Социално значими заболявания. Сърдечно-съдови заболявания

Социално значимите заболявания могат да бъдат определени като болести на съвременния начин на живот. Те са сред главните причини за заболеваемост и смъртност сред населението в съвременните страни. Големите и резки промени в начина на живот, разнообразните рискови фактори (тютюнопушенето, заседналия начин на живот, стреса, консумация на нездравословна храна) рязко променят честотата и в немалко случаи повишават смъртността сред големи групи хора.

Социално значимите заболявания, освен че икономически и психологически обременяват хората и семействата им, често водят и до инвалидизиране, влошаващо оптималното функциониране при изпълнение на ежедневните дейности. Те могат да се определят като заболявания, определящи профила и структурата на смъртността и заболеваемостта в определен регион.

За да се причисли дадена болест като Социално значима, тя трябва да е отговорила на следните белези:

1. висока смъртност и заболеваемост сред популациите, която очертава неблагоприятна динамика;

2. обхваща големи части от населението в трудоспособна възраст;

3. да заема висок дял от структурата от причините за смъртността сред населението;

4. да заема висок дял от разходите за лечение и рехабилитация;

5. да налага наличието на специализирана медицинска помощ ;

6. да изисква комплексна терапия с наложителна употреба на скъпоструващи медикаменти и високотехнологична апаратура;

7. да носи високи социални, икономически и психологически вреди на населението;

8. да ангажира различни обществени фондове и социалната служба вследствие на продължителната нетрудоспособност и инвалидизация.

Основните социално значими заболявания са:

- болести на сърдечно-съдовата система;

- онкологични заболявания;

- травми и отравяния;

- заболявания на дихателната система;

- туберкулоза;

- болести на нервната система;

- захарен диабет;

- полово преносими болести;

Социално значими заболявания и Сърдечно-съдови заболявания:

Исхемична болест на сърцето

Артериална хипертония

Мозъчно-съдова болест

Главни рискови фактори:

- хипертонията е отключващ фактор за сърдечно-съдовите заболявания за всяка възраст и пол;

- засегнатият глюкозен толеранс или диабетът се причисляват като допълнителни атерогенни фактори;

- фамилната предразположеност също се смята за допълнителен риск;

- употреба на никотин;

- заседнал начин на живот;

- храни, богати на липиди;

Превенция на сърдечно-съдовите заболявания.

Първичната и вторичната превенция включва групи от стратегии по промоция на здравето, обвързващи се с намаляването на специфичните рискови фактори – редуциране употребата на никотин, затлъстяването, по-адекватни навици при хранене, увеличаване на физическата активност. Те изискват институционално съдействие, образоване на населението, адекватна информационна система за мониторинг на заболеваемостта и разпространението на рисковите фактори и компетентна медицинска общественост. Тези дейности трябва да имат популационно базиране и индивидуална насоченост. Популационно базирани програми, функциониращи с цел промяната на начина на живот и навиците се превръщат в общовалиден способ за здравно-политически решения в помощ на общественото здравеопазване.

Програми за превенция:

Програма СИНДИ – превенция. Програмата е стартирала през 1982 год. и е с адрес към общността като цяло и нейните целеви групи – децата и подрастващите, старите хора и популациите в неравностойно социално-икономическо положение. България е взела участие в програмата с няколко региона (Ямбол, Добрич, Кърджали, Видин, Стара Загора, Русе, Габрово, Ловеч и Велико Търново).

Програма МОНИКА (Мултинационален мониторинг на тенденциите и детерминантите на кардиоваскуларните заболявания) – епидемиологично проспективно кохортно проучване, целящо изясняването причините за различията в смъртността от ИБС и МСБ в различни страни и региони.

Прилагането на програмен подход при решаването на проблемите от сърдечно-съдовите заболявания обхваща следните компоненти:

- обучение, целящо намаляване на рисковите фактори;

- политика на хранене;

- промотиране на физическите дейности намаляване на телесната маса;

- медицинско обгрижване;

- адекватна болнична и доболнична помощ;

- рехабилитация;

- редуциране употребата на никотин;