Начало Социални грижи Добрите практики Разговаряме с... Дора Балти: Децата страдат най-много от липсата на разбиране

Дора Балти: Децата страдат най-много от липсата на разбиране

Дора Балти: Децата страдат най-много от липсата на разбиране - изображение

Дора Балти се занимава с деца със Специални образователни потребности от години. Правила го е както в Италия, така и в Стара Загора, където работи към момента. Арт терапевт, творец, който рисува, пише, занимава се с фотография и вярва, че изкуството може да промени света, но и да помогне на малчуганите, които са различни. Признава, че обществото ни още не е в състояние да ги приема с разбиране и да бъде съпричастно, но се надява, че и това ще се случи, а вероятно отново изкуството ще помогне за това. Между другото именно в Италия тя печели награди за своите картини. Сред тях е и една специална, връчена от римския вестник за култура „LA NUOVA VOCE” в престижния интернационален конкурс „NATALE DI ROMA 2010“, в който участват 70 художници. Дамата се гордее още и със завоюваното четвърто място в конкурса „ ROMA – CITTA` ETERNA” в галерия „ SANT`AGATA” – Рим през 2009 г., в който се включва след подбор от 40 участници. Няма как да подминем и факта, че Дора Балти е автор на първото българско академично ръководство по арт терапия, създадено въз основа на нейна авторска методика, което е важен принос към темата, посветена на развитието на индивидуалността. "Десет арт техники за развитие на индивидуалността" е издадена през 2015 г. Разговорът ни с нея е посветен на арт терапията и как тя помага на децата със СОП.

Г-жо Балти, да започнем разговора с Вас, с опита да отговорим на въпроса защо у нас продължава спора дали децата със Специални образователни потребности( СОП ) трябва да са в масовите училища или не.

Според мен не всички деца трябва да бъдат там, защото има такива със затруднения само в една насока и други, при които те са много повече. Именно с тях е нужно да се работи в по-голяма степен индивидуално. Доколкото аз имам информация, групите в масовите училища са големи, което означава, че времето за работа е малко, не стига. Знам, че преподавателите полагат максимални усилия, за да дадат възможно най-доброто. Индивидуалните програми, които се изготвят за всяко дете, са свързани преди всичко с процеса на обучение, а не толкова с процеса на адаптация и възпитаване на способностите. Мисля, че в учебните заведения не достигат специалисти, които да работят в сферата на изкуството. Аз знам какво им дава то и виждам как ги придвижва напред.

Каква е разликата в начина, по който се осъществява процеса у нас и в чужбина? Питам Ви, защото освен в България, Вие сте работила продължително и в Италия?

Работа с Асоциацията на родителите на деца със затруднения в Соверато, Италия.

Трудно ми е да направя сравнение, защото става дума за различна обстановка, култура и начин на мислене, но то е свързано преди всичко с приемането на тези деца. Хората в странство са толерантни и разбират, защото четат много. Още съвсем малки децата са приемани в институции, където се работи активно както с тях, така и с родителите. Аз бях в такава. Възрастните са заедно с децата. Биват поканени, за да видят. В началото беше трудно да ги приобщя към процеса, но постепенно нещата се случиха. Така в продължение на година станахме едно голямо семейство. И тогава вече нямаше значение кой обучава. Работехме заедно. Това беше един чудесен начин да видя как хората в странство реализират идеите си. Истината е, че когато работят заедно с мама и татко, децата са спокойни. Тук не е така. Обикновено родителите чакат отвън. Не казвам,че това е грешен подход. Не говорим за грешен и верен.

А за какво става дума?

За различен подход. Да, може би в някакъв момент от процеса, родителят може да изчака отвън, например, докато детето се адаптира с обучаващия го, но в процеса на работа, ако бъде поканен, малкият ще се приобщи по-лесно. Това ще бъде естествена среда за него, а родителят ще има друг подход към детето си и към работата. Той започва да вижда неща, които до този момент са били скрити за него. Малките изпитват затруднения, свързани преди всичко с адаптацията. Необходимо е да се настроят, за да се чувстват комфортно и да присъстват по един напълно съзнателен начин по време на терапията.

Дайте пример от вашата практика, моля.

