Път за бебешки колички в София – една полезна инициатива, организирана от група майки във фейсбук

Убедени сме, че пешеходната инфраструктура в родния ви град едва ли ви прави кой знае колко впечатление, особено ако основно се предвижвате с автомобил. Обещаваме ви обаче, че нещата много ще се променят, когато станете родители и, както много майки и бащи в страната ни, осъзнаете, че бутането на бебешка количка у нас съвсем не е лесно начинание, нито пък особено романтично (каквото може би сте си го представяли преди това). Освен тесните и разбити тротоари, често по пътя си ще се сблъсквате и с различни препятствия, които много вероятно ще ви накарат да пожелаете детето ви да порасне по-бързо от "предвиденото", да скочи от возилото си и да започне да върви "босо по асфалта и да си свирука".

Така, след като се изправили пред гореописаната несимпатична реалност, няколко софийски майки решили, че трябва спешно да се направи нещо по въпроса. Без да го мислят много, те създали група в социалната мрежа фейсбук, която кръстили "Път за бебешки колички в София". Всеки, който желае, е свободен да качва в страничката снимки, показващи нередностите от градската среда, възпрепятстващи безаварийната разходка с бебето в столицата. По този начин, обръщайки внимание на проблемите, създателите на инициативата искрено се надяват да се намери адекватен начин за тяхното разрешаване.

Помолихме един от инициаторите на групата - Красимира Хаджиивановa, да ни разкаже повече за създаването на проекта и за интереса към него. Освен че е много популярен блогър и талантлив журналист, Краси е майка на страхотно момченце.

Ето какво си поговорихме с нея:

***  
Здравей, Краси, казвай бързо: кога и как се роди идеята за създаване на групата "Път за бебешки колички в София"?

Миналото лято, когато с още четири майки решихме, че е недопустимо пешеходната инфраструктура в столицата да е в толкова лош вид и никой да не вдига аларма по въпроса. В един момент просто се оказа, че няколко жени, наскоро родили, имат едни и същи проблеми с прекосяването на града с бебешка количка – това ни обедини и буквално за дни дадохме старт на страницата, която за нула време набра много последователи.

Каква е основната й цел?

Да покаже какви инфраструктурни пътни и пешеходни решения се взимат за града, в който живеем, а именно – нелепи и безотговорни. С най-прости средства, каквито са снимките, показваме нещата такива, каквито са. Разбити тротоари, стърчащи железа, шахти, дупки, неефективни подлези, рампи, по които никой не може да се спусне. Майките са най-активната ни аудитория, което е логично – докато се опитват да се придвижат с децата си, те най-често се сблъскват с тези недомислици по улиците и тротоарите.

Успяхте ли да привлечете вниманието на правилните институции за справяне с проблема или по-скоро – не?

Донякъде – миналото лято, веднага след активирането на страницата, Столична община се заинтересува от нас и исканията ни. Срещнахме се с един вече подал оставка заместник-кмет – Любомир Христов и няколко технически експерти, които работят в общината. Изслушаха ни, но не можахме да постигнем кой знае какво, освен ангажимента да се имат предвид исканията и оплакванията на гражданите.

А успя ли инициативата да напусне границите на социалната мрежа и под каква форма стана това?

Доста хора разбраха за инициативата именно от социалните мрежи, а впоследствие – и от медиите, които ни отразиха. Мога смело да кажа, че вече доста хора знаят за тази инициатива и тя продължава да е активна.

Вярваш ли, че българската майка може да се превърне в двигател на промяната и как? (А може би вече е?)

Да, ние го доказахме, макар и по толкова привидно незначителен начин. Дори и само показването на проблемите е крачка напред. Всичко, което се отличава от безразличието и апатията, е потенциал за промяна. В този смисъл, майките са голям актив – нашият глас винаги ще бъде чуван, и ако каузата е смислена, промяната изглежда една идея по-постижима и лесна.

Освен почти невъзможното придвижване с детска количка в столицата, кои са другите основни проблеми, които, лично теб като майка, те възпрепятстват да се радваш на „безоблачно“ майчинство и дори - искрено те дразнят?

Отрицателното отношение към двойките с деца, към това да си майка. Забелязвам някаква обществена тенденция родителството и изборът да бъдеш майка да бъдат определяни като досадна и ненужна дейност, която едва ли не пречи на околните да живеят свободно и весело. Отношението към жената и майката като към същество, което има само задължения (да й е трудно и да тегли хомота си на родилка, кърмачка, възпитателка) също е много дразнеща. Майката е преди всичко индивид, личност, с характер, емоции, стремежи и мечти. Тя има право да се забавлява, да бъде весела, да споделя и най-вече – да не е машина, от която се очаква да знае как да постъпи във всяка една ситуация. Майчинството не е свободно избираем предмет в училище и нито една жена не се е родила научена. Това е важно да бъде повтаряно непрекъснато, за да не се вменява вина у майките.

Иначе казано, лесно или не чак толкова лесно е да бъдеш майка в България? Хрумвало ли ти е да гледаш децата си извън предалите на държавата ни?

Ами, за много неща не е лесно – от физическото раждане и отношението към родилките в България, до чисто битовото отглеждане и социалните аспекти – здравеопазване, образование и т.н. Въпреки това, не съм мислила сериозно за отглеждане на деца извън България. Само несериозно :)

Какво би пожелала на настоящите и бъдещите майки?

На бъдещите - да не се плашат. Не е страшно, напротив – много е хубаво. Само трябва да има с кого да споделяш. На настоящите – да отстояват себе си и мечтите си, защото не е тайна, че за да е щастливо едно дете (и семейство), е много важно майката да е психически здрава, което означава най-вече да е доволна от себе си и това, което прави. Да е един уверен човек, който има уважение към себе си. Да се забавлява, да се смее и да предава всичко това на децата си.

За Framar.bg: Красимира Костадинова

*снимка: Нора Велева- Цветкова