Развитие и разстройства на детската реч

Езикът представлява вид код, който употребяваме, за да предадем или изразим собствените си чувства, желания, мисли. Четенето, както писането и речта представляват своеобразна форма на езиковата употреба. Речта е говоримата форма на езика. Децата се научават да разговарят, като слушат речта на възрастните и междувременно им подражават. Това, разбира се, не се случва веднага, а постепенно, през всички фази на речево развитие. За да улеснят този процес родителите трябва да говорят повече на детето си, да го окуражават да говори, но без да изискват това от него. При децата съществува т.нар. "очаквано говорно поведение" за всяка възраст. На около 1 година детето трябва да използва 1 или 2 думи, да следва прости инструкции, да разбира елементарни въпроси. На 2-3 години децата са в състояние да съставят кратки изречения и да изпълняват последователни инструкции.

Първите няколко години от живота на хората са изключително съществени за научаване на речта и езика. Дори слаба загуба на слуха например, може да окаже влияние на формирането на речта и да предизвика сериозна задръжка в развитието. В тези случаи може да се потърси помощ от говорен терапевт, който може да оцени точното ниво на говорно развитие на детето, да състави план за терапия и да се придържа към него в индивидуални сесии или при работа в малки групи.

Проблемите в развитието и разстройствата на детската реч обикновено са следствие от физиологична, неврологична и психологична гледна точка. Най-съществен период за развитието на нормалната реч у детето са първите три години. Това е времето, когато мозъкът е в процес на бурно развитие. Този период се счита за най-ползотворен за възприемане и е известен като "критичeн период" за формиране на речта.

Различава се експресивна и импресивна реч. Външната (експресивна) реч подпомага общуването, а вътрешната (импресивна) въздейства на мисленето с думи и понятията към тях.

Разстройствата в развитието на речта са обвързани и определят разстройствата на мисленето, но могат и да са предизвикани от други причини. Основните видове проблеми в развитието на детската реч са:

- нарушенията на звукопроизнасянето (изопачаването, изпускането или замяната на звукове, както и нечленоразделната реч) ;

- нарушения на темп и ритъм на речта (заекване, бързоречие и бавноречие);

- разстройства на речта, свързани със слухови нарушения;

- недоразвитие на речта или загуба на съществуващата такава (обикновено се случва при травми на мозъчната кора след прекарани инфекции, интоксикации, родилни травми);

Тези речеви нарушения са известни под общото понятие афазия. Тя се дефинира като нарушение във възприятието, разбираемостта и възприятието на речта. Различава се и номинална афазия – неспособност да се изговарят имена и предмети, синтактична афазия – неспособност да се състави изречение.

Други разстройства на детската реч са:

олигофазия - намаляване на речниковия запас и затруднено изразяване

брадифазия – забавено произношение на речта

логорея - забързана и непрекъсната реч

дислалия - неправилно изговаряне на звукове и звукови съчетания.

парафазия - неправилно заменяне на една дума с друга

криптофазия - използване на "собствен" език

балбуцио – заекване

Повечето разстройства, свързани с речта, се отнасят към ранна детска възраст или водят началото си от нея. Артикулацията на звуковете първоначално е несъвършена при малките деца, което е естествено явление, защото децата нерядко пропускат, заменят или изопачават звуковете. Притеснително е ако тези проблеми не изчезнат до 4-5 годишна възраст. Необходимо е да се потърси помощ, поради факта, че по това време протича оформянето на звуковия строй, а артикулационният апарат укрепва физиологично.