Помолих в края на годината да бъдат изразени писмено впечатленията от общата ни дейност. Стана ясно, че родителят наистина започва да вижда нови неща за детето си, да го открива, да вижда черти от същността му и неговия характер, за които не е подозирал. Опознава процеса на работа. При обсъждането коментираме как и защо се случват нещата.

Има ли случаи, в които отправяте покана към родителите да се включат и те ви отказват?

Те реално не отказват, просто се дистанцират. И до момента имам успех в единични случаи.

На какво се дължи това?

Мисля, че специално в България, родителите се срамуват, че децата им имат подобно затруднение. Забележете, че не казвам проблем. В чужбина не е така, защото са приети още в началото. Родителят разбира затруднението на своето дете, а институциите му помагат, както и културата на мислене. Осъзнавайки и разбирайки, той търси начини да се справи, търси институции и хора, за да изведе напред в развитието си своя наследник. Докато у нас не е точно така. Майките и бащите се срамуват и се страхуват да работят заедно с децата си. Не могат да се отпуснат. Вероятно, защото ние, българите, сме малко сковани в общуването и сме недоверчиви. В чужбина хората са по-възприемчиви и по-доверчиви. Казвам го отговорно. Тук е много трудно да убеждаваш родителя, че е добре той да присъства. Всеки има индивидуални мотиви да откаже или да се дистанцира. Няма директен отказ, а по-скоро едно изчакване.

Да поговорим сега за арт терапията и нейната роля в живота на децата.

От началото на месец ноември прилагам арт терапия и в детска градина. Правя го за първи път там. Колкото и кратък да е периодът, мога да кажа, че действително малчуганите имат нужда от такъв вид работа. Те са отворени за нея. Едно дете ме изненада, защото по време на запознанството ни сподели, че знае какво е арт терапия, тъй като заедно с майка си са търсили информация в интернет и са чели статии. Това е чудесно, защото сме една стъпка напред. А иначе, работата с изкуството е много важна. За всичко, свързано с развитието на детето и особено за противопоставянето на агресията, за която се шуми постоянно по медиите.

Права сте, че е важна, но кажете с какво реално арт терапията помага?

С начина, по който тя работи. Когато започват, участниците не знаят какво ще правят. Началото е на бял лист, по който се движим, и в крайна сметка нещата се случват. Откриването! Ето това е! Не съществува предварителен модел на нещо, което трябва да имитират, преобразуват, прекопират. Поставяме начало и с всяка стъпка откриваме накъде вървим. Създаваме в момента – това е секретът, а сътвореното така е истинско и твърдо. 

Г-жо Балти, по какво Вашият начин се различава от дейността на един преподавател по изобразително изкуство в началния курс, например?

А, точно в началния курс няма специалист по изобразително изкуство, такива има вече в по-горната степен, когато децата са формирали умения. В часовете се търси продуктът. Изработването, материализирането на работата, нещо, което учениците да направят и съответно да бъде оценено. В арт терапията е важен пътят. Стъпките, които ще предприемем, не е задължителен крайният резултат. Е, понякога се получават и шедьоври, но е важно да видим себе си на листа. Още в началото започваме с това как малчуганът се настройва за дейността, която ще осъществим заедно, каква е обстановката. Бих искала да подчертая колко голямо е значението й и колко малко се обръща внимание на това. Важно е и какви са материалите, които ще избере, но и как ще ги вземе, захватът какъв е, как държи молива или четката и как ги движи върху листа. Значимо е и как използва пространството на листа – дали работи в хоризонтала или във вертикала, това са част от основните неща при това не само според програмата, по която аз работя. А е така, защото пространството на листа е всъщност нашето лично, в което ние се движим, откъде започваме и как го правим, в коя част на листа работим, какви са цветовете, които използваме. Наблюдавайки всичко това човекът, който работи с детето, може да прецени как стои то в пространството и има ли затруднения. Материалите са много важни за арт терапията. Те трябва да са качествени. Децата със затруднения работят изключително добре с акварелни бои. Това ги забавлява, а вероятно и защото водата е в основата на съществуването ни и детето идва от нея. Особено в първите години от живота трябва да поддържаме връзката му с водата и цветовете.

След толкова години работа с различни деца в състояние ли сте да кажете, че арт терапията им е помогнала, решила е част от проблемите им?

Със сигурност да.

Защо?

Защото първото нещо, което детето научава, е, че то може да прави нещо – да държи четка, да остави следа върху листа, да откъсне с ръката си парче хартия и да го постави някъде като част от творбата, по която работи. Разбира, че може, но и вижда какво е направило. Забавлявайки се в този процес, то започва да се опознава. А това е изключително важно. Детето започва да вижда себе си като фигура в този свят. Именно заниманията с изкуство му помагат – да усети увереност, себе си да усети. Става равноправен член като другите. Арт терапията улеснява общуването, защото то вече е спокойно и контактите му с останалите са по-лесни. Успява да се адаптира и осъзнава собствената си личност.

Това не е ли най-важното, г-жо Балти?

Естествено. А и всичко това го извежда напред в развитието му. Малчуганът вече вярва в себе си. Искам да споделя нещо по този повод. Преди ден имах среща с аутист. Последните три години бяхме прекъснали общата работа, но се оказа, че е запомнил всичко, което сме правили през времето, когато бяхме заедно. Независимо от дългия период, не е забравил нищо. Показа ми част от упражненията. Изпитах щастие, защото това е уникално, детето знае, че притежава способности също като останалите на неговата възраст, изпитва увереност и това е напълно достатъчно, за да се придвижи напред. Знаете ли, не е случайно, че в чужбина определят децата със СОП като деца с различни сръчности. Така е, наистина. 

Мисля си, че май ние, като общество, не сме приели нещата по този начин и вероятно затова имаме проблеми?

Да, така е. Детето трябва да е равнопоставено и е много важно да усети това по време на работата.

Интересно ми е да разбера Вас на какво Ви научиха всички тези дечица, с които сте работили през годините, какво Ви дадоха?

Любов! Много любов, но и увереността, че това, което правя наистина работи. Когато преди много години започнах, бях наясно, че арт терапия действа, тъй като самата аз изминах този път. Тук е мястото да припомня и колко е важно за детето да бъде обичано. Няма как да осъществиш контакт със седналия срещу теб мъник, ако не изпитваш обич. Научиха ме още да разбирам света им, да вървя заедно с тях из него и така да открия, че в много случаи той е по-добър от нашия.

Опишете ни този свят, колкото и да е трудно.

О, това е просто едно различно пътуване, което провокира у тях други мисли и емоции. Трудно е да бъде описан светът им.

А може би ако се докоснем до него, ще започнем да проумяваме поне малко същността на тези деца?

Със сигурност, но не става дума само за тези със СОП, а за всички, защото днес децата страдат най-много от липса на разбиране – от родители, учители, общество.

Дали в това не се крие отговорът на въпроса за лавинообразно нарастващата агресия?

Да, така е. Затова и винаги съм казвала, че в училище децата трябва да се занимават повече с изкуство и е добре програмата да бъде променена в тази насока. Само така ще успеят да разкрият заложбите си, да се самонаблюдават, да видят къде са, как могат да развият качество, което ще ги отнесе напред.

Защо се посветихте на арт терапията?

Винаги съм се занимавала с изкуство, рисувам, фотограф съм.

Г-жо Балти, много хора са художници, творци, но не всеки се захваща да работи с деца със специални потребности. Затова и питам кое Ви провокира и Ви накара да тръгнете по този път?

Видях как рисуването действа на тези деца и разбрах, че ще им помогне да се адаптират и да покажат кои са. Често са по-добри в начините на изразяване и показване на определени неща. Вижте, не бива да работим единствено и само по един модел. Тези деца ни дават друг модел. Аз винаги съм харесвала различието. То винаги ме е привличало. Другата гледна точка, тя ме провокира, а и всъщност различието е творчество. Различните са тези, които вадят другите от рамката, за да могат да се движат свободно в пространството.

Вашето определение за арт терапията. Тя е?

Винаги съм смятала, че е всичко, но друго трябва да кажа сега, нали?

Да.

Разбиране, защото ако разбира, човек може да направи всичко.

По статията работи: Гергана Караилиева

Снимки: личен архив

5.0, 2 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияПсихологияСоциални грижиНовиниСнимкиЛайфстайлРецептиОбразованиеЗдравни съветиЛюбопитноИнтервютаАлтернативна медицинаЛеченияСпециалистиОрганизацииСпортИсторияКлинични пътекиНормативни актовеЗаведения