа и да ги излъчват в интернет

Ако родител снима малолетно дете и разпространява видеото, това автоматично означава, че е дадено съгласие. Малолетният е напълно недееспособен, т.е. не може да формира никаква правно-валидна воля. Тя се формира от лицето, което полага грижи за него, взима решенията и носи отговорност.
Ако клипът унижава, води до нарушаване на достойнството на детето или го подлагат на физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси, то изложеното съдържание съставлява насилие над детето и като такова, го поставя в описваното от ЗЗДт понятие "дете в риск".

Казусите само в рамките на една седмица

Само в рамките на една седмица два случая с деца, предизвикаха особено медийно внимание и предизвикаха обществен отзвук. Единият случай бе с новогодишния танц с новородени на две акушерки, излъчен в социалните мрежи. Вторият – с майка, която заснела в Тик Ток как заплашва детето си, че сте го изостави и че то ще влезе в затвора.

Какви са задълженията на родителите или другите лица, които полагат грижи за дете?

В чл.8 от Закона за закрила на детето са разписани конкретните права и задължения на лицата, полагащи грижи за детето. В ал.10 е разпоредено, че родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да не допускат участието на деца в предавания по смисъла на Закона за радиото и телевизията, които са неблагоприятни или създават опасност от увреждане на тяхното физическо, психическо, нравствено и/или социално развитие.

Въпрос на конкретна преценка за всеки отделен случай е дали излъчването по социалните канали са предавания по смисъла на Закон за радиото и телевизията и дали тези предавания имат за цел информиране, забавление или образоване чрез електронни съобщителни мрежи по смисъла на Закона за електронните съобщения. Законът за радиото и телевизията изрично посочва за кои дейности и услуги същият не се прилага, поради което при преценка на обстоятелството дали родител или лице, полагащо грижи за дете е нарушил разпоредбата на чл.8, ал.10 от Закона за закрила на детето, допускайки участието на детето в социалните мрежи, следва да се вземат предвид вида на електронното съобщение, начина и мястото на разпространението му, целта на разпространение и т.н.

Какво означава „дете в риск“?

Методи на възпитание, които  водят до нарушаване на достойнството на детето или които го подлагат на физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси съставляват насилие над детето. Деца, подложени на такива въздействия се приемат за деца в риск, по отношение, на които е предвидено да се предприемат конкретни мерки на закрила. В §1, т.11 от ДР на Закона за закрила на детето е дадено изчерпателно определение на понятието "Дете в риск" като посочва, че това е дете:

• чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени, или детето е останало без тяхната грижа;
• което е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително отношение или наказание в или извън семейството му;
• за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие;
• за което съществува риск от отпадане от училище или което е отпаднало от училище.

Описаните въздействия създават реална опасност за психо - емоционалното развитие на детето. Те се приемат за насилие над него от страна на лицето, което полага грижи за него. Затова в чл. 11, ал.2 от Закона за закрила на детето е посочено, че всяко дете има право на закрила срещу нарушаващите неговото достойнство методи на възпитание, физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси. Тази закрила, представлява система от законодателни, административни и социални мерки, имащи за цел да предотвратят злоупотребата с дете, да го предпазят от зловредно въздействие и да осигурят неговото здравословно развитие. Мерките са насочени да осигурят най-добрия интерес на детето от гледна точка на неговото психо - емоционално и духовно развитие.

Какво представлява понятието "най-добър интерес на детето"

В пар. 1, т. 5 от ДР на ЗЗДт, е дадено легално определение на понятието “най-добър интерес на детето”. Това означава да се преценят желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните му потребности; възрастта, пола и миналото му; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и др. Изброяването не е изчерпателно, като цялостната преценка относно интереса на детето административният или съдебен орган извършва след обстойно проучване, което може да обхване и лица от разширеното семейство на детето. При това на нито един от посочените в допълнителната разпоредба на ЗЗДт критерий не е придадено водещо значение. Те имат по-скоро характер на списък, който да ориентира решаващия орган в особеностите на детето и евентуалното отражение върху него на едно или друго решение.

-> Процедура за действие при дете в риск

Ролята на държавните институции в предотвратяването и противодействието на отвличането на деца

Държавата е създала система от органи, които са задължени да предоставят мерки за закрила, изразяващи се в:
осигуряване на педагогическа, психологическа и правна помощ на родителите и лицата, на които са възложени родителски функции по проблеми, свързани с отглеждането, възпитанието и обучението на децата, консултиране и информиране на детето в съответствие с неговата възраст и степента на развитието му, съдействие за подобряване на социално-битовите условия,социална работа за улесняване връзките между децата и родителите и справяне с конфликти и кризи в отношенията и др.
Тези мерки са насочени към подпомагане не само на лицата, на които са възложени родителски функции, но и на децата, които се нуждаят от закрила, информация и съдействие.

Какви мерки могат да бъдат предприети

Мерките могат да бъдат предприети по молба на детето и лицата, които полагат грижи за него, както и по инициатива на Дирекция “Социално подпомагане” (ДСП), а осъществяването им може да се извърши от доставчици на социални услуги.

Какви са стъпките, предвидени в ЗЗДт, които касаят казусите в началото на публикацията

Законът за закрила на детето и правилникът за приложение на закона предвиждат няколко стъпки за предотвратяване на идентифициран риск за детето /какъвто има в случая с клипа в Тик Ток, споменат в началото на статията/. Стъпките са съобразени с принципите на закона, според които всички мерки за закрила се предприемат в интерес на детето.

Най-леката мярка при констатирана злоупотреба с дете/каквото в разглежданата статия е заплашването му със затвор и изоставяне/ е тази за закрила в семейна среда. Действията по нея са описани в чл.23 от Закона за закрила на детето. Това са превантивни действия и най-общо се изразяват в насочване на детето и родителите/лицата, полагащи грижи за него, към социална услуга в общността.

Работата е насочена към активно информиране на родителите до какви последици могат да доведат техните действия или бездействия. Разясняват се какви са възможните негативни отражения в детето при въвличането му в конфликт на лоялност. Разясняват се какви са правните последици на родителското отчуждение. За защита на най-добрия интерес на детето могат да бъдат предприети дори административно-наказателни мерки спрямо родителите, предвидени в чл.45, ал.9 от ЗЗДт.

Най-тежката от тези мерки е извеждане на детето от семейната среда на двамата родители и настаняване в алтернативна семейна среда в случай на задълбочаваща се злоупотреба с детето.

Болничното заведение като работодател на акушерките взе незабавни мерки и ги уволни дисциплинарно /доколкото са налице и нарушения на трудовата дисциплина/.

Каквото става в семейството - винаги остава вътре в семейството

Тази тема е изключително чувствителна за българското общество, в което патриархалните традиции са все още запазени, а семейното пространство е защитена територия. Сред повечето от нас продължава да битува мнението, че никой не се е разболял от шамарите в детството ни, от ударите с показалката по главата, от наказанията с високо вдигнати ръце до стената или със заплахите, че ще ни изхвърлят на улицата. Боят и мъмренето за нас имат „възпитателен характер“. Никой, дори държавата, не може да се меси в тези изконни български традиции, още повече под въздействието на западната култура. Това широко разбиране на обществото за възпитанието на децата ни е пречка да бъдат приети дълго отлаганите промени в законодателството, даващо по-големи правомощия на органите за социално подпомагане.

-> Знаци, които предупреждават за домашно насилие

В същото време като съвременно общество социалните медии изцяло завзеха бита ни. Ние живеем чрез тях и за тях, а не въпреки тях. Използването им стана масово. Те се превърнаха в сцена за самоизява. В бърз източник на слава и аплодисменти. Толкова много ни превзеха, че изгубихме граница за мяра. Трудно ни е да преценим кое е допустимо и кое не, кога се прекрачва границата на отговорността за сметка на забавлението. Изгубихме вкус към нормалното и приличното. Реакциите за двата описани случаи са толкова диаметрално крайни, че подсказват за това как махалото на преценките ни се е задвижило прекалено силно, прескачайки границите на разумността.

Ролята на държавните учреждения, ангажирани със закрила на детето не бива да се подценява, нито преекспонира.

Законодателят е създал система от внимателно обмислени мерки за закрила, които при адекватно, своевременно и съвестно прилагане могат до доведат до подобряване на средата, в която детето е отглеждано. Тези мерки са ефективни не само при добре работещи институции, но и при съдействие от страна на родители, настойници, попечители, разширен семеен кръг и дори обществеността като цяло. Законодателят е разписал системи от мерки за закрила като „върви“ от леки към тежки. При идентифициран риск от злоупотреба с дете или насилие над дете се предприема най-леката мярка, описана по-горе. Тя е в посока консултиране, събеседване, разговор, наблюдение, събиране на сведения. До най-тежката мярка – извеждане на детето от семейна среда, се достига само при наличието на непосредствена заплаха за него и системно насилие над него и то при строго разписана от закона процедура